Решение № 15904 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3677/2012 г.

Решение № 15904 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3677/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 158/20.01.2012 г., постановено по адм. дело № 829/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161002785/27.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 221/10.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ - гр. Пловдив за определени публични задължения за ДДС на "Лилияком" ЕООД - с. Ивайло, Област Пазарджик, както следва: ДДС за внасяне за месец февруари 2010 г. в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 39 924,98 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 410,72 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 201,53 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е установено от ревизията, че не са налице вътреобщностни доставки (ВОД), поради което не може да се приложи нулева ставка на ДДС и затова е прието, че стоките са реализирани на територията на страната и следва да бъдат обложени със ставка 20 %. Неправилно според касатора съдът е приел, че непредставянето на отчети за отпуснати аванси, валутни отчети, заповеди за командировки, доказателства за закупено гориво, тахошайби и др. подобни документи не били основание за непризнаване наличието на осъществен транспорт относно процесните доставки до Република Гърция. Необосновано съдът бил приел, че редовността на счетоводните отчитания при доставчика на транспортната услуга, включително отразяване на разходите във връзка с нея, не е елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, а можело да е само индиция за реалността на извършения транспорт. Изложени са подробни оплаквания, че ВОД не били съществени към фирмите, намиращи се на територията на Гърция - "Терзиева-Велика", "Боукас Константинос" и " Лафазани Лоулоуда". Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Лилияком" ЕООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "Лилияком" ЕООД - с. Ивайло, Област Пазарджик, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба относно допълнително начисления ДДС за непризнат ВОД към "Терзиева-Велика" - Гърция, а за основателност относно начисления ДДС поради непризнатия ВОД към останалите две гръцки фирми. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отмени РА № 161002785/27.12.2010 г. за определен за довнасяне ДДС на "Лилияком" ЕООД - с. Ивайло, Област Пазарджик за месец февруари 2010 г. в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 39 924,98 лв., вследствие непризнат от приходните органи ВОД към три гръцки фирми за доставки на шоколадови изделия, кафе и напитки - "Терзиева-Велика", "Боукас Константинос" и "Лафазани Лоулоуда", първоинстанционният съд е приел, че е доказано извършването на доставките по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Съдът е обосновал съдебния си акт и с възприетото от него, че документите, които удостоверяват извършването на доставките са посочени в чл. 45, т. 1 и 2 ППЗДДС и са изпълнени. За доказването на транспортирането на стоките до Гърция съдът е приел, че е доказано, че той е извършен от транспортна фирма "Ниес" ЕООД, като само една част от доставките са извършени лично от управителя и едноличен собственик на "Лилияком" ЕООД Иванка Лазарова. Съдът не е споделил и изводите на приходните органи, че непредставянето на отчети за отпуснати аванси, валутни отчети, заповеди за командировки, доказателства за закупено гориво, тахошайби са основание за непризнаване на осъществен транспорт относно процесните доставки за Гърция. За доказването на транспорта съдът се е позовал на представените международни товарителници с пътни листове към тях, заявка за извършване на транспортна услуга и издадените за последните данъчни фактури. Според съда представен е и лиценз на транспортната фирма за извършване на международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, както и свидетелства за регистрация на МПС, с които е осъществен транспорта. Съдът се е уверил в осъществяването на транспорта и чрез разпита на един от шофьорите, който е и едноличен собственик на капитала на "Ниес" ЕООД. Направен е извод от съда и във връзка с чл. 4 и чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на товара от превозвача. Според съда макар товарителницата да представлява частен документ, обсъдена с останалите доказателства, включително и отговорите на Главна дирекция "Гранична полиция", че е налице преминаване на автомобили през ГКПП - Кулата. За доставките по фактура № 32/19.02.2010 г. съдът е обсъдил, че няма пречка стоката, предвид нейното количество - 220 г. захарни изделия да се превози с личния автомобил на управителя на ревизираното дружество. За останалите доставки до "Боукас Константинос" и "Лафазани Лоулоуда" съдът също е обсъдил представените товарителници и пътни листове към тях, приемайки че те са редовно съставени. Съдът е приел въз основа на тези доказателства и свидетелските показания на Иванка Лазарова - едноличен собственик и управител на "Лилияком" ЕООД, на Василка Перпериду - собственик на "Терзиева-Велика" и Спас Грозданов - собственик на "Ниес" ЕООД, че ВОД са осъществени, като е посочил, че макар от отговорите на гръцките власти да е констатирано, че двете гръцки дружества, посочени по-горе да не са подавали ДДС и VIES-декларации за 2010 г., приел е, че от другите доказателства се констатира, че са налице документите по чл. 45 ППЗДДС, които удостоверяват наличието на осъществен транспорт и реално извършени ВОД. Съдът се е позовал и на практика на СЕС в Люксембург - дело С-409/04 г. (Teleos), според което решение е достатъчно доставчикът да докаже, че стоката е изпратена или транспортирана в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Обжалваното решение е правилно относно доставките до "Терзиева-Велика" Гърция, а относно другите доставки е неправилно поради следното: Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС съдържа дефиниция за вътреобщностна доставка и това е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Необходимите документи, за доказване на тази доставка са посочени конкретно в чл. 45 ППЗДДС, като между страните по делото няма спор, че са издадени фактури към получателите, намиращи се в друга държава-членка на, а това е Гърция. Другите документи са свързани с транспортирането на стоките и законодателят ги е посочил в алтернативност транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, че стоките са получени от него. Тези документи се изискват, когато стоките се транспортират от името на получателя или от трето лице, а в процесните случаи твърденията от ревизираното лице са, че транспортът по една от фактурите до "Терзиева-Василка" е извършен с автомобил, собственост на едноличния собственик на доставките, а за останалите транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. За доставките, насочени към "Терзиева - Велика" - Гърция законосъобразни са изводите на съда, че е доказано, че стоките са достигнали до посочения получател, намиращ се в друга държава-членка. Това се удостоверява и от получения до българските приходни органи по тяхно запитване отговор от "SCAC-2004, за който не се спори по делото, макар че представения е за други данъчни периоди. Предвид обстоятелството, че приходните органи изрично са посочили, че при проверка от гръцките данъчни власти е установено, че гръцката фирма "Терзиева-Велика" е осчетоводила ВОП на процесните стоки, извършено е разплащане по доставките, както и че са налице трайни търговски взаимоотношения между двете дружества. Освен това от отговорът на гръцките данъчни власти се установява безспорно, че гръцкото дружество разполага с е необходимата база за търговия. Освен тези получени данни, по делото са представени и транспортни документи с изключения по фактура № 32/19.02.2010 г. с предмет шоколадови десерти, за която е установено, че стоките са транспортирани с личния автомобил на управителя и едноличен собственик на ревизираното дружество. По останалите фактури № 31/17.02.2010 г. и № 34/24.02.2010 г. с предмет шоколадови десерти, ред бул, бисквити и кока кола са налице доказателства за транспортиране на стоките от трето лице-превозвач "Ниес" ЕООД. Няма спор, че превозвачът притежава лиценз за международен транспорт на стоки, за което последният е представен като доказателство по делото, както и свидетелства за регистрация на МПС, които са превозили стоките. Налице е и CMR - товарителница, за която настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, подкрепени с разпоредбите на чл. 5 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача, като първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача, а в процесния случай са подпечатани от получателя - "Терзиева-Велика". Неоснователно се възразява от касатора, че е налице разминаване в датите и часовете между CMR - товарителниците и отговорите от Гранична полиция, тъй като въз основа на това не може да се отрече наличието на транспортиране на стоките. Правилно първоинстанционният съд е отбелязъл в решението си по повод отговорите на Гранична полиция, че след 1.01.2007 г. не се извършва пълен контрол на влизащите и напускащи страната МПС. При това положение не може да не се приема, че е извършена вътреобщностна доставка само с данните от Гранична полиция, каквито са доводите на касатора. Предвид изложеното по-горе решението на съда е правилно относно доставките да "Терзиева-Велика" - Гърция са вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и затова са облагаеми с нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. За доставките към останалите две гръцки фирми Боукас Константинос" и "Лафазани Лоулоуда" съдът неправилно не е обсъдил отговорите по изпратените от българските приходни органи "SCAC-2004". За първия търговец гръцките данъчни власти са посочили, че от регистрацията му по повод търговската му дейност, свързана с търговия на едро с бижута и мебели, не е регистрирал вътреобщонстни сделки, а при посещението им на адрес, не са го намерили. Установено е също, че на изпратеното съобщения, същият не се е отзовал и не е представил изисканите му документи. Нещо повече, лицето, представляващо фирмата въобще не е познато на посочения адрес, както и няма данни да е подавал ДДС и обобщени VIES-декларации за вътреобщностни придобивания. За "Лафазани Лоулоуда" от получения от Гърция SCAC-2004" се установява, че същият не е открит на адреса, който е посочен, както и на него е закачена жалба от собственика за неполучени наеми от търговеца. На последния известен адрес на госпожа Лоулоуда е изпратено съобщение, за което има данни, че е получено, но същата не е представила никакви документи относно процесните доставки, нито има данни да е подавала ДДС и обобщени VIES-декларации за вътреобщностни придобивания. Първоинстанционният съд неправилно не се е позовал на тези официални удостоверителни документи, каквито представляват т. нар. "SCAC-2004", а е основал решението си само на частни документи, каквито представляват CMR-товарителниците, които както е посочил и касатора могат да се съставят във всеки един момент. Представената в съдебното производство пред първоинстанционния съд клетвена декларация на собственика на "Боукас Константинос", не може да опровергае съдържанието на официалния документ. Тази декларация можеше да има стойността на писмено потвърждаване по смисъла на чл. 45 ППЗДДС, ако беше представена в ревизионното производство, а не за целите на съдебното обжалване. Предвид изложеното в тези обжалвани част първоинстанционното решение е неправилно на посочените от касатора основания и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Лилияком" ЕООД срещу ревизионния акт в частта, в която е начислен допълнително ДДС по доставките от Боукас Константинос" в размер на 10 190,47 лв. и "Лафазани Лоулоуда" в размер на 11 041,35 лв. Относно частта на първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит по фактури от "Ниас" ЕООД в размер на 410,72 лв. по фактури за транспортни услуги - № 244/15.02.2010 г., № 245/16.02.2010 г., № 246/20.02.2010 и № 247/27.02.2010 г. предвид изложените по-горе мотиви фактура № 247/27.02.2010 г. с ДДС в размер на 117,35 лв. отразява реално осъществена вътреобщностна доставка за "Терзиева-Велика", поради което и транспортната услуга следва да се приеме, че е реално осъществена. За останалите фактури предвид мотивите, изложени в настоящето решение относно неустановяването по безспорен начин на извършени вътреобщностни доставки към останалите две гръцки фирми - от Боукас Константинос" и "Лафазани Лоулоуда" - фактури № 244/15.02.2010 г., № 245/16.02.2010 г. и № 246/20.02.2010 г., то и транспортните услуги не е установено да са реално извършени. Предвид изложеното доставката на транспортна услуга към "Терзиева-Велика" е установена по категоричен начин, поради което решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По отношение на останалите 3 бр. фактури, описани по-горе решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което жалбата на "Лилияком" ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 876,98 лв. на основание чл. 161, ал. 1 АПК, което е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,