Решение № 8515 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2016 г.

Решение № 8515 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. С. от гр. П., в качеството си на земеделски производител срещу решение № 549/15.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1903/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против РА № Р-16-1403194-091-001/25.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 470/09.06.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП с който е намален размера на приспаднатия данъчен кредит с 390 259,31 лв. и са начислени лихви в размер на 61 483,79 лв. От съдържанието на касационната жалба, може да се направи извод, че оплакванията касаят неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства за реалността на процесните доставки, поради факта, че самите доставчици са заявили, че не са издавали фактури на ревизираното дружество. Твърди, че не следва да носи отговорност за предходните доставчици и цитира европейската практика в тази насока. Претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище на юрисконсулт Бъчварова оспорва жалбата с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата във връзка с редуцираният размер на приспаднатия ДДС, първоинстанционният съд е приел, че И. С., в качеството си на земеделски производител не е доказала реалността на доставките на "Зеленчуци" обективирани в спорните фактури. За доставките на стоки съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС не е установено прехвърлянето на собствеността на процесните стоки и затова не е налице данъчно събитие, а се касае единствено до документално оформяне при липса на реално осъществени доставки. По повод на представените по делото писмени доказателства, съдът е формирал извод, че от тях не се установява да са налице доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. С. съда такъв извод не може да се направи и от първичните счетоводни документи и тяхното счетоводно отразяване в счетоводните регистри. В този смисъл съдът е приел, че и от съдебно - счетоводната експертиза не се потвърждава осъществяването на доставките на процесните стоки. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че по общото правилно на чл. 170, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като лице претендиращо правото на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за възникване правото на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. Предмет на доставки по процесиите фактури са различни количества зеленчуци. Описанието на стопанските операции във фактурите с предмет на доставка стоки налага извода, че в случая става дума за търговски покупко-продажби на стоки, определени по техния род. Според чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. А според нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право. Необходимо е да се установи къде, кога и как процесиите родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача. Понятието доставка по смисъла на ЗДДС включва в себе си две страни - доставчик и получател, и за да бъде извършена законосъобразна преценка за това дали е налице такава, следва да бъдат разгледани представени и от двете страни документи и писмени обяснения. В преобладаващата част от представените фактури предметът на доставка е посочен като "Зеленчуци" без да се конкретизира техния вид. Като мярка са посочени "кг." или "бр.", единична цена и обща стойност. От страна на ревизираното лице не са представени никакви други съпровождащи фактурите документи, които да определят видът им, поради което и твърдението му в жалбата, че мотивът за отказ на данъчен кредит е само поведението на доставчиците, е неоснователно и недоказано. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Т. е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че част от фактурите по които се претендира данъчен кредит са с доставчиците "Т.", "Ц." ЕООД, "Е." АД, които при отправени запитвания до тях твърдят, че не са имали търговки взаимоотношения със посочения земеделски производител, не са издавали спорните фактури, още повече техният предмет на дейност е в сферата на недвижимите имоти и консултантски услуги, който е различен от търговия със зеленчуци. Също така, издадените касови бележки съпровождащи фактурите издадени от "Е." АД и "Т." ЕАД са издадени от апарат с едни и същи идентифициращи го данни. За стоките по процесиите фактури е установено, че са заведени по сметка 304 Стоки, а по фактурите е приспаднат данъчен кредит. Не са представени документи и не са намерени осчетоводени извършени разходи във връзка с транспортиране на зеленчуците. За доставчика "Д. с." ЕООД е отбелязано, че плащането е по банков път, но заключението на вещото лице е, че от приложените банкови документи по които има частични плащания към това дружество, не могат да бъдат обвързани с издадените фактури нито като стойност, нито като време. От друга страна, от анализа на приложените в ревизионното производство фактури е установено, че част от тях са отразени в дневниците за покупки на ревизираното лице със стойности, многократно завишени спрямо действителните данни по фактурите, в резултат на което по тях е ползван данъчен кредит в завишени размери. Това обстоятелство се потвърждава от извършените насрещни проверки в дневниците за продажби на дружествата доставчици - "М. ООД, "Ф. ООД, "А." ООД, "Л. Б." ЕООД и "П." ООД и от заключението на назначената по делото експертиза, като при проверката на дружествата издали описаните фактури е установено, че те са правилно отразени в счетоводствата на доставчиците. При наличието на тези констатации, сочещи по категоричен начин за наличие на противоправно поведение от страна на ревизираното лице целящо данъчна злоупотреба, първоинстанционния съд правилно е потвърдил изводите на приходната администрация и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС на касатора в настоящето производство обосновано и мотивирано е отказана правото на приспадане на данъчен кредит в посоченият размер. Предвид гореизложеното, обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което то е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната дирекция, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 7047 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение