Решение № 15469 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5211/2011 г.

Решение № 15469 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5211/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "СХБАЛ Здравец" ООД - гр. Русе, представлявано от управителя д-р Спас Ангелов Ганев, против решение № 13/16.03.2011 г., постановено по адм. дело № 356/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против писмо с изх. № 29-02-318/20.07.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания и изложени в касационната жалба и в съдебно заседание от пълномощника адв. Илиева, моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Районната здравноосигурителна каса гр. Русе, чрез пълномощника юрисконсулт Тотев, оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения за правилност на решението в обжалваната част. Поддържа, че съдът неправилно е отменил оспорения акт в останалата част, поради което счита, че решението в тази част следва да бъде отменено при проверката по чл. 218, ал. 2 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отменено писмо с изх. № 29-02-318/20.07.2009 г. на директора на РЗОК гр. Русе, в частта му, с която се прекратява индивидуален договор № 180380/27.03.2009 г., сключен между НЗОК и "СХБАЛ Здравец" ООД, считано от 19.07.2009 г. за изпълнение на клинични пътеки /КП/ № № 31, 74, 158, 162, 164, 165, 167, 168, 169, 173, 175, 176, 178, 180, 181, 182, 183, 184, 280 и 170. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "СХБАЛ Здравец" ООД против писмо с изх. № 29-02-318/20.07.2009 г. на директора на РЗОК гр. Русе, в частта му, с която се прекратява индивидуален договор № 180380/27.03.2009 г., сключен между НЗОК и "СХБАЛ Здравец" ООД, считано от 19.07.2009 г. за изпълнение на клинична пътека № 166. В частта, с която обжалваният административен акт е отменен, решението на Административен съд гр. Русе не е обжалвано и е влязло в сила, съответно - не е предмет на настоящото производство. За да отхвърли жалбата на "СХБАЛ Здравец" ООД против писмо изх. № 29-02-318/20.07.2009 г. на директора на РЗОК гр. Русе, за прекратяване на индивидуалния договор в частта за изпълнение на КП № 166, съдът е приел, че е налице основание по чл. 88, т. 3 НРД - 2006 г., тъй като считано от посочената дата дружеството е престанало да отговаря на изискванията на НРД и по-конкретно на изискването по КП № 166 да осигури, включително и чрез договор функциониране на звено "Сектор по образна диагностика", което да е разположено на територията на болничното заведение. Във връзка с указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане - решение № 9680/12.07.2010 г. по адм. дело № 1152/2010 г. на ВАС, шесто отделение, съдът е приел, че договорът между жалбоподателя и трето лице - "Медицински център - Русе" ЕООД за извършване на дейността "Образна диагностика" не е сключен на посочената в нето дата 17.07.2009 г. Като е обсъдил събраните доказателства съдът е приел, че договорът между двете заведения има достоверна дата най-рано от 23.07.2009 г., когато от "СХБАЛ Здравец" ООД е подадено уведомление до РЗОК за сключване на този договор, заведено с вх. № 29-02-326/24.07.2009 г. Приел е, че считано от дата 17.07.2009 г. и към датата на издаване на оспорения акт, не е съществувал сключен договор за изпълнение на дейността "Образна диагностика" и не е било изпълнено условието по т. 186.2 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК в лечебното заведение да са разкрити необходимите структурни звена, посочени в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека" на съответната КП, за която кандидатства, съгласно Приложение № 17. Според съда не е изпълнено условието на територията на лечебното заведение да е имало разкрит функциониращ сектор "Образна диагностика" от третото лице "МЦ Русе" ЕООД. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част е неправилно. Пред административния съд е обжалвано писмо изх. № 29-02-318/20.07.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Русе, с което е уведомен "СХБАЛ Здравец" ООД, че индивидуалният договор с НЗОК № 180380/27.03.2009 г. за оказване на медицинска помощ по КП е прекратен, считано от 19.07.2009 г., на основание чл. 80 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 87, ал. 2 ЗЗД, вр. т. 20 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. В акта е посочено, че съгласно алгоритъма за изпълнение на КП № 166 лечебното заведение за болнична помощ е длъжно да осигури дейността на съответното структурно звено - "Отделение/сектор по образна диагностика" чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти и имащо договор с НЗОК. В акта е прието, че с оглед прекратяване на договорните отношения между "СХБАЛ Здравец" ООД и "ТДКЦ" ЕООД - гр. Бургас, клон гр. Русе по договор от 29.04.2009 г. за предоставяне на медицински услуги по специалността "Образна диагностика", считано от 18.07.2009 г., след тази дата "СХБАЛ Здравец" ООД не отговаря на специалните условия за сключване и изпълнение на договор с НЗОК съгласно т. 19.2 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. във връзка с Приложение № 17 и алгоритъма на КП № 166. От управителя на "СХБАЛ Здравец" ООД е изпратено писмо до РЗОК с изх. № 75/23.07.2009 г., заведено с вх. № 29-02-326/24.07.2009 г., с което е уведомил РЗОК, че има промяна в обстоятелствата по т. 189 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г., изразяващи се в промяна на изпълнителя на дейностите по пакет "Образна диагностика", като от 17.07.2009 г. има сключен договор с "МЦ Русе" ООД, поради което "СХБАЛ Здравец" ООД може валидно да изпълнява задълженията си по индивидуалния договор относно КП № 166; към писмото е представено копие от сключения договор. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че след като този договор няма достоверна дата за трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, то същият не може да обоснове изпълнение на изискването по КП № 166 за осигуряване на дейността по пакет "Образна диагностика" от страна на "СХБАЛ Здравец" ООД. Като дата на сключване на договора е посочена датата 17.07.2009 г. и управителят на "МЦ Русе" ЕООД, който е страна по този договор, не може чрез едностранно волеизявление да промени датата посочена в самия договор. Обстоятелството, че договорът е представен на РЗОК на 23.07.2009 г. не представлява нарушение на договорните задължения на "СХБАЛ Здравец" ООД, тъй като това е сторено в срока по т. 193.1 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Разпоредбата предвижда, че изпълнителят на болнична помощ е длъжен при промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документите по т. 189, да уведоми РЗОК за настъпилите промени и да представи в срок до 5 работни дни от настъпване на промяната копие от съответния документ. Преди издаване на административния акт РЗОК - гр. Русе не е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК да уведоми заинтересованото лице - "СХБАЛ Здравец" ООД за започване на производството. Това нарушение в случая е съществено, тъй като ако административният орган беше изпълнил задължението си за уведомяване преди да издаде акта за прекратяване на индивидуалния договор, то заинтересованото лице би имало възможност да направи възражения и да представи доказателства за изпълнение на изискването по КП № 166 за обезпечаване на дейността по пакета "Образна диагностика", което от своя страна би обусловило извод за липса на основание за прекратяване на индивидуалния договор по КП № 166. Това нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт, тъй като е довело до неправилен извод от страна административния орган. Неправилно в първоинстанционното решение е прието, че със сключения договор между "СХБАЛ Здравец" ООД и "МЦ Русе" ЕООД от 17.07.2009 г. не се изпълнява изискването по КП № 166 за осигуряване на звено/ сектор "Образна диагностика", който да е разположен на територията на болничното заведение. По делото не се спори по въпроса, че на територията на "СХБАЛ Здравец" ООД не е разкрито функциониращо звено - "Сектор по образна диагностика" от третото лице "МЦ Русе" ЕООД, както и че разкриването на такова изобщо не е предвидено в сключения между същите договор. Това обаче не е необходимо, тъй като в КП не съществува изискване сектора "Образна диагностика" да се намира на територията на лечебното заведение, което изпълнява КП № 166. Съгласно т. 183 от решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, включени в приложение № 5 към чл. единствен от Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и приложение № 17 "Клинични пътеки". Съгласно т. 186.2. от същото решение страна по договор с НЗОК за оказване на БП може да бъде лечебно заведение, в което са разкрити необходимите структурни звена, посочени в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека" на съответните КП, за които то кандидатства, съгласно Приложение № 17. Нормативните разпоредби на Приложение № 17, регламентиращи лечебно-диагностичния алгоритъм на КП № 166 не съдържат изискване изпълнителят на болнична помощ по договор с НЗОК да осигури звено "Сектор по образна диагностика", което да е разположено на територията на болничното заведение. Изискването за задължително звено "Отделение/сектор по образна диагностика" и съответно за апаратура и оборудване на това звено - "Съгласно медицински стандарт "Образна диагностика" за КП № 166, в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека", е предвидено в т. 2 - "Задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, необходими за изпълнение на алгоритъма на пътеката, неналични на територията на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ". В изискването е посочено, че лечебното заведение - изпълнител на болнична помощ е длъжно да осигури дейността на съответното структурно звено чрез договор с друго лечебно заведение, което отговаря на изискванията за апаратура, оборудване и специалисти по тази КП и имащо договор с НЗОК. Следователно, "СХБАЛ Здравец" ООД е изпълнил изискването по КП № 166, в частта "Условия за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека", като е осигурило дейността на структурното звено "Образна диагностика" чрез договор с друго лечебно заведение. Изискванията за задължителни звена, които следва да са налични и функциониращи на територията на лечебното заведение, изпълнител на болничната помощ, са предвидени в т. 1 от Условията, но по КП № 166, изискването за звено "Образна диагностика" не е в тази точка, а в т. 2, която регламентира звената, които може да не са налични на територията на лечебното заведение. За яснота следва да се посочи, че в решение № 8863/29.06.2010 г. по адм. дело № 854/2010 г. на ВАС, шесто отделение, което е цитирано в обжалваното съдебно решение като решение по идентичен случай, всъщност не се касае за идентичен случай, тъй като акта за прекратяване на индивидуалния договор между НЗОК и "СХБАЛ Здравец" ООД, предмет на това дело, се отнася до други клинични пътеки, при които изискването за наличие на структурно звено "Образна диагностика" е за територията на лечебното заведение, за разлика от КП № 166, при която няма такова изискване. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за прекратяване на индивидуалния договор по КП № 166. Оспореният административен акт в частта, предмет на настоящото производство, касаеща прекратяване на ИД по КП № 166 е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и на материалния закон. Като не е констатирал тези нарушения, обуславящи незаконосъобразността на акта, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 227, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено писмото в частта, с която е прекратен ИД относно КП № 166. Само за яснота на ответника по касационната жалба и във връзка с изложените доводи в отговора му по касационната жалба, следва да се посочи, че в настоящото производство не може да бъде отменено съдебното решение в частта, с която по жалбата на дружеството е отменено писмо с изх. № 29-02-318/20.07.2009 г. на директора на РЗОК. Както се посочи по-горе решението в тази част е влязло в сила, тъй като не е обжалвано и не е предмет на касационното производство. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК относно предмета на касационната проверка се отнася само за обжалваното решение, съответно - за обжалваната част от решението. Поради това е недопустимо при липса на касационна жалба в съответна част от решението, същото да бъде проверявано на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и да бъде отменяно. При несъгласие с решението заинтересованата страна - в случая РЗОК, е имала възможност да обжалва решението в съответната част, но не го е сторила. При този изход на спора искането на касатора за възлагане на разноските е основателно. Пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, поради което тази сума следва да бъде присъдена. За първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени още 9,52 лв. до пълния размер на направените разноски за държавна такса - 50 лв., с които е направено компенсиране от първоинстанционния съд /за 7,14 лв./, тъй като ответната страна РЗОК няма право на разноски за първата инстанция, предвид крайния изход на спора. Предвид това следва с настоящото решение да се присъдят разноски общо 34,52 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение