Решение № 2141 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2019 г.

Решение № 2141 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД на НАП Велико Търново срещу решение № 29 от 27.02.2019 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 659/2018 г. С него се отменя по жалба на И. Цанкова акт за установяване на задължение по декларация № П004000418067325-180-001/18.07.2018 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 166/24.08.2018 г. на заместник териториален директор на ТД на НАП Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, И. Цанкова не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Цанкова срещу акт за установяване на задължения по декларация № ПО-04000418067325-180-001 от 18.07.2018 г,. с който са установени размери на задължения от лихви във връзка със задължителни осигурителни вноски ДОО за самоосигуряващи се лица в общ размер от 118. 07 лева. Възраженията са били за незаконосъобразност на акта с искане за отмяната му. Свеждат се до това, че вноските са направени своевременно и няма забава, а действията на административния орган не са обосновани от фактическа и правна страна, поради което не може да се направи извод във връзка с какви задължения и срокове са дължими установените суми за внасяне. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил обжалвания акт за установяване на задължения по декларация. Прието е от фактическа страна, че няма обосновка на фактите, дали основание да се приеме кога са възникнали задълженията, от какво произтичат, има ли плащания по тях, кога са направени плащанията, има ли забава във връзка с доказателствата за всяко едно плащане, поради което е прието, че акта е издаден при липса на мотиви, което е нарушение по чл. 146, т. 2 АПК във връзка с т. 3, поради което е отменен изцяло като незаконосъобразен. Решението е правилно. В касационната жалба се развиват доводи по съществото на спора, които са били предмет на обсъждане във връзка с предмета на спора пред първата инстанция. Недопустимо е в касационната производство да се въвеждат мотиви към обжалвания административен акт, тъй като в административното производство с издаване на акта следва да приложени законовите изисквания за съдържание и форма и да са спазени процесуалните и материалните норми за издаването му. Тези изисквания за съдържание и форма гарантират на адресата на акта в пълен обем процесуалните гаранции за защита на правата му срещу неблагоприятен акт, пред съда в контрол за законосъобразност. При отсъствие на законово изискуемо съдържание съдът не може да провери законосъобразността при липса на мотиви и единствената последица само на това основание е отмяната на такъв административен акт. Мотивите към обжалваното решение са подробни, съдържат обосновани изводи относно представените доказателства и установените с тях факти. Приетото за установено от фактическа страна е съответно на доказателствата и правните изводи съответстват на материалния закон, правилно приложен. В този смисъл настоящата инстанция споделя изводите в мотивите на първата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК и не намира основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК ВАС шесто отделение