Решение № 6565 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2018 г.

Решение № 6565 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на началник на отдел "Охранителна полиция" /"ОП"/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - П. срещу решение № 409/09.01.2018 г. постановено по административно дело № 563/2017 г. по описа на Административен съд П. /АС - П./. Касаторът обжалва съдебното решение на основанията посочени в чл. 209, т. 3 АПК, като твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорва, като неправилни и необосновани изводите на съда, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че заповедта съдържа фактическите обстоятелства по извършените нарушения и адресата ясно е могъл да разбере за какви нарушения му е наложено наказание. Оспорва изводите на съда относно първото действие по установяване на нарушението и твърди, че са спазени законоустановените срокове за налагане на дисциплинарното наказание. Оспорва изводите, че не е ясно до кого и във връзка с какво са били дадени обясненията на Михайлов и твърди, че не е нарушено правото на защита на служителя. Сочи, че на Михайлов е дадена възможност да даде възражения, за което има отбелязване върху обобщената справка, което не кореспондирало с посоченото от съда, че липсват данни и доказателства, от които да е видно, че служителят е бил уведомен за правото си да даде писмени обяснения. Твърди, че не е допуснато нарушение при определяне на вида и размера на наложеното наказание. Сочи, че съдът не е разгледал по същество обстоятелствата относно извършеното дисциплинарно нарушение, като твърди, че то е доказано. Иска оспорваното решение да се отмени. Не претендира разноски. Ответникът по касация – К. М., оспорва жалбата по съображения изложени в писмени бележки. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и ги е анализирал в тяхната съвкупност, за да обоснове своето решение. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед рег. № 313 з-1754 от 20.09.2017 г. издадена от началник на отдел "ОП" при ОДМВР – П., с която на К. М. е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от шест месеца и е осъдил ОДМВР – П. да заплати деловодни разноски в размер на 510 лв. За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Посочил е, че не е обективирано първото действие, от което е започнало дисциплинарното производство. Поради липсата на данни за разпоредена проверка по изнесеното в докладна записка вх. № 1158 р-5245/03.07.2017 г., не може да се прецени първото действие за установяване на нарушението. Посочил е, че не е спазен разписания в чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ред при налагане на дисциплинарните наказания. Дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил императивното си задължение преди налагане на наказанието да приеме писмените обяснения на наказваното лице или да го изслуша непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Липсват данни служителят да е поканен да даде обяснения или да е проведено изслушване. Изложил е и съображения, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са допуснати нарушения. Дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви, защо е наложил наказанието "Писмено предупреждение". Решението е правилно, макар настоящата инстанция да не споделя всички доводи на първостепенния съд. Фактическата обстановка е установена правилно от съда, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства. Установено е, че на 28.06.2017 г. за времето от 20: 00 часа до 08: 00 часа на 29.06.2017 г. младши автоконтрольор К. М. е бил назначен в наряд в състав на автопатрул с № 153 заедно с младши автоконтрольор Е. К.. На 28.08.2017 г. след 20: 00 часа е допуснал лицето К. К., за което имало съмнение, че е управлявал моторно превозно средство /МПС/ след употреба на наркотични вещества, да избяга преди да му бъде взета кръвна проба, поради което то не е могло да бъде задържано. Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съобразно чл. 204, т. 4, вр. чл. 37 ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма. За липсата на отменителни основания на административния акт по чл. 146, т. 1 и т. 2 страните не спорят. Неправилни са изводите на съда, че не може да се прецени кое е първото действие по установяване на нарушението, тъй като по делото са налице доказателства за това. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, с оглед вида на дисциплинарното наказание, дисциплинарното производство предвид чл. 208 ЗМВР е можело да започне и без издаване на нарочна заповед. Върху Докладна записка вх. № 1158 р-5245/03.07.2017 г. има резолюция и тя е иницииращия документ за извършване на проверка. Съгласно чл. 208 ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В хода на тази проверка са дадени Сведения от жалбоподателя и други лица и е изготвена Справка № 1158 р-5779/18.07.2017 г. Като несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, настоящата инстанция преценява липсата на отправена писмена покана за даване на писмени обяснения или за изслушване на служителя преди налагане на дисциплинарното наказания. Съгласно чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая върху Справка № 1158 р-5779/18.07.2017 г. има изрично отбелязване, направено от жалбоподателя (настоящ ответник), че същият е запознат със справката, както и с правото да даде обяснения. Поради това следва да се приеме, че на лицето е дадена възможност да даде обяснения. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съответно в чл. 196 ЗМВР е посочено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая установяването на нарушението е станало на 18.07.2017 г., когато при началника на отдел ОП при ОДМВР – П. е постъпила Справка № 1158 р-5779/18.07.2017 г. Върху тази справка е поставена резолюция от издателя на акта на 09.08.2017 г. Релевантната дата, от която следва да се изчислява срокът по чл. 196, ал. 2 е 18.07.2017 г., тъй като това е обективно установим момент, а не датата на която органът се е запознал със справката. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на обективна причина, поради която дисциплинарно наказващият орган се е запознал със справката повече от половин месец след нейното депозиране. Считано от 18.07.2017 г. двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е изтекъл на 18.09.2017 г, (вторник, работен ден.). Като е издал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на 20.09.2017 г. дисциплинарно наказващият орган е нарушил чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Посоченото е достатъчно основание за отмяна на оспорваната заповед. В този смисъл Решение № 14235/20.11.2018 г. по адм. дело № 1232/2018 г. по описа на ВАС. П. са изводите на съда, че е нарушен чл. 206, ал. 2 ЗМВР. При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая няма конкретни мотиви, с които да е извършена индивидуализация на наказанието. Такива не се съдържат и в други документи, съставени за целите на административното производство. Кадровата справка е от 26.10.2017 г. (УРИ № 313 р-12847/26.10.2017 г.), т. е. изготвена е след подаване на жалбата до съда - на 06.10.2018 г., поради което наказващият орган не е могъл да я вземе предвид. Видът на наказанието в случая е в правомощията на административния орган, но липсата на мотиви по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, основание за отмяна на заповедта. Съдебното решение не е необосновано и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такива конкретно не се и сочат от касатора, поради което този му довод се явява бланкетен. Съдът е събрал и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото относими писмени и гласни доказателства. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение