Решение № 14417 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2020 г.

ВАСV отделение20.11.2020 г.докладчик Юлия Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7920 от 12.12.2019 г. по адм. дело № 2444/2019 г. на Административен съд - София град. ОСЪЖДА А. Илиев, П. И. и М. Д., двете действащи лично и със съгласието на законния си представител А. Илиев, и К. Илиев да заплатят на ГД "Изпълнение на наказанията" сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14417 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Илиев лично и като пълномощник на П. И., М. Д., двете действащи лично и със съгласието на законния си представител А. Илиев, и на К. Илиев срещу решение № 7920 от 12.12.2019 г. по адм. дело № 2444/2019 г. на Административен съд - София град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска да се отмени като се върне административната преписка на Комисията за защита на личните данни за ново разглеждане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда и на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й приема следното: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на А. Илиев, П. И. и М. Д., двете действащи лично и със съгласието на законния си представител А. Илиев, и на К. Илиев срещу решение № ППН-02-682/2017 г. от 10.01.2019 г. на Комисията за защита на личните данни. Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: Производството пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба рег. № ППН-02-682/18.12.2017 г., подадена от А. Илиев, лично и като пълномощник на П. И. и М. Д., на които е и законен представител, и на К. Илиев срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с оплаквания за неправомерно обработване на личните данни на всички жалбоподатели, изразяващо се във видеозаснемането им при сключване на граждански брак на 7.07.2017 г. между А. Илиев и К. Илиев, който изтърпява наказание лишаване от свобода. А. Илиев и К. Илиев са сключили граждански брак на 7.07.2017 г. в затвора [населено място], където жалбоподателят К. Илиев е изтърпявал към този момент наказание лишаване от свобода, в присъствието на малолетните си тогава деца П. И. и М. Д., и лицата, посочени за свидетели на брака. Преди сключване на гражданския брак, А. Илиев и К. Илиев подали няколко молби до затворническата администрация във връзка с организацията на брачната церемония, в които изрично посочили, че желаят да бъде запазена пълна конфиденциалност при условията на българското и европейското законодателство и че всяко заснемане без изричното им съгласие ще бъде тълкувано като посегателство върху личния и семеен живот на младоженците и техните деца. На това искане не е отговорено от компетентните органи. На 28.06.2017 г. началникът на затвора [населено място] е разрешил сключване на граждански брак между К. Илиев и А. Димитрова в затвора на 7.07.2017 година. По време на сватбеното тържество е осъществено видеозаснемане. По искане вх. № 1930/13.07.2017 г. на К. Илиев пред Административен съд - Враца е образувано адм. дело № 462/2017 г. по описа на същия съд. В жалбата си К. Илиев е твърдял, че по време на сватбеното тържество в продължение на четири часа е бил наблюдаван от служител от надзорно-охранителния състав лично и чрез система за видеонаблюдение, като в нарушение на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража служителят е имал поведение, което оспорващият възприел като унизително към него и близките му. Поискал е преустановяване на незаконосъобразните действия на служителя. С определение от 14.07.2017 г. по адм. дело № 462/2017 г. АС - Враца е изискал от началника на затвора незабавно да представи данни във връзка с оспорените действия и бездействия на затворническата администрация, както и справка за наложеното наказание на К. Илиев и режима на изтърпяване на същото. По разпореждане на началника на затвора, на 20.07.2017 г. служител извършил преглед на записите от охранителната камера, монтирана в стаята за развод, в която било проведено сватбеното тържество и в докладна записка възпроизвел наблюдаваното на записа. На 21.07.2017 г. началникът на затвора [населено място] изготвил справка рег. № 1924/21.07.2017 г. за лишения от свобода К. Илиев. В справката е посочил, че с оглед предходни изявления на жалбоподателката А. Илиев, че ще сезира институциите с жалби във връзка с действия на служители от затвора спрямо лишения от свобода К. Илиев, затворническата администрация е преценила да направи пълен видеозапис с цел наблюдаване действията на служителите на надзорно-охранителния състав, който да бъде съхранен. С определение № 582 от 8.09.2017 г. по адм. дело № 462/2017 г. АС - Враца е оставил без разглеждане искане вх. № 1930/13.07.2017 г. на К. Илиев по съображения, че към този момент твърдените неправомерни фактически действия на служители от затвора [населено място] са прекратени, а той вече не изтърпява наказанието лишаване от свобода в затвора [населено място]. Определението е оставено в сила с определение № 823 от 1.12.2017 г. по ч. к. адм. дело № 798/2017 г. на тричленен състав на АС - Враца. През същия период пред АС - Враца е образувано адм. дело № 461/2017 г. по иск на К. Илиев срещу ГД "Изпълнение на наказанията". С протоколно определение от 15.11.2017 г. по адм. дело № 461/2017 г. АС - Враца е изискал от затвора [населено място] да представи запис от охранителната камера, монтирана в стая за развод, където е проведено сватбеното тържество на ищеца и адвокат А. Илиев. С писмо от 23.11.2017 г. началникът на затвора [населено място] е изпратил искания запис от охранителната камера. С определение от 4.12.2017 г. по адм. дело № 461/2017 г. АС - Враца е установил, че изпратеният видеозапис е без звукозапис, което обстоятелство не позволява да се използва като веществено доказателство във връзка с твърденията на ищеца за отправени към него обръщения, думи и изрази, които е възприел като обидни и унизителни. Поради това съдът е изискал от началника на затвора [населено място] ако е налице видеозапис, който е със звукозапис, да представи същия по делото. В определение от 20.12.2017 г. по адм. дело № 461/2017 г. административният съд е посочил, че с писмо от 12.12.2017 г. началникът на затвора [населено място] е заявил, че охранителните камери възпроизвеждат само картина и няма звукозапис. Във връзка с фактическите установявания по адм. дело № 461/2017 г. по описа на АС – Враца за наличен видеозапис от сватбената церемония тържество на 7.07.2017 г., адвокат А. Илиев е сезирала Комисията за защита на личните данни с жалба рег. № ППН-01-682/18.12.2017 г., с оплаквания за неправомерно обработване на нейните лични данни, на съпругът й и на присъствалите малолетни деца, представлявани от нея. Пред Комисията за защита на лични данни жалбоподателката е заявила, че на нея и съпругът й е било известно, че ги наблюдават по време на сватбеното тържество, но въпреки изричното им противопоставяне и без тяхно съгласие е направен видеозапис и същият е бил съхранен без да е било налице законно основание за това. ГД "Изпълнение на наказанията" е изразила писмено становище рег. № 11469/20.11.2018 г. пред Комисията за защита личните данни, в което е посочено, че съгласно чл. 44, ал. 1 ЗИНЗС местата за лишаване от свобода се оборудват с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения. Лишените от свобода се предупреждават за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства, включително аудиовизуални системи за контрол на поведението. Изградените системи за видеонаблюдение в местата за лишаване от свобода са неделими, част са от използваната надзорно-охранителна техника и са основно средство за поддържане на охраната и сигурността в местата за лишаване от свобода. В зависимост от възможностите на записващото устройство и броя на охранителните камери, записите се съхраняват от 20 до 30 дни, след което автоматично се изтриват и на тяхно място се съхранява нов запис. Обсъжданият запис от охранителната камера е прегледан в изпълнение на определението на съда от 14.07.2017 г. по адм. дело № 462/2017 г. и е изготвена справка за съда, а в изпълнение на определение на съда от 15.11.2017 г. по адм. дело № 461/2017 г. с писмо рег. № 3060/23.11.2017 г. записът е изпратен в съда. При тези фактически обстоятелства органът е заявил, че правомерно е обработил личните данни на жалбоподателите, съобразно изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД (в приложимата редакция). Комисията за защита на личните данни при разглеждане на жалбата на адвокат А. Илиев и на представляваните от нея по закон и по пълномощие лица е отчела, че всяко едно от действията по обработване е извършено и е приключило преди да започне прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 от 25.05.2018 г., но по правилото на чл. 142, ал. 1 АПК административният акт следва да е съобразен с действащите правила към момента на издаването му. Комисията е изложила съображения, че видеонаблюдението по своята същност е съвкупност от действия - записване и съхраняване с автоматично средство - система за видеонаблюдение, която представлява обработване на лични данни, т. к. събраните по този начин данни позволяват лицата да бъдат идентифицирани. Посочила е, че съгласието за обработване на лични данни на жалбоподателите е само едно от алтернативно изброените основания за обработване на лични данни, като при наличието на друго основание за обработване, същото е законосъобразно без да е необходимо съгласие на физическото лице. Поради това, че видеонаблюдението е извършено в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, Комисията е съобразила разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗИНЗС, с която е предвидено, че местата за лишаване от свобода се оборудват с технически и други средства за охрана и контрол с оглед гарантиране на сигурност и превенция на престъпления и/или нарушения. Организацията на бракосъчетанието в местата за лишаване от свобода е предоставена на началника на затвора, съгласно чл. 89, ал. 2 ЗИНЗС, който разполага с правомощието да обработва лични данни на лишените от свобода. Комисията е разгледала доводите на оспорващите за нарушено право на личен и семеен живот по чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и е посочила, че в чл. 8, ал. 2 ЕКПЧ е допусната дерогация на това право като намесата на държавните власти е допустима, ако това е предвидено в закон и е в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала и пр. В заключение Комисията е извела извод, че видеонаблюдението на сватбеното тържество на жалбоподателите А. Илиев и К. Илиев е осъществено при наличие на законно основание и е пропорционално на преследваната цел в съответствие с отклонението, предвидено в чл. 8, ал. 2 ЕКПЧ. Отхвърлила е възражението на жалбоподателката, че видеозаписът е съхранен неоснователно дълго по съображения, че преглеждането на записа и съхранението му от затворническата администрация се е наложило поради образуваните административни дела и издадените в тази връзка разпореждания на съда за предоставяне на видеозаписа от сватбеното тържество. Поради това Комисията е приела, че за оспорените три допълнителни действия по обработване на лични данни - съхраняване, преглеждане и предаване на съда е налице основание за обработване по чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД, съответно чл. 6, параграф 1, буква "д", предл. 2 от Регламент 2016/679 - обработването е необходимо за упражняване на официални правомощия, както и чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД, съответно чл. 6, параграф 2, буква "в" от същия регламент - за спазване на законовото задължение за изпълнение на разпорежданията на съдебните органи и е оставила без уважение жалбата на А. Илиев, К. Илиев, П. И. и М. Д. срещу ГД "Изпълнение на наказанията". Съдът е кредитирал изцяло фактическите установявания в обжалваното решение на Комисията за защита на личните данни. Въз основа на коректен анализ на установените фактически обстоятелства, съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи, че административният акт не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, поради което е отхвърлил оспорването на същия като неоснователно. Съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е прието от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с преследваната от закона цел. Изложил е съображения по материалната законосъобразност на акта на плоскостта на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД. Посочил е, че предвидената в закона защита на личните данни не е абсолютна и подлежи на ограничение в изрично предвидените в закона случаи. Правата на лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода са ограничени, като в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража конкретно е определено какви права имат и по какъв начин може да ги упражняват. Правото да сключват граждански брак е уредено в чл. 89, ал. 1 и 2 ЗИНЗС, като на жалбоподателите А. Илиев и К. Илиев е разрешено да сключат такъв на 7.07.2017 година. Осъщественото видеонаблюдение не е в нарушение на закона и представлява допустимо от закона ограничаване на правото на личен и семеен живот на лишения от свобода. Преглеждането на видеозаписа, съхранението и предаването му на съда са в съответствие с основанието за правомерно обработване на лични данни в чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД и чл. 6, параграф 1, буква "д" от Регламент 2016/679 - за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора на лични данни и за спазване на законовото задължение за изпълнение на разпорежданията на съда - чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД и чл. 6, параграф 1, буква "а" от Регламент 2016/679. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателите относно срока на съхранение на видеозаписа, като е подчертал, че към 14.07.2017 г. когато е изискана от съда информация от началника на затвора не е бил изтекъл едномесечният срок от създаването на записа. Към 23.11.2017 г. този срок действително вече е изтекъл, но съхранението на същия е продължило във връзка с висящото съдебно производство по адм. дело № 462/2017 г., по което е изискана информацията. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Видеонаблюдението в местата за изтърпяване на наказани лишаване от свобода е регламентирано в чл. 44, ал. 1 и 2 ЗИНЗС и чл. 24 ППЗИНЗС. С визираните нормативни разпоредби е предвидено, че се допуска местата за лишаване от свобода да бъдат оборудвани с технически средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, престъпления и други нарушения, включително и аудио-визуални системи и средства за контрол на поведението, за което осъдените се уведомяват в приемно отделение при постъпването в затвора. По определение от чл. 44, ал. 2 ЗИНЗС, видеонаблюдението в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода е техническо средство за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения. Използването на такива средства е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода. В обсъждания случай сватбеното тържество се е състояло в затвора [населено място] в помещението, предназначено за удължени свиждания по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС. Съгласно чл. 73, ал. 17 ППЗИНЗС, свиждането по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС се провежда в специално обособени помещения, обзаведени с подходящи мебели, без заграждения, с допускане на пряк контакт между лишения от свобода и посетителите. В чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС е предвидено, че в заведенията от закрит тип помещенията по ал. 17 се оборудват със системи за видеонаблюдение. Свиждането се провежда под контрола на служители от надзорно-охранителния състав. В нормативната уредба не е предвиден специален режим при сключване на граждански брак от лицата, лишени от свобода, както и не са предвидени ред и условия за елиминиране на видеонаблюдението в помещението, предназначено за удължено свиждане, не се твърди и наличието на вътрешни правила, които да регламентират такава възможност. Поради това, по силата на нормативните правила в помещението, където е сключен гражданският брак, е осъществено видеонаблюдение. В този контекст решаващият съд правилно е приел, че видеонаблюдението по време на сватбеното тържество, състояло се на 7.07.2017 г. в помещението, предназначено за удължени свиждания по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗИНЗС, не представлява неправомерно обработване на лични данни на присъствалите лица, по аргумент от чл. 4, ал. 2, т. 6 ЗЗЛД (в приложимата редакция) и член 6, параграф 1, буква е) и д) от Регламент 2016/679. Неоснователни са възраженията на касаторите относно изводите на съда за правомерно обработване на личните им данни чрез видеозаснемане и съхранение на направения видеозапис. По делото е безспорно, че жалбоподателите А. Илиев и К. Илиев неколкократно изрично са заявили, че не желаят сватбеното им тържество да бъде видеозаснето. На това искане затворническата администрация не е отговорила, т. е. по общите административнопроцесуални правила същото не е уважено от пенитенциарните органи. От това обстоятелство обаче не следва извод за неправомерно обработване на личните им данни без тяхно съгласие. Системата за видеонаблюдение включва наблюдение, запис и съхранение на информацията за определен период от време, в каквато насока са развити доводи и в касационната жалба. Изградените системи за видеонаблюдение в местата за лишаване от свобода са част от използваната надзорно-охранителна техника и са основно средство за поддържане на охраната и сигурността в местата за лишаване от свобода, като в зависимост от възможностите на записващото устройство и броя на охранителните камери записите се съхраняват от 20 до 30 дни, след което автоматично се изтриват и на тяхно място се съхранява нов запис. Видеонаблюдението в реално време в местата за лишаване от свобода, извършването на видеозапис и съхранението на същия за определен период от време (до автоматичното му изтриване или при евентуална необходимост - за използването му като веществено доказателство), представляват различни функции на един и същи технологичен процес, който позволява физическо идентифициране на наблюдаваните лица и представлява обработване на личните им данни. В кръга на правомощията на пенитенциарните органи е да обработват лични данни на тези лицата чрез използване на всяка от функциите на системата за видеонаблюдение, за което лицата са уведомени и не се изисква съгласието им. Същият режим намира приложение и по отношение на лицата, които посещават лишените от свобода. Ето защо, тезата на касаторите, че само видеонаблюдението е допустима форма на обработване на лични данни, за което не е необходимо съгласието им, не намира опора в нормативната уредба. Отделен е въпросът дали обработването на лични данни чрез системата за видеонаблюдение е пропорционално и подчинено на легитимна цел. В случая, видно от докладна записка от 20.07.2017 г. от инспектор Г. Георгиев, същият е прегледал записа от охранителната камера, монтирана в стаята за развод по разпореждане на началника на затвора във връзка с образуваното адм. дело № 462/20217 г. пред Административен съд - Враца. Записът не е изпратен на съда по това дело, но с оглед образуваното и друго административно производство по адм. д. № 461/2017 г. пред същия съд, съхраняването му за период, който надхвърля срока, с чието изтичане би се изтрил автоматично, е правомерно. Тези фактически обстоятелства сочат, че обработването на личните данни на касаторите не надхвърля предназначението и целите, за които са събрани и съхранени същите. Изводите на решаващия съд в тази насока са правилни и обосновани, поради което се споделят от касационната инстанция. Извършеното видеонаблюдение е на правно основание по член 6, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679 - при упражняване на официални правомощия от оторизираните органи и не показва непропорционалност. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че направеният видеозапис на сватбеното тържество и съхранение на същия представлява нарушение както на член 8 от Конвенцията, така и на член 7 и член 8 от Хартата на Европейския съюз. Организацията по сключване на граждански брак в местата за лишаване от свобода, макар и лично събитие, е предоставена на началника на затвора, съгласно чл. 89, ал. 2 ЗИНЗС. Административният орган дължи отчитане на съображенията за опазване на обществения ред и е длъжен да предприеме мерки, които гарантират сигурността в местата за лишаване от свобода, при спазване принципа на пропорционалност и в съответствие с отклонението, предвидено в член 8, параграф 2 ЕКПЧ. При изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" е ограничена възможността осъденият сам да определя своя режим на живот, в т. ч. ограничава се придвижването му в пространството, ограничават се социалните му контакти, както и възможността да упражнява някои от правата си, когато последното е несъвместимо с характера на това наказание. Тези ограничения рефлектират и при контактите с близките му лица. Неоснователни са доводите на касаторите, свързани с определения общ режим на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода К. Илиев и данните за добро поведение, т. к. те не водят до привилегировано положение в обсъжданата хипотеза, извън общите мерки за поощрение по чл. 98, ал. 1 ЗИНЗС. Съдът правилно е оценил интензивността на намесата в правата на субектите на данните чрез извършеното видеонаблюдение и правилно е приел, че обработването на данните на жалбоподателите не надхвърля целите на дерогацията по член 8, параграф 2 ЕКПЧ и не показва нарушение на член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Не намират подкрепа в данните по делото доводите в касационната жалба за обработване на личните данни на жалбоподателите за цели, които не са свързани с правното основание по член 6, параграф 1, буква д). Няма данни за неправомерно използване на видеозаписа и предоставяне на нерегламентиран достъп до същия, освен като веществено доказателствено средство пред съд във връзка с водените съдебно административни производства. Поради това съдът правилно е достигнал до извод, че при съхранението и предаването на видеозаписът на съда администраторът на лични данни не е допуснал неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателите и е действал на законно основание по чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД и член 6, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ГД "Изпълнение на наказанията", касационните жалбоподатели следва да заплатят на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК на касационния ответник сумата 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 73, ал. 18 ППЗИНЗС