Решение № 6019 от 7.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление срещу Решение 5854 от 14.10.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 3129/2022 г. в частта, с която е отменен отказ за верификация рег. BG05SFOP001-2.019-0070-C01-M026 от 18.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление в частта относно разходи в размер на 6 955,09 лв. по искане за окончателно плащане 2 от 29.12.2021 г. на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като касационната инстанция потвърди изцяло административния акт. Претендира разноски.

Ответникът Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е отказ за верификация рег. BG05SFOP001-2.019-0070-C01-M026 от 18.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление в размер на 7 957,60 лв. по искане за окончателно плащане 2 от 29.12.2021 г. на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация по фактури на Еврика 3М ЕООД по договор РД-32-25/16.07.2021 г. с предмет Специализирано обучение на инспекторски състав относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт..

В сумата от 7 957,60 лв. има две групи разходи:

1. Първата група са преки разходи за настаняване, изхранване/кетъринг в общ размер на 6 955,09 лв. по РОД фактура 0000000815 от 25.10.2021 г. В тази част отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ). Отказът е мотивиран, че процесните разходи за настаняване, изхранване/кетъринг са предоставени от лице, което не разполага с необходимата годност за упражняване на професионална дейност, регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, за услуги, попадащи в т. 69 и 70 във връзка с т. 60 (дефиниция за туроператор), т. 62 (дефиниция за туристически агент) и т. 67 (дефиниция за туристически пакет) от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТ.

Според органа настаняването и изхранването/кетъринг представляват основни туристически услуги по смисъла на т. 69 от ДР на ЗТ, като кумулативното им предоставяне представлява туристически пакет по смисъла на т. 67 от ДР на ЗТ и изисква регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ.

1. Втората група са разходи в размер на 1 002,51 лв. по РОД фактура 0000000815 от 25.10.2021 г. В тази част отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, а именно разходите не са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. От приложените 4 броя количествено-стойностни сметки за обучение на 140 служители е видно, че изпълнителят е възстановил разходи за транспорт на участниците в размер на 5 012,53 лв., като същите са включени във фактура 0000000815 от 25.10.2021 г. с начислен ДДС върху тях на стойност 1 002,51 лв.

С обжалваната част на съдебното решение съдът е отменил отказа в частта му по т. 1, с която не са верифицирани разходи в размер на 6 955,09 лв. по РОД фактура 0000000815 от 25.10.2021 г., отчетен в бюджетен ред I.1.1. Разходи за организиране и провеждане на Специализирано обучение Новите интелигентни тахографи. Мотивите на съда са, че предоставените услуги не представляват туроператорска или туристическа дейност по смисъла на § 1, т. 59 и 61 от ДР на ЗТ, поради което доставчикът на услугите не подлежи на регистрация по Закона за туризма, а представляват дейност по провеждане на обучение, чието изпълнение предполага осигуряване на услуги, спадащи в сферата на туризма.

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо. При проверка относно приложението на материалния закон касационната инстанция приема, че решението е правилно като краен резултат.

Правилен е крайният извод на съда, че административният акт е незаконосъобразен в частта, с която е отказано верифициране на разход в размер на 6 955,09 лв. поради противоречие с материалноправните разпоредби, но по различни съображения от изложените в обжалваното съдебно решение.

Процесните разходи са отчетени във връзка с изпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка РД-32-25 от 16.07.2021 г. със страни Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и Еврика 3М ЕООД, сключен за изпълнение на проект Специализирано обучение на инспекторския състав относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт, процедура BG05SFOP001-2.019 Специализирани обучения за териториалната администрация. Предметът на поръчката е: Организиране и провеждане на специализирано обучение на инспекторския състав относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт.

По делото не се спори, че бенефициерът не е определил като критерий за подбор на участниците в обществената поръчка наличието на регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Предвид предмета на поръчката ръководителят на УО приема, че изпълнението на поръчката от лице без такава регистрация е основание за отказ за верификация на разходите за настаняване, изхранване/кетъринг по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ, т.е. административният орган мотивира извода си за недопустимост на разходите с констатация за нарушение на правилата за избор на изпълнител на обществената поръчка. Дали при изготвянето на документацията и избора на изпълнител възложителят е бил длъжен да съобрази императивното изискване за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност по чл. 61, ал. 2 ЗТ е въпрос, който е относим при проверката на процедурата по възлагане на поръчката, а не при проверката на документирането и отчитането на разходите във връзка с изпълнението на вече възложената поръчка. Следователно соченото от административния орган фактическо основание е относимо към етапа на провеждане на процедурата за възлагане на поръчката, а не към етапа на изпълнението на договора, с който поръчката е възложена. По горните съображения изводът на административния орган за недопустимост на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ е в противоречие с материалния закон.

В заключение касационната инстанция приема крайния извод на съда за незаконосъобразност на акта в частта за постановения отказ от верификация по т. 1 за правилен, поради което съдебното решение в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Предвид това, че отказът в отменената част е постановен във връзка с подадено искане на бенефициера за плащане и съдът е пропуснал да постанови изпращане на преписката на административния орган, касационната инстанция следва да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд