Решение № 5194 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12179/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областният управител на област Русе, чрез гл. юрк. В. Камбурова, срещу Решение 3441 от 27.11.2024 г., постановено по адм. дело 748/2024 г. по описа на Административен съд-Русе /АдмС-Русе/. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилването му и в условията на евентуалност отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Б. Г. Н., в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и намира обжалваното решение за правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Б. Г. Н. срещу отказ на областния управител на област Русе да издаде удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост по молба вх. 94-02-461 от 09.08.2024 г., обективиран в удостоверение 01-523 от 29.08.2024 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения отказ, като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в пределите на предоставената му власт, съдържа задължителните за административния акт реквизити, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложен материалният закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него писмен отказ, които се споделят от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят, и към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на касатора не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението съдържа изискуемите се от закона мотиви. При правилно приложение на закона е прието от първоинстанционния съд, че е налице задължение на областния управител да извърши исканата административна услуга, при наличие на законен интерес от страна на Н.. В настоящия случай става въпрос за извършването на административна услуга по издаване на документ, поискан от заявителя. Чл. 173, ал. 3 АПК дава възможност при незаконен отказ да се издаде документ, какъвто е настоящия случай, съдът да задължи административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. Правилно и законосъобразно АдмС Русе се е произнесъл, че предприемането на процедурни действия по установяване дали имотът е нанесен в КККР, дали същият към настоящият момент съществува или е съборен, се явява излишно и неотносимо към настоящото производство. Административният орган разполага с всички необходими правомощия за извършване на проверки и събиране на информация в административното производство. В производството същият е длъжен да събере и обсъди всички факти и обстоятелства и въз основа на тяхната преценка за приключи производството с необходимия акт. Следва да се отбележи, че подобна административна услуга е поискана от Кмета на Община Русе, който я е изпълнил и е издал удостоверение. В него еднозначно е посочено дали за имота има съставен акт за общинска собственост. В допълнение, Н. е предоставил на областния управител цялата информация с която разполага и е посочил, че Кметът на община Русе, безпроблемно е извършил услугата и го е напътствал, при евентуален проблем с идентифицирането на имота да се обърне към него. В тази връзка, настоящата касационна инстанция счита, че административният орган при новото произнасяне по заявлението за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост следва да се съобрази с дадените му указания от първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение.