Решение № 15026 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 398/2017 г.

Решение № 15026 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 398/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат С. Р. процесуален представител на кооперация [ЮЛ], със седалище в [населено място], [община], Сливенска област, срещу решение № 161 от 17.11.2016 г., постановено по адм. д. № 213/2016 г. от Административен съд - С.. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство срещу заповед № 03-РД/1990 от 28.06.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), а [ЮЛ] е осъдена да заплати на ДФЗ направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че по делото не били събрани доказателства относно обжалваното уведомително писмо. С обжалваната заповед се спирало администрирането/обработката на подаденото заявление, в която не било предвидено предварително изпълнение по реда на чл. 60 АПК. Твърди, че съдът неправилно бил приел, че отношенията между издателя на акта и жалбоподателя не били изчерпателно уредени в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 7". Освен това съдът неправилно е възприел, че от заповедта, предмет на жалбата, за [ЮЛ] нямало да настъпят неблагоприятни последици, защото плащането по мярката щяло да спре. На последно място твърди, че съдът не се бил произнесъл какво съдебно или административно производство било налично, както и какъв акт ще постанови административният орган след приключването му. По изложените съображения моли, съдебното решение да се отмени, като се отмени и обжалваната заповед. Претендира присъждане на направените разноски по приложения списък и доказателства. Ответната страна по касация заместник-изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил изцяло фактите по спора, въз основа на които е направил правилни правни изводи, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения по чл. 146, т. 1-5 АПК. Според прокурора спор по фактите между страните не е имало, като спорът е бил правен относно правните последици от спирането. В становището си прокурорът счита, че нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е напълно приложима, защото такова производство не е уредено в Наредба № 7. Прокурорът счита, че след изясняването на спора относно допустимите за подпомагане по заявената мярка земеделски парцели, интересите на жалбоподателя ще бъдат охранени в по-голяма степен, защото производството по мярката ще продължи при изяснени и безспорни площи, одобрени за подпомагане. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. [ЮЛ] е обжалвало пред Административния съд-С. заповед № 03-РД/1990 от 28.06.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С нея на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и 4 ЗПЗП и чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, във връзка с подадена жалба от [ЮЛ] срещу уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/1356 от 19.05.2016 г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4. 1)" за кампания 2015 г. По жалбата не е имало произнасяне с влязъл в сила административен акт, поради което заместник-изпълнителният директор е наредил спиране на производството по администрирането/обработката по посоченото направление на заявлението на кооперацията. В заповедта са изложени и мотивите за спирането на администриране на подаденото заявление, а именно: поетият ангажимент за участие е в рамките на 5 години от страна на кооперацията, а след подаване на първото заявление се получава одобрение или не за участие по същата мярка; в случай, че уведомителното писмо, с което се оторизират одобрените площи бъде отменено или изменено оторизацията ще бъде грешна, което ще наложи допълнителни корекции както и относно това, че към настоящия момент не е имало произнасяне по обжалваното уведомително писмо, за да се установи по кои площи кооперацията ще бъде одобрена за участие по посочената мярка, не е било ясно и за кои площи кооперацията следва да бъде оторизирана. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора относно участието на [ЮЛ] по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение (ВПС 4. 1)" за кампания 2015 г., полученото от нея уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярката, както и фактът на обжалването му пред Административния съд-С., въз основа на която жалба е било образувано адм. д. № 163/2106 г. По делото не е имало влязло в законна сила решение. Въз основа на това съдът е направил правен извод, че в случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, защото не е било ясно за административния орган кои парцели ще бъдат одобрени за участие от тези, за които е получено неодобрение, а от там и невъзможността за оторизация. На следващо място съдът е приел, че от спирането на административното производство по заявлението на кооперацията за нея няма да настъпят вреди, защото след приключване на производството по оспорването на уведомителното писмо ще е налице яснота относно одобрените за участие парцели. След отпадането на пречката за спиране на производството административният орган ще продължи администрирането на заявлението за участие. Съдът е изяснил и съдържанието на употребените термини от административния орган "администриране/обработка" според съдържанието ми дадено в "Български тълковен речник", което означава "управлявам, ръководя", като е приел, че в посочения случай става реч тъкмо за управление и ръководене на производството по произнасяне по мярката, за която е заявено участие от страна на кооперацията. Въз основа на установеното и правните изводи, съдът е направил и решаващия си краен правен извод относно законосъобразността на издадената заповед, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. При извършения служебен контрол от касационната инстанция според чл. 218 АПК, настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В касационната жалба неоснователно се твърди, че в съдебното производство не били събрани доказателства относно обжалваното уведомително писмо. Касаторът не следва да забравя, че жалбата до административния съд се подава чрез органа, издал обжалвания акт. По делото е приложено копие от жалбата на кооперацията срещу уведомителното писмо за одобрение и неодобрение по марка 10, което носи вх. № 02-200-6400/1405 от 9.06.2016 г. на ДФЗ. След като е получил жалбата до съда безспорно е, че административният орган, който я е приел, е узнал за нея. Отделно от това от жалбата се установява, че по нея е образувано административно дело № 163/2016 г. по описа на Административния съд-С., по което не е било постановено влязло в законна сила решение. На останалите изложени оплаквания в касационната жалба, които повтарят тези пред административният съд, последният е дал отговор в мотивите си, които се споделят от настоящия състав. Следва да се посочи, че съдът в това производство по оспорване на заповедта за спиране, не може да се произнесе по резултата на другото съдебно производство, включително и за новия административен акт, ако такъв бъде постановен от административния орган. Според чл. 15, ал. 1 от Наредба № 7, в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 16 от 2015 г. се подпомагат одобрени земеделски парцели и животни, за които земеделските стопани са поели задължение да прилагат агроекологични дейности по съответното направление. От анализа на тази норма следва, че подаденото от [ЮЛ] заявление за участие по посочената агроекологична дейност, следва да бъде одобрено, като одобрението е относно парцелите. За одобрените парцели кооперацията получава оторизация. В случай, че има спор относно одобрените и неодобрените парцели, какъвто е настоящия случа, за административния орган не е ясно каква трябва да бъде оторизацията. Смисълът на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спиране на административното производство, при наличието на друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Следователно решаването на административния или съдебен спор по образуваното, в случая пред съда производство, е преюдициално за продължаване и приключване на административното производство, което е обусловено от резултата на преюдициалното. Поради това и административният орган го е спрял, за да изчака резултата от преюдициалния спор. В противен случай той не би могъл да постанови акта си за оторизация, защото не знае одобрените парцели за участие по мярката. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че правоотношенията между административния орган и кооперацията са уредени изцяло в Наредба № 7. Както правилно е приел и административният съд, наредбата урежда предимно материалноправните отношения между страните. В Наредба № 7 не е предвидена процедура за спиране на започналото производство, поради което следва да намери приложение АПК, който закон е общ спрямо Наредба № 7. Наредбата е специален подзаконов нормативен акт и се прилага за случаите, които са уредени в нея. За неуредените случаи се прилага общия закон какъвто АПК. Правилни са изводите на административния съд, че спирането на административното производство по заявлението за участие по мярка 10 на кооперацията е в неин интерес. С. като е участвала по тази мярка кооперацията трябва да знае, за кои одобрени парцели ще бъде оторизирана, защото участието по мярката е за пет години и същите вече одобрени парцели тя може да заяви за плащане за следващата стопанска година. С решаването на преюдициалния въпрос за одобрението на парцелите, неяснотата относно тях и оторизацията ще се отстрани. Неоснователно е и твърдението, че съдът не се е произнесъл какво производство е налично. По делото е приложено копие от жалбата на кооперацията срещу уведомителното писмо за одобрение и неодобрение, по което е образувано адм. д. № 163/2016 г. на Административния съд-С.. Да се твърди, че кооперацията не знае за подадената жалба е абсурдно. Искането за произнасяне от съда с какъв акт ще приключи започналото съдебно производство или административно е също неоснователно. Предмет на жалбата пред административния съд е била заповедта на заместник-изпълнителния директор за спиране, а не производството по преюдициалния спор. В зависимост от неговия изход административният орган ще постанови и своя индивидуален административен акт. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение