Решение № 3147 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 412/2018 г.

Решение № 3147 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 412/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП и на "ДСК лизинг" АД, против решение № 6754/16.11.2017 г. на Административен съд С. - Град, трето отделение, 20 състав, постановено по адм. д. № 7426 по описа за 2016 г. на този съд.

Дирекция "ОДОП"- гр. С. при ЦУ на НАП обжалва с касационна жалба решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-29002915007799-091-001/11.04.2016 г., издаден от Ю. И. В. - орган, възложил ревизията и Ц. Г. Б. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1099/30.06.3016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при ЦУ на НАП- С., в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК са начислени лихви общо в размер на 56 578,45 лв. за данъчни периоди м. 07 и м. 11.2010 г., м. 06, м. 09, м. 10 и м. 12.2011 г., както и в частта, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат за 2011 г. със сумата на отчетените разходи за провизии в размер на 1 295 399,02 лв. и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 2130,08 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът моли чрез юрк. Дечева за уважаване на неговата касационна жалба, оспорва жалбата на дружеството и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

"ДСК лизинг" АД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против процесния РА, като счита, че същото е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон. Излага подробни аргументи в частта относно извършената от органа по приходите корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 ЗДДС по отношение на 14 броя договори за лизинг, за които е налице "липса" на лизинговите вещи, предоставени от "ДСК лизинг" АД като лизингодател. Счита, че неправилно съдът приравнява невръщането на стоките от лизингополучателите на липса, а липсата на "кражба" с позоваване на решение по дело С-550/11, ЕТ "Пиги - П. Д.". Според касатора само в един от 14 договора е налице хипотезата на "кражба" на обекта на лизинговия договор, но и в този случай не се касае за невъзможност за ползване на стоката за последващи доставки доколкото стоката /автомобил/ е открита, но германската прокуратура е върнала автомобила на трето лице, което отказва да я върне на лизингодателя и претендира финансова компенсация. Във всички останали случаи в жалбата се твърди, че се касае за невръщане в срок на активите, предоставени по договор за лизинг, т. е. за случай различен от кражба, в този смисъл счита, че не е налице идентичност между разглеждания от СЕС случай и процесния. Наред с това се сочи, че извършената корекция е в противоречие с нормата на чл. 79, ал. 4 ЗДДС, като неправилно съдът е приел, че корекцията трябва да се извърши в данъчния период, през който изтича 30 дневния срок от прекратяване на всеки договор, ако дотогава не е върната фактическата власт върху лизинговите вещи обратно на лизингодателя - РЛ. Този срок е обоснован от ревизиращите с "търговски обичай". Не на последно място според касатора в случая е налице противоречие между разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС и чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО с позоваване на изр. първо на чл. 185, § 2 от директивата, според която не се допуска корекция в случай на унищожаване или погиване, надлежно доказани и потвърдени, какъвто е и процесния случай - загуба на вещи/стоки в резултат на неправомерно задържане от лизингополучателите. На стр. 7,8 и 9 от КЖ са изложени конкретни доводи за неправилност на решението в частта относно увеличението на ФР по ЗКПО за 2011 г. със сумата от 738 649,71 лв. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО, отчетена от дружеството по сметка 631 - разходи за провизии на вземания по лизингови договори, в противоречие с § 63 на МСС 39. Твърди се, че в РА органите по приходите не сочат във връзка с кои вземания се очакват да настъпят ползи, нито конкретния размер на ползите, нито начина, по който е изчислен размерът на сумата, с която се преобразува ФР за 2011 г. и след като лисват доказателства, че очакваните бъдещи парични потоци ще са различни от нула, то неправилно съдът е приел, че отчетеният разход в пълен размер /на 100 %/ е извършен в нарушение на счетоводното законодателство при хипотезата на чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Предвид тези съображения се иска отмяна на решението в оспорената част и отмяна на РА, с присъждане на разноските по делото.

В с. з. касаторът моли чрез адв. П., да бъде уважена неговата касационна жалба, оспорвайки жалбата на Д "ОДОП" - С., представя писмени бележки и списък на разноските. Аргументира се, че търговски обичай и разумните срокове, като житейски източник необосновават възможността за корекция по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Позовава се на решение № 1510/02.02.2018 г. по адм. дело № 5302/2017 г. на ВАС - Осмо отделение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Д "ОДОП" - С. и неоснователност на касационната жалба на "ДСК Лизинг" АД.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени от страни по делото, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са основателни.

Съдът е приел за установено следното: С РА са определени допълнително задължения начислени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с прилагането на чл. 79, ал. 3 и 6 от закона за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 06, м. 11.2010 г., м. 01, м. 03, м. 05, м. 10 и м. 12.2011 г.; в частта, с която за данъчни периоди м. 07.2010 г., м. 11.2010 г., м. 06.2011 г., м. 09.2011 г., м. 10.2011 г. и м. 12.2011 г. са начислени лихви по чл. 175 от ДОПК във връзка с извършени със закъснение корекции по чл. 79, ал. 3 и 6 от ЗДДС и в частта, с която за данъчен период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. е определен данъчен финансов резултат /данъчна загуба/ по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в размер на 1 356 843,61 лв. при деклариран данъчен финансов резултат /данъчна загуба/ в размер на 3 390 892,34 лева.

В частта по ЗДДС: Въз основа на доказателствата по делото съдът е установил, че в периода 25.06.2007 г. - 19.02.2010 г. ДЗЛ е сключило 14 бр. договора за финансов лизинг с 11 различни търговци, подробно изброени на стр. 21- 27 от РД. Поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателите тези договори са прекратени едностранно на основание чл. 16.2 от Общите условия на лизингодателя. За закупените вещи ДЗЛ е упражнило правото си на припадане на данъчен кредит, обект на последващи договори за финансов лизинг, като впоследствие при настъпване на изискуемост на лизинговата вноска е начислявало ДДС. Т. начисляване по процесните 14 договора е преустановено, считано от датата на едностранното прекратяване на лизинговия договор. Според съда законосъобразно с РА е констатирано наличието на хипотезата по чл. 79, ал. 3 и чл. 79, ал. 6, т. 2 ЗДДС и следва да се направи корекция на данъчния кредит, съответно правилно са начислени данъчни задължения по ЗДДС за периодите м. 01, 02, 06 и 11.2010 г., м. 01, 03, 05, 10 и м. 12.2011 г. в размер на 122 459,59 лв. и лихви 65 392,72 лева. Според решаващия съд, за да се извърши корекцията по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС трябва да са налице три предпоставки: наличието на закупени, произведени, придобити или внесени от ревизираното лице стоки; частично или изцяло приспаднат данъчен кредит за тези стоки; унищожаване, липси или бракуване на тези стоки, или промяна на тяхното предназначение. Наличието на първите две предпоставки е безспорно между страните. Спорът по делото е относно третата предпоставка и по-конкретно - дали активите, спрямо които жалбоподателят не е успял да възстанови владението си, могат да бъдат определени като "липси" по смисъла не чл. 79, ал. 3 ЗДДС. В тази връзка съдът не е възприел изложената в писмената защита на жалбоподателя теза, че понятието "липса" следва да се тълкува по смисъла на счетоводното законодателство и тъй като лизингополучателите владеят неправомерно лизинговите вещи не е налице липсата им. Позовал се е на изложеното в мотивите на решението на СЕС от 04 октомври 2012 г., постановено по дело С-550/11, като е приел, че понятието "липса" по смисъла на чл. 79, ал. 3 ЗДДС е такова фактическо състояние, правещо невъзможно използването на стоките за целите на облагаемите сделки. След прекратяването на лизинговите договори лизингополучателите държат лизинговите вещи неправомерно. Това неправомерно задържане може да има за основание или кражба или обсебване, но и при при двата вида деяние резултатът е един - невъзможност за използване на лизинговата вещ за целта на облагаема сделка. С оглед това съдът е обосновал извод, че понятието" кражба", дадено в горепосоченото решение на СЕС, е общо и обхваща всички действия на трети лица, които възпрепятстват възстановяване владението върху лизинговия актив и по този начин го правят негоден за използване на облагаеми сделки, вкл. и действия, които осъществяват състава на престъплението "обсебване" по смисъла на НК. Предвид така изложеното съдът е потвърдил РА в тази част и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна.

По отношение на установените задължения за лихви в размер на 56 578,45 лв., съдът е установил начисляването им на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК във вр. с 42 едностранно прекратени лизингови договора, по които ДСК Лизинг АД е възстановило владението върху активите, (договорите са описани в Справка към приложение 7 на РД). В тези договори са предвидени различни срокове на връщане на актива, като връщането е ставало след изтичане на уговорения срок. Лихвите са начислени за периода от момента, в който е възникнало задължението за извършване на корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС, до момента на отпадане на основанието за извършване на корекцията (връщането на владението върху лизинговия актив). В оспорения акт ревизиращият орган е приел, че с възвръщане на лизинговия актив отпада основанието за търсене на задължения по ЗДДС за главницата, но погрешно според съда е обоснован извод, че с отпадане на задължението за главницата остава задължение за лихви. Задължението за лихви е акцесорно задължение и е във функционална зависимост с главното задължение. След като няма задължения за публични вземания по ЗДДС, респ. липсва несвоевременно внесен ДДС и не може да има задължения за заплащане на лихва. В този смисъл е .. Предвид така изложеното съдът е отменил РА в тази част като незаконосъобразен.

В частта по ЗКПО: 1. С РА за 2011 г. е извършена корекция на счетоводния финансов резултат на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО със суми, отчетени от дружеството по сметка 631 - разходи за провизии на вземания по лизингови договори, за които органите по приходите са приели, че са отчетени в противоречие с § 63 на М. 39. В резултат на това е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2011 г. със сумата от 738 649,71 лева. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза за 2011 г. жалбоподателят е начислил сумата 1 846 624,28 лв., представляваща разход за обезценка на вземания по прекратени договори за финансов лизинг, по които дружеството не си е възвърнало владението върху активите. По отношение на тези активи ДСК Лизинг АД е приело, че очакваните бъдещи парични потоци са нула и е провизирало необслужваните експозиции в целия размер на вземането - на 100 %. Ревизиращият екип е констатирал, че тези суми са отчетени в противоречие с § 63 на МСС 39 "Финансови инструменти: признаване и оценяване". Съдът е приел, че този извод е правилен като е споделил констатациите на ревизиращите, че ДЗЛ е определило обезценката за необслужваните експозиции като равна на балансовата стойност без да я намали с очакваните бъдещи приходи. Според съда очакваните бъдещи парични потоци не могат да бъдат нула, тъй като от една страна невъзвърнатите лизингови активи са били застраховани и дружеството ще получи по прекратените договори с невъзвърнати лизингови активи следващото се застрахователно обезщетение. От друга страна по водените съдебни дела за липсващите активи срещу лизингополучателите се присъждат съответните обезщетения и неустойки. Освен това при възвръщане на лизингов актив той би реализирал приход от продажбата, което също сочи, че бъдещите парични потоци неправилно са определени от дружеството с нулева стойност. В тази връзка е приел за неоснователен доводът на жалбоподателя, че РА е необоснован в тази му част, тъй като стриктно са изпълнявани "Правилата за оценка и класификация на експозициите, формиране на провизии и загуби от обезценка", приети от Управителния съвет на ДСК Лизинг АД и че като част от голяма международна финансова група, дружеството прилага задължителна за цялата група политика за обезценка на вземанията, която е силно консервативна по своя характер. В тази част вътрешните Правила противоречат на МСС 39 и поради това не е следвало да бъдат прилагани. За правно ирелевантен към спора е приет доводът на РЛ, че ГФО на дружеството към 31.12.2010 г. и 31.12.2011 г. е одитиран (заверен) от регистрирани одитори на Специализирано одиторско предприятие "Делойт одит" ООД без забележки.

1. С РА е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2011 г., в увеличение, на основание чл. 34 от ЗКПО, със сумата от 1 295 399,02 лв., представляваща начислени разходи за провизии при прекратени договори, при които лизинговите активи са възвратни. Ревизията е приела, че след изземването на лизинговия обект, същият престава да бъде финансов актив и се превръща в материален запас, държан с цел последваща продажба, т. е. отговаря на определението за материален запас по § 6 от МСС 2 Материални запаси, тъй като е актив, държан за продажба в обичайния ход на стопанската дейност. Констатирано е, че ревизираното дружество отчита разликата между пазарната и балансовата стойност на актива като разходи за провизии в счетоводна сметка 631 - Разходи за провизии на вземане по лизингов договор, които разходи по своята същност се явяват обезценка на налични активи. Според ревизиращите така отчетения разход от извършената обезценка на материални активи следва да се регулира по реда на чл. 34 от ЗКПО и съответно със сумата в размер на 1 295 399,02 лв. на основание чл. 34 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат. За да отмени РА в тази част съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 96 ЗКПО, която от своя страна изключва приложението на чл. 34, поради което извършеното увеличение на ФР със сумата от 1 295 399,02 лв. е незаконосъобразно.

Решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до неговата необоснованост. Съгласно приложимите процесуални правила на чл. 160, ал. 1 и § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 171, ал. 2 и 4 и чл. 9, ал. 3 АПК съдът действа като инстанция по съществото на спора. Съдът е длъжен да прояви процесуална активност като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, включително и сам да назначи експертиза, което в случая не е сторено. В частта относно извършената корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС съдът е приел за безспорно установено, че в периода 25.06.2007 г. - 19.02.2010 г. "ДСК Лизинг" АД е сключило 14 бр. договора за финансов лизинг, подробно изброени на стр. 21-27 от РД, които поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя са били прекратени едностранно. По отношение на вещите, обект на лизинговите договори ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, като при настъпване на изискуемост на лизинговата вноска е начислявало ДДС. Т. начисляване по процесните договори е преустановено, считано от датата на едностранното прекратяване на лизинговия договор, поради което органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС и са извършили корекция на ползвания ДК. За да достигне до извод за приложимостта на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, съдът е приравнил използваното понятие в тази разпоредба "липса" на неправомерно задържане на стоките от лизингополучателите. Според изложените мотиви неправомерното задържане на стоките може "да има основание или кражба, или обсебване", но и при двете деяния резултатът е един и същ. С оглед на това, съдът е приел, че понятието "кражба", използвано в решение на СЕС по дело С-550/11, ЕТ "ПИГИ Ч П. Д.", обхваща всички действия на трети лица, които възпрепятстват владението върху лизинговия актив и по този начин го правят негоден за използване за целите на облагаемата дейност.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение установи, че по делото липсват процесните 14 бр. договора, което възпрепятства касационната инстанция да извърши проверка на правилността на обжалваното решение в тази част. Липсата им е пречка за установяване както на договореностите между лизингодател и лизингополучател - права, задължения, срокове при неизпълнение, съответно и преценка на приложимостта на разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС и чл. 79, ал. 4 ЗДДС относно данъчният период, в който е извършена корекция. В случая съдът не е извършил анализ на всеки един от договорите, не е обсъдил възражението на дружеството, че само по един от договорите е налице кражба, както и доводите му за приложимост на разпоредбата на чл. 185, § 2, изреч. Второ от Директива 2006/112. По аналогичен начин съдът е подходил и по отношение на начислените лихви в размер на 56 578,45 лв., като на стр. 10 от решението се сочи, че "ревизията е установила, че по 42 едностранно прекратени лизингови договора, жалбоподателят е възстановил владението върху активите /договорите са описани в Справка към приложение 7 на РД/". Тези договори също не са налични по делото, което препятства установяването на сроковете за връщане на актива, кога е възникнало задължението за извършване на корекция и кога е отпаднало основанието за нейното извършване. Липсата на договорите е пречка за извършване от касационната инстанция на конкретна преценка на правилността на решението и съответствието му с материалния закон, съответно правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ДОПК.

Първоинстанционното съдебно решение изцяло потвърждава изводите на органите по приходите в ревизионния акт, с които е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на "ДСК Лизинг" АД за 2011 г. със сума в размер на 738 649,71 лв. на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО - суми, отчетени от дружеството по сметка 631 - разходи за провизии на вземания по лизингови договори, за които органите по приходите са приели, че са отчетени в противоречие с § 63 на МСС 39. В хода на ревизията е установено, че "ДСК Лизинг" АД определя размера на обезценката за необслужваните експозиции като равна на балансова стойност на актива без да я намали с очакваните бъдещи парични потоци от евентуална продажба на този актив. На стр . 10 от РД се сочи, че по време на ревизията съвместно със счетоводния и правен отдел на дружеството е извършен подробен анализ на лизинговите договори, по които контрагентите са в просрочие повече от 180 дни и които попадат в групата на рисковите експозиции на дружеството, като е установено, че размерът на начислената провизия за тези финансови активи следва да бъде намалена с 738 649,71 лв., което води до увеличаване на ФР със същата сума за 2011 г. На стр. 11 от РД е посочено, че тези констатации произхождат от предходна ревизия, документирана с РА № 2900900430 от 19.04.2010 г., като резултат от неправилно прилагане на МСС 39. При ревизията са дадени писмени разяснения и е изготвена справка от дружеството, относно размера на начислените провизии и преобразуването на ФР / Приложение № 8/. От друга страна в решението на директора на Д "ОДОП" - С. е посочено, че извършената по реда на чл. 77, ал. 1 ЗКПО корекция е във връзка с обезценка на активи по прекратени договори за лизинг, по които лизинговата вещ не е иззета във владение на РЛ като сред тях са и 14 договора, които са обект на корекции в частта по ЗДДС. В тази част спора също е останал неизяснен от фактическа страна. Както се каза по-горе процесните 14 договора не са налични по делото, от констатациите в РД не става ясно кои лизингови договори са били обект на анализ, липсва и цитирания на стр. 11 от РД - РА, издаден на 19.04.2010 г., не е ясно как е установен и размерът на извършеното на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО увеличение на ФР за 2011 г. Липсва анализ по отношение на кои активи съдът аргументира наличието на бъдещи парични потоци, различни от нула, както и конкретният им размер, въз основа на какви доказателства обосновава този си извод. Отговор на тези въпроси не е даден и от в. л. Атанасов, изготвило заключението на ССчЕ.

Относно увеличението на ФР за 2011 г., извършено на основание чл. 34 ЗКПО със сумата от 1 295 399,02 лева - начислени разходи за провизии при прекратени договори, при които лизинговите активи са възвърнати, съдът е отменил РА с аргумент за приложимост на нормата на чл. 96 ЗКПО. Съгласно чл. 34 ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Ревизията е приела, че след изземването на лизинговия обект, същият престава да бъде финансов актив и се превръща в материален запас, държан с цел последваща продажба. Следователно иззетият лизингов обект отговаря на определението за материален запас по § 6 от МСС 2 Материални запаси, тъй като е актив, държан за продажба в обичайния ход на стопанската дейност. Констатирано е, че ДСК Лизинг АД отчита разликата между пазарната и балансовата стойност на актива като разходи за провизии в счетоводна сметка 631 - Разходи за провизии на вземане по лизингов договор, които разходи по своята същност се явяват обезценка на налични активи. В тази част спора отново не е изяснен от фактическа страна. За да увеличат ФР с горепосочената сума ревизиращите са се позовали на справка /Приложение 8/ за определяне размера на провизиите на разглежданите случаи на прекратени договори с иззети активи класифицирани като договори със статус Прекратен -актив, съгласно Правилата за оценка и класификация на експозициите, формиране на провизии и загуби от обезценка на "ДСК Лизинг" АД. В приложение 8 на л. 284, на което са се позовали органите по приходите, са посочени 29 лизингополучателя, без посочване на конкретни договори, дати на сключване, дата на прекратяването им, обект на договора, пазарна стойност, балансова стойност, кога са възвърнати във владение на ревизираното дружество. Съдът също не е задължил приходна администрация да ангажира доказателства в тази насока, не е дал отговор на въпроса иззетите лизингови обекти следва ли да се квалифицират като материални запаси по смисъла на § 6 от МСС 2 Материални запаси, съответно налице ли са предпоставките за прилагане на чл. 34 ЗКПО. От друга страна не става ясно въз основа на какви доказателства вещото лице е установило, че разходите за обезценки /провизии/ на вземания са в размер на 1 295 399,02 лева.

Изложеното обосновава извод за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да задължи ответника да попълни преписката с всички лизингови договори, които са били предмет на извършените корекции по ЗДДС и по ЗКПО, както и РА, посочен на стр. 11 от РД /л. 34/. Във връзка с решаването на спора могат да бъдат възложени допълнителни задачи на в. л. по ССЕ съобразно указанията, съдържащи се в горните мотиви. По отношение на извършените корекции по чл. 79, ал. 3 ЗДДС съдът следва да извърши обстоен анализ на всеки от договорите, да направи съответните фактически установявания относно предприетите от РЛ действия след прекратяването им, да направи разграничение кои от вещите предмет на лизинговите договори са били обект на кражба и кои на обсебване, съответно налице ли е хипотезата на чл. 185, § 2, изр. първо от Директива 2006/112/ЕО за неизвършване на корекция на ползвания ДК. След като изясни спора от фактическа страна съдът трябва да изложи конкретни мотиви относно установените от него факти, да обоснове фактическите си изводи, да обсъди всички възражения на страните по отношение приложимостта на съответните разпоредби на ЗДДС и ЗКПО, прилагайки съответния материален закон, като съобрази дадените по-горе насоки за тълкуването и приложението му.

При този резултат по спора, въпросът за разноските следва да бъде разрешен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,