Решение № 3056 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2008 г.

Решение № 3056 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ю ЕС Компания" ООД - гр. София, подадена от управителя Георги Петков, срещу решение № 394 от 30.04.2008 г. по адм. дело № 1883 от 2007 г. на Административния съд - София-град, IV състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 20002584 от 28.12.2006 г., издаден от ТД на НАП - София-град, потвърден с решение № 451 от 02.04.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АС - София-град, и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалвания РА е отказано на "Ю ЕС Компания" ООД право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мега Експо" ЕООД за данъчните периоди м. 11 и 12.2005 г. и м. 01.2006 г., като основният спорен въпрос в хода на административното и съдебното производство е наличието или липсата на реално осъществена облагаема доставка по цитираните по-горе фактури. Административният съд е установил, че във връзка с процесните фактури са издадени двустранно подписана сметка и акт за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР. Тези сметки обр. 22 и актове обр. 19 са двустранно подписани, но същите не съдържат дата на издаването им. По делото е изслушана СТЕ, въз основа на която съдът е установил, че описаните в съответните сметки, актове СМР като стойност съвпадат с отразеното като стойност в издадените от "Мега Експо" ЕООД фактури. Първоинстанционният съд е посочил, че нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното жалбоподателят е представил договори между "Мега Експо" ЕООД и "Ю Ес Компания" ООД във връзка с извършените СМР - ремонт и поддръжка на водоснабдителната система и СМР за обект "Англо-американско училище", в които да се определи обхватът на правата и задълженията на "Мега Експо" ЕООД. Констатирано е също така, че доставчикът по процесните фактури не е представил доказателства за наличие на машини и съоръжения, с които са извършени строителните работи, за наличие на вложени строителни материали, за количество вложен труд, за транспортни средства или транспортни услуги, за наличие на обекти по чл. 20, т. 4 от ЗДДС (отм.). Въз основа на основното и допълнителното заключение по СТЕ съдът е установил, че описаните във фактурите, издадени от "Ю Ес Компания" ООД, стойности на СМР в полза на "Инос 1" ООД съвпадат с описанието им по приложените към тях сметки, актове и протоколи. Това обаче според АС не води до извода, че доставките по процесните фактури са реално извършени от самия доставчик "Мега Експо" ЕООД. Отбелязано е също така, че вещото лице е извършило проверка на документите, съхранявани от "Инос 1" ООД, а не е проверявало документация, издавана и съхранявана от "Мега Експо" ЕООД, а приложените към заключението доказателства касаят само взаимоотношенията между "Инос 1" ООД и "Ю Ес Компания" ООД, а не и отношения между "Мега Експо" ЕООД и "Ю Ес Компания" ООД. Съобразно горното съдът е обосновал извода, че не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите, издадени от "Мега Експо" ЕООД, тъй като не са ангажирани доказателства за възможността на доставчика да осъществи СМР, не е доказано дали същият разполага със съответните материали, персонал, транспортни средства за извършването им. Административният съд е приел за неоснователно твърдението за приложимост на нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като същата е приложима само ако е доказана реалността на извършената доставка. Съдът е установил също така, че в конкретния случай не е доказано и начисляване на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите, издадени от "Мега Експо" ЕООД, с получател "Ю Ес Компания" ООД. Решаващият съд не е кредитирал заключението по ССЕ относно начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като вещото лице не е извършило проверката в счетоводството на доставчика "Мега Експо" ЕООД, а се е позовало само на документите, съдържащи се в преписката, както и на счетоводни документи на "Ю Ес Компания" ООД и "Инос 1" ООД. Не е доказано отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета. С оглед изложеното по-горе АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството и е потвърдил оспорения РА. Така постановеното решение е правилно. Основният спорен въпрос по делото е налице ли е реалност на доставките по процесните фактури, издадени от "Мега Експо" ЕООД. Настоящият състав намира, че в конкретния случай административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от Върховния административен съд. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел съдът, не са налице доказателства за реално извършени доставки по спорните фактури. Касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство доказателства, които да оборят направените в РА констатации за липсата на доказателства относно материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Правилно съдът е посочил, че само въз основа на представените фактури не може да бъде прието, че е налице реално извършена доставка. С оглед липсата на доказателства за реалност на сделките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) правилно съдът е обосновал извода, че по отношение на процесните фактури не може да бъде признато право на данъчен кредит на дружеството. За да е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, е необходимо да е доказано също така, че доставчикът е начислил ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съгласно същата разпоредба данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Елементите на фактическия състав на цитираната правна норма са предвидени при условията на кумулативност. Начисляването в счетоводството като задължение към бюджета може да бъде установено единствено след проверка в счетоводството на доставчика. Такава проверка в конкретния случай не е осъществена както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство. Във връзка с назначената ССЕ вещото лице също не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, а е работило само по материалите по делото и е извършило проверка само в счетоводните документи при жалбоподателя, с оглед на което съдът правилно не е кредитирал заключението и е обосновал извода, че по отношение и на доставчика данъкът не е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на процесните фактури правилно съдът е обосновал извода, че в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) и съответно не може да бъде признато право на данъчен кредит, тъй като същата е приложима само ако е доказана реалността на извършената доставка. С оглед липсата на доказателства за реалност на сделката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и за начисляване на данъка съобразно реда, предвиден в чл. 55, ал. 6 от същия закон, правилно АССГ е приел, че по отношение на издадените от доставчика "Мега Експо" ЕООД фактури не може да бъде признато право на данъчен кредит. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. В полза на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1727 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,