Решение № 12458 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 372/2012 г.

Решение № 12458 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 372/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, срещу решение № 4767 от 1.11.2011 г. по адм. дело № 7065 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Добрин Добрев" ЕООД е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991100003521 от 19.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1144 от 6.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Добрин Добрев" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991100003521 от 19.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1144 от 6.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Същият е постановен на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б."б", във връзка с чл. 176, т. 4 от ЗДДС, като с него е прекратена регистрацията на търговското дружество по ЗДДС. При разглеждане на спора, с който е бил сезиран, съдът е приел, че е налице хипотезата на дерегистрация, извършена по инициатива на органа по приходите, съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, поради което е извършена от компетентен административен орган и в установената от закона форма. С оглед на посоченото основание по чл. 106, ал. 2, т. 2, б."б", в което изрично е посочено, че прекратяване на регистрацията се осъществява и при наличие на обстоятелство по чл. 176 от ЗДДС, съдът е счел, че прекратяването на регистрацията по ЗДДС на основанията по тази разпоредба не е задължителна дерегистрация. Според него това е така, понеже органът по приходите следва да прецени наличието на съответното основание, а в случая, че търговското дружество има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения според редакцията - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. Конкретно това изисква за наличие на публични задължения и общата стойност на тези задължения да надхвърли стойността на активите му, намалени с неговите задължения. В процесния акт според съда органът по приходите правилно е приел данните предоставени от търговското дружество чрез изисканите доказателства относно размера на задълженията и стойността на активите му по принцип, но конкретно няма установени такива за размера на публичните задължения. Според съда административният орган ги е взел от информационния си масив, поради което не е налице изпълнено изискването на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, за да се осъществи дерегистрацията. Публичните задължения на търговското дружество не са установени по какъвто и да било начин, а само са посочени от органа по приходите. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което: по т. 4 - има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. В конкретния правен спор е прието, че са налице посочените материалноправни предпоставки, за да се осъществи дерегистрацията по реда на ЗДДС, освен тази по повод установяване на публичните задължения на търговското дружество - жалбоподател. Съдът е счел, че не се явява достатъчно установяването им чрез информационния масив на Националната агенция по приходите. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде приета тази преценка на съда, но доколкото по делото няма никакви писмени доказателства относно размера на публичните задължения на търговското дружество и техният произход, дори извлечения от данъчното му досие, въпреки, че не се оспорва тяхното наличие. В някои съдебни решения е застъпена тезата, че същите следва да бъдат установени в ревизионно производство чрез издаване на ревизионен акт, като настоящият съдебен състав счита, че това не намира опора в посочената разпоредба. В нея е употребен изразът "публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите", не е посочено изрично как следва да бъдат установени и определени тези задължения, още повече, че основен принцип при тяхното събиране е този за доброволното им изпълнение, съгласно чл. 178 от ДОПК. Не може да бъде споделен аргумента за установяване на публичните задължения с влязъл в сила ревизионен акт, понеже прилагането на разпоредбата водело до изключително неблагоприятни последици за данъчния субект, като това се обуславя от санкционния й характер и приложимост в случаите на данъчни нарушения. Следва да се отчете и фактът, че са уредени административнопроизводствени правила, както и съдебен контрол върху издаваните от приходната администрация актове, което гарантира правото на защита на данъчните субекти по повод същите тези актове, с които се установяват данъчните задължения по основание и размер, като те подлежат и на предварително изпълнение, по аргумент от чл. 153, ал. 1 от ДОПК. Това се отнася и за актовете на органа по приходите по повод регистрацията и дерегистрацията по реда на ЗДДС. Самият механизъм на облагане с ДДС изисква подаване на декларации от данъчния субект, като данъчните задължения следва да бъдат приети като установени и при съобразяване с доказателственото значение на декларацията като частен писмен документ, който има обвързваща сила по отношение на приходната администрация. На още по-голямо основание тя следва да бъде преценявана като годно доказателство когато удостоверява неизгодни за декларатора обстоятелства. Следва да се отчете също, че първоинстанционният съд прави различна преценка на правнорелевантните факти - тези относно наличието на публични задължения и относно стойността на наличните активи на търговското дружество, като установяването им е по един и същ начин, а именно чрез деклариране, поради което стига до противоречие в мотивите си. Въпреки това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила по изложените съображения относно отсъствието на обсъжданата предпоставка за дерегистрация във връзка с данъчни нарушения, поради което е прието, че оспореният акт е незаконосъобразен. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение