Решение № 10618 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2016 г.

Решение № 10618 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Академичния съвет на Техническия университет (ТУ) - В., чрез процесуален представител срещу решение № 1553 от 11.07.2016 г. постановено по адм. дело № 1142 по описа за 2016 г. на Административен съд В.. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Възразява срещу мотивите на съда, че решението е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, като по този начин не става ясна волята на административния орган. Съдът е приел, че с решение от 28.03.2016 г. на Академичния съвет на ТУ - В., последният е гласувал актуализация на Наредба, какъвто акт не е приеман, за да бъде изменението валидно. Излага, че видът и характерът на акта се определят основно от неговото съдържание, което обективира волята на издателя, отношенията, които регулира и правните последици, които иска да постигне. Счита за необоснован извода на съда, че волята на компетентния орган е била да приеме актуализация на "Наредба за приемане, обучение на докторанти и придобиване на образователна научна степен (ОНС) "Доктор" и научна степен (НС) "Доктор на науките" в ТУ - В., тъй като такава действително не е издал и не би могъл да издаде. Видно от съдържанието на акта, с него се цели изменение конкретен текст - чл. 31, ал. 1, т. 3 от "Правилника за приемане, обучение на докторанти и придобиване на ОНС "Доктор" и НС "Доктор на науките" в ТУ - В.". Счита, че с погрешно употребеното наименование на административния акт "наредба" вместо "правилник" не се поражда неяснота и неточност по отношение на волята на компетентния орган. Актуализираната разпоредба няма самостоятелно правно значение. Прави искане решението да бъде отменено. Ответниците - Е. Р. Б., М. П. Н., Д. С. С., П. И. А., М. Н. Л., Г. Д. Ж., В. Н. К.- Е., В. Г. Т., Р. Г. И., И. В. Г. и Н. В. П., чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендират присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно решение по т. 8.2 на Академичен съвет на ТУ - В. обективирано в протокол № 9 от 28.03.2016 г. и е осъдил ТУ - В. да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с доклад вх. № 2346 от 25.03.2016 г. на заместник - ректор АВО доц. дн Т. П. до ректора на ТУ - В. и Академичен съвет на ТУ - Вана е внесена за разглеждане и утвърждаване актуализация на: Наредба за приемане, обучение на докторанти и придобиване на ОНС "доктор" и НС "доктор на науките" в ТУ - В.. На 28.03.2016 г. е проведено заседание на Академичен съвет на ТУ - В., на което са присъствали с право на глас общо 27 души от общия състав 35 и редуциран състав от 32 души. По т. 8.2 ректорът на ТУ - В. е докладвал, че е постъпил доклад от зам. ректор АВО и е дал думата на последния да запознае членовете на Академичния съвет с предлаганата актуализация на Наредбата. Видно от препис извлечението и пълния протокол, промяната е в чл. 31, ал. 1, т. 3 - за времето на работа по трудов договор редовния докторант се записва в задочна форма на докторантура. Академичният съвет със свое решение по т. 8.2 обективирано в Протокол № 9 от 28.03.2016 г. е приел промяна в чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредбата за приемане, обучение на докторанти и придобиване на ОНС "Доктор" и НС "Доктор на науките" в ТУ - В.. За решението на Академичния съвет от 28.03.2016 г. е изпратено съобщение изх. № 278 от 30.03.2016 г. от Докторски център до Деканите на факултети: МТФ, КФ, ЕФ, ФИТА на Технически университет - В., като последните са уведомени, че с решение от 28.03.016 г. се приема промяна в чл. 31, ал. 1, т. 3 от Правилника за приемане, обучение на докторанти и придобиване на ОНС "доктор" и НС "доктор на науките", а в края се добавя текста "За времето на работа по трудов договор редовния докторант се зачислява в задочна форма на докторантурата". Към административната преписка не са приложени доказателства за други способи за разгласяване на решението. Приложена е разпечатка от електронна кореспонденция на зам. ректора до докторанти в ТУ - В., с изложени мотиви за извършената промяна. По делото е представен актът, който урежда правилата за приема, обучението на докторанти и придобиване на научните степени доктор и доктор на науките в ТУ - В., а именно Правилник за приемане, обучение на докторанти и придобиване на образователна и научна степен "доктор" научна степен "доктор на науките" в Технически университет - В., който е приет от Академичния съвет на 09.05.2011 г. и актуализиран на 14.11.2011 г. При така установената фактическа обстановка съдът е счел, че Академичният съвет има материалната компетентност да приеме Правилник за приемане, обучение на докторанти и придобиване на образователна и научна степен "доктор" научна степен "доктор на науките". Съгласно чл. 37 от Закона за висшето образование (ЗВО), всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници, а предвиденото в чл. 21, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗВО, академичното самоуправление включва и правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите. Съгласно чл. 71 от ЗВО задълженията на студентите, докторантите и специализантите се уреждат в правилниците на висшето училище, а съгласно чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. (ППЗРАСРБ) в правилниците на висшите училища и научните организации може да се определят допълнителни условия и ред за приема и обучението на докторанти в тях. Съдът е посочил, че Академичният съвет на ТУ - В. е орган за управление на висшето училище (чл. 24, ал. 1 от ЗВО) и орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗВО и като такъв разполага с очертаната в чл. 30, ал. 1, т. 1-16 от ЗВО компетентност. Приел е, че оспореното решение на Академичния съвет на ТУ - В., макар и издадено в писмена форма, е прието в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, доколкото от него не става ясна волята на административния орган. Началото на производството по приемане на процесното решение е поставено с доклад от заместник ректора, с който е внесена за разглеждане и утвърждаване актуализация на Наредба за приемане, обучение на докторанти и придобиване на образователна и научна степен "доктор" научна степен "доктор на науките" в Технически университет - В.. Академичният съвет с процесното решение от 28.03.2016 г. е приел изменение именно на Наредба, какъвто акт не е приеман нито от Академичния съвет, нито от друг орган в ТУ - В., за да е валидно изменението/актуализацията на този акт. Посочил е, че волеизявлението на Академичния съвет не може да бъде заместено с тълкувания или съждения от страна на съда или страните в процеса. Приел е, че е недопустимо съдът, в хода на съдебното производство, да установява или предполага каква е била действителната воля на административния орган за издаване на обжалвания акт с посоченото съдържание. Отделно от това, след приемане на решението на Академичния съвет е извършено съобщаването му, но със съдържание различно от приетото от този орган - вместо Наредба е посочен Правилник, и вместо "записва" е посочено "зачислява". Достигнал е до извод, че неяснотата на вложеното в процесното решение волеизявление на административния орган го опорочава съществено. Посочил е, че решението е прието при съществено противоречие със закона и е неизпълнимо, поради което е опорочено до степен на нищожност. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Видно от мотивите на решението са обсъдени всички релевантни обстоятелства, в резултат на което съдът е стигнал до правилни фактически и правни изводи. От приетия по делото доказателствен материал се установява, че Академичният съвет на ТУ-В. е приел решение за изменение на "Наредба за приемане, обучение на докторанти и придобиване на ОНС "Доктор" и НС "Доктор на науките" в ТУ - В.". По делото няма данни за извършена от административния орган, по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, поправка на допусната в акта очевидна фактическа грешка, поради което преценката относно неговата законосъобразност е обвързана от съдържанието, което волеизявлението има. Съдът не може да променя посоченото от органа наименование на акта, като подвежда по своя преценка фактите по делото към възможния изменен такъв. Измененият акт е елемент на властническото волеизявление на органа и той следва да е надлежно посочен, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност на направеното изменение. Така прието оспореното решение на Академичния съвет на ТУ - В. не може да породи правни последици, поради това, че е без предмет. С решението е приета промяна в чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредбата за приемане, обучение на докторанти и придобиване на образователна и научна степен "Доктор" и научна степен "Доктор на науките" в ТУ - В., какъвто акт не е приеман нито от Академичния съвет, нито от друг орган в ТУ - В.. Последното прави невъзможно изпълнението на решението, което от своя страна води до неговата нищожност. Решението не е породило правни последици, а само е създало привидност за настъпването им. Административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за нищожен оспорения административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направено искане от страна на ответниците за присъждане на разноски, ТУ - В. следва да бъде осъден да им заплати сума в размер 500, 00 лв. представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,