Решение № 6 от 6.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1912/2019 г.

Решение № 6 от 6.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1912/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 680 от 16.10.2019 г. по касационната жалба на "Махс Хидротепм"ООД град Варна, чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 2248 от 31.12.2018 г. по в. гр. д. № 2636/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 4058 от 11.10.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВРС и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е признато за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 99 от 12.09.2016 г., която е отменена и е възстановен С. Й. М. на заеманата длъжност "общ работник" и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира всички направени по делото разноски. Обжалването на въззивния акт е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос, касаещ спазването на процедура по чл. 193, ал. 3 КТ: Забранява ли закона свидетелски показания за доказване нарушение на работник при изпълнение на трудовите му задължения? Само в писмен вид ли може да бъде докладът на служител за изпълнение на поставена служебна задача? Изисква ли законът да не се кредитират показания на свидетел за факти, възприети от служебен доклад?, по които е констатирано противоречие с решение по гр. д. № 563/2019 г. на ІV г. о. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от ответника, чрез процесуалния представител адвокат М., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Настоящият състав споделя установената съдебна практика по приложението на чл. 193, ал. 3, вр. ал. 2 КТ, съгласно която изискването работодателят предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарно наказание, не се прилага когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя. Това е така във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа или когато работодателят е поставен от работника в невъзможност да му поиска обясненията /осуетил е възможността за комуникация с работодателя/. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Взаимоотношението работодател - работник е двустранно и предпоставя добросъвестно поведение и от двете страни. Когато е установено, че работникът съзнателно възпрепятства работодателя в усилията му да изиска от него обяснения и не желае да му предостави информация във връзка с констатираното нарушение, приложение намира нормата на чл. 193, ал. 3 КТ. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат извършването на някаква обстойна проверка, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. По делото са установени следните факти: Ищецът С. М. е заемал длъжността "Общ работник", по силата на сключен на 1.08.2016 г. трудов договор, с място на работа: [населено място]. Със заповед № 99 от 12.09.2016 г. е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради "безпричинно неявяване на работа за повече от два дни, считано от 9.09.2016 г. до момента" /на 9, 10 и 12. 09. / Сключването и прекратяването на трудовия договор на 14.09.2016 г. са надлежно декларирани в НАП, съответно на 1.08.2016 г. и с уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ на 17.09.2016 г. С гласни доказателства /показанията на свидетеля Б., счетоводител на ответното дружество/, работодателят е установил, че поради съществуването на сериозни проблеми през месец август с набирането на персонал, е бил принуден да наема всяко лице, за което се прецени, че би могло да се справи с работата. Специално за ищеца, преценката е направена от строителния техник – технически ръководител на обекта, госпожа Д.. Бил е нает за работа на голям обект на Кауфланд, в [населено място]. След сключване на договора, ищецът е работил само няколко дни и е поискал аванс. Такъв му е даден. След това е поискал втори, който също му е даден. След като е поискал трети, който му е бил отказан, той си "е хвърлил каската" и е казал, че "повече няма да работи". Не се е явил на работа три последователни дни и ръководството е взело решение за прекратяване на трудовото му правоотношение. Свидетелят установява, че е възложил на ръководителят на обекта, госпожа Д. "да се свърже с ищеца" и "да поиска обяснения защо не идва на работа". Съответно тя се е свързала с ищеца М.. Разбрала е, че няма причина за неоснователното му отсъствие и го е уведомила, че "трудовото му правоотношение ще бъде прекратено" и ръководството изисква от него обяснения във връзка с това. Неговият отговор е бил с "нецензурни думи", след което е затворил телефона. Отново са последвали опити на работодателя за контакт с ищеца, но те са били безрезултатни, защото на телефона му е отговарял друг човек, който е отговарял, че "телефонът не е на С. ". Имайки пред вид така изложените мотиви и даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 193, ал. 3, вр. ал. 2 КТ, тъй като с гласни доказателства безспорно е установено, че работодателят е поискал обяснения за неявяването в продължение на три последователни дни на работника на работа и не е получил такива от работника. Последният е осуетил възможността за комуникация с работодателя, като по този начин го е поставил в невъзможност да му поиска обяснения. При тези факти, изводът на въззивния съд за неспазване на процедурата по чл. 193 КТ е неправилен. Извършеното уволнение е законосъобразно, защото с гласни доказателства е установено и извършването на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - безпричинно неявяване на работа за повече от два дни, считано от 9.09.2016 г. /на 9, 10 и 12.09.2016 г. / Предявените обусловени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски в размер на 1 725 лв., от които 75 лв. държавна такса пред касационната инстанция и 1 650 лв., платено адвокатско възнаграждение /750 лв. за първата инстанция, съгласно договори, на стр. 150, 600 лв. за въззивната, съгласно договор от 26.11.2018 г., на стр. 23 и 300 лв. за касационната инстанция, съгласно договор от 15.02.2019 г., на стр. 12, в които е отбелязано, че посочената сума е заплатена в брой. / Според настоящият състав направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение е съответно на вида, характера, фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение