Решение № 1624 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2016 г.

Решение № 1624 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2016 г., I о., докладчик председателят Петя Желева Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е след постановяване на Решение № 11500/31.10.2016 г. по адм. дело № 6944/2015 г. по описа на ВАС, осмо отделение, с което е обезсилено Решение № 2589 от 14.04.2015 г. по адм. дело № 6902/2014 г. по описа на АССГ и делото докладвано на Председателя на Първа колегия на ВАС за образуване на производство пред друг тричленен състав на ВАС.

Пред настоящата съдебна инстанция се поддържа искане по чл. 257 от АПК, озаглавено жалба от Г. Величков, в качеството на ЕТ "Г. Величков" срещу бездействие на административен орган - подуправителят на БНБ, ръководещ управление Банков надзор на БНБ, да изпълни свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - задължение по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужваните кредити (ЗИОНК), като коригира допусната грешка в публикувания от БНБ списък на лицата с необслужвани кредити и заличи ЕТ "Г. Величков" от този списък.

Изложени са твърдения, че Г. Величков, в качеството си на ЕТ "Г. Величков" не е лице с необслужвани кредити и не е налице основание за включването му като длъжник към "Балканбанк" в списъка по чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК, както и че след като е сезирал подуправителя на БНБ с искане да бъде заличен от списъка по чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК, получил писмо № 4701-0110 от 22.05.2013 г., с което му било отказано извършването на това действие. Поддържа се, че нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК вменява в задължение на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" на БНБ да извърши собствена проверка за верността на информацията в списъка и да коригира допуснати грешки, като в конкретния случай се претендира да се осъди подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" на БНБ да коригира допусната грешка в публикувания от БНБ списък на лицата с необслужвани кредити и заличи ЕТ "Г. Величков" от този списък. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът - Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" на БНБ, чрез юрисконсулти Ванчева и Щалиянов, оспорва допустимостта и основателността на исковата молба и моли съдът да постанови решение, с което я остави без разглеждане, а при условията на евентуалност – да я отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази влезли в сила Определение № 9582/08.07.2014 г. по адм. дело № 8438/2014 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа колегия и Решение № 11500/31.10.2016 г. по адм. дело № 6944/2015 г. по описа на ВАС, осмо отделение, намира, че исковата молба на Г. Величков, в качеството на ЕТ "Г. Величков" с правно основание чл. 257 от АПК е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес и предвид факта, че оспорването на бездействие на административен орган не е ограничено със срок във времето.

Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна.

Съгласно чл. 257, ал. 1 от АПК ( в приложимата редакция до отмяната и с ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), "бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове", а според ал. 2 - "с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането".

За да се уважи искова молба, предявена на основание чл. 257 АПК е необходимо първо да е налице пряко произтичащо от нормативен акт задължение на органа да действа, и второ - да е налице започнало и продължаващо негово бездействие.

В случая не е налице първата предпоставка – липсва нормативен акт, който да задължава Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" на БНБ да коригира допусната грешка в изготвения от него на основание чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК и публикувания от БНБ списъка на лицата с необслужвани кредити.

Ищецът твърди, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК задължава Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" да извърши собствена проверка за верността на информацията в публикувания списък и коригира допуснати грешки, като го заличи от списъка на лицата с необслужвани кредити.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК, подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор" на Българската народна банка, въз основа на информацията по чл. 2 и на данни от собствени проверки, както и въз основа на информацията за предоставеното от Българската народна банка рефинансиране на търговски банки, в срок от 75 дни от влизането на този закон в сила изготвя списък на лицата с необслужвани кредити, който съдържа данни за:

1. длъжниците по необслужваните кредити;

1. банките, които са отпуснали необслужвани кредити;

1. датата, от която е преустановено обслужването на кредита;

1. сумата на неиздължената част от кредита и неизплатените лихви.

Информацията по чл. 2 от ЗИОНК се предоставя в Българската народна банка в срок от 45 дни от влизането на този закон в сила от председателят на Държавната спестовна каса, лицата, които управляват и представляват банките, включително и синдиците на обявените в несъстоятелност банки, и съдържа данни за:

1. длъжника;

1. сумата на неиздължената част от кредита и сумата на неизплатените лихви;

1. вида и размера на обезпеченията, срещу които е отпуснат кредитът и достатъчността за покриването на задълженията на кредитополучателя;

1. събраната информация за кредитоспособността на длъжника и кредитния проект към момента на предоставяне на кредита;

1. предприетите действия за събиране на неиздължената част от кредита;

1. причините за неиздължаване на кредита;

1. предприетите мерки за налагане на санкции и търсене на имуществена отговорност на кредитополучателя и на лицата, виновни за отпускането или несъбирането на необслужвания кредит.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК, в срок от три месеца от влизането на този закон в сила Българската народна банка публикува в специален бюлетин информацията по ал. 1. Когато кредитополучателят е ползвал повече от един заем от една или от повече банки, в бюлетина те се посочват като обща сума.

От цитираните разпоредби следва, че подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" на Българската народна банка има задължение в срок от 75 дни от влизането на ЗИОНК в сила да изготви списък на лицата с необслужвани кредити, който в срок от три месеца от влизането в сила на закона се публикува в специален бюлетин от БНБ, но в правомощията на подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" на БНБ не влизат задължения, които твърди ищеца – да коригира, при каквато и да е хипотеза, допусната грешка в списъка на лицата с необслужвани кредити, изготвен на основание чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК.

След като подуправителят на БНБ няма посочените задължения, не е налице бездействие на административен орган по задължение, което да произтича пряко от нормативния акт - ЗИОНК. Следователно не е налице противозаконно бездействие, каквато теза се поддържа от ищеца в настоящото производство. Затова исковата молба да бъде осъден ответникът да преустанови бездействието, като коригира допусната грешка в изготвения от него на основание чл. 3, ал. 1 от ЗИОНК и публикувания от БНБ списъка на лицата с необслужвани кредити и заличи ЕТ "Г. Величков" от този списък, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Този извод на съда не може да бъде променен от представените в съдебно заседание от ищеца писмени доказателства, защото те са неотносими за спорното право.

В допълнение, настоящият съдебен състав счита, че защитата на накърнените права на ищеца би могла да се реализира по гражданско правен ред. В този смисъл се е произнасял и ВКС, като за пример може да бъде посочено Решение № 191/16.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 504/2012 г., първо т. о., в което е прието, че лице, включено в списъка по ЗИОНК, съставен от БНБ, има правен интерес да предяви установителен иск, че не е било в кредитно или приравнено му правоотношение с търговска банка, след като банката е била заличена като правен субект, както и да установи, че списъкът по ЗИОНК в частта му за дълга на това лице е с невярно съдържание.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно, поради което на основание чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 257, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,