Решение № 3655 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2011 г.

Решение № 3655 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7236/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Георги Козарев" - гр. Гоце Делчев, чрез пълномощника му - адв. Ирина Пелтекова, против решение № 1595 от 05.04.2011 г., постановено по адм. дело № 4040 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 900674 от 25.02.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, за определени задължения по ЗДДС за м. май 2006 г., потвърден с решение на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, № 585 от 23.04.2010 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваните части. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, чрез юрк. Климучкова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн. в ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № 900674 от 25.02.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, относно непризнаване на данъчен кредит за м. май 2006 г. в размер на 5308,60 лв. и начислени лихви в размер на 2789,62 лв. по фактура № 228 от 18.05.2006 г., издадена от "Стил-Ивел" ЕООД. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията сумата 462 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този акт, съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС по издадената от "Стил Ивел" фактура на стойност 26 543 лв. и начислен ДДС в размер на 5308,60 лв. с предмет гориво. Съдът е посочил, че органът по приходите е спазил процесуалноправните и материалноправните разпоредби на ЗДДС. Издателят на фактурата не е бил намерен на посочения адрес от органите по приходите, които са извършили две посещения на адрес, както не е бил намерен на този адрес и от вещото лице, назначено в съдебното производство. Съдът е посочил още, че нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства за реално осъществена доставка, за техническа, материална и кадрова обезпеченост у доставчика, позволяваща му да осъществи доставката. Издаването на данъчна фактура само по себе си не води до реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, както и фактът, че тази фактура е осчетоводена от жалбоподателя и същият е извършил последваща реализация на гориво. Според съда жалбоподателят по пътя на пълното насрещно доказване не е оборил извода на органа по приходите за липса на реално осъществена доставка, поради което обжалваният ревизионен акт е приет за законосъобразен и съответно е отхвърлена жалбата срещу него. Касационният състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е посоченият РА, с който на ревизираното лице за посочения период м. май 2006 г. е отказан данъчен кредит в размер на 5308,60 лв. по фактура № 228 от 18.05.2006 г., издадена от доставчика "Стил Ивел" ЕООД. Данъчният кредит е отказан на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС - поради това, че доставчикът не е представил поисканите му с ИПДПОЗЛ № 19-53-02-3225 от 05.11.2009 г. доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея, за предходни доставки и т. н. Такива доказателства не са били представени и впоследствие, а съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 65, ал. 4 ЗДДС органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: т. 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от органа по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Настоящият случай попада точно в тази хипотеза, тъй като не са представени тези доказателства. Правилно съдът се е позовал и на нормата на чл. 6 ЗДДС, тъй като разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 имплицитно съдържа и изискване за представяне на доказателства за реалност на доставката, а такива по делото липсват. Не са представени доказателства за придобиване на горивото от прекия доставчик, доказателства къде е съхранявано то и с какви превозни средства е доставено, няма и доказателства за прехвърляне на собствеността му върху получателя. Липсата на всички тези доказателства е дала основание на данъчните органи и на съда да приемат, че се касае до нереални доставки на гориво и следователно не са налице и предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит по издадената фактура. Неоснователно е основното оплакване в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е преценил тежестта на доказване, приемайки, че жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на протоколите за извършване на насрещна проверка. Въпреки че при действието на ДОПК не съществува обща презумпция за вярност на фактическите констатации в РА в производството по обжалването му по подобие на разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.), то от това не следва, че органите по приходите следва да докажат всички релевантни факти и обстоятелства по спора. Приложение намира общият принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. В този смисъл данъчният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже изпълнението на всички положителни предпоставки за признаване на това право, предвидени в ЗДДС, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 65, ал. 4 ЗДДС. Предвид спорните по делото въпроси ревизираното лице е следвало да докаже, че процесната фактура удостоверява реална доставка на гориво. Наред с това е следвало да бъдат представени всички документи и писмени обяснения, които са били поискани с връченото на доставчика ИПДПОЗЛ, за да бъде успешно оборено основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради което е отказано правото на данъчен кредит. В производството по обжалване на РА по административен и съдебен ред не са доказани посочените релевантни факти и обстоятелства, нито са представени поисканите документи и писмени обяснения от доставчика. По делото не е доказано, че по процесната доставка е осъществено прехвърляне на собственост на стоки. Предметът на продажбата са родово определени вещи - дизелово гориво, поради което за прехвърляне на собствеността е необходимо стоките да бъдат отделени от останалите вещи от същия род чрез предаване, претегляне и т. н. Доказването на предаването може да бъде осъществено чрез приемателно-предавателни протоколи, складови разписки, транспортни документи и др., а такива по делото липсват. Фактът, че търговецът е реализирал това гориво впоследствие, също не доказва, че то е придобито по процесната фактура. Освен че липсват доказателства за прехвърляне на собствеността по фактурата, издадена от "Стил Ивел" ЕООД, липсват също и счетоводни данни за осъществените записвания от доставчика във връзка с тази доставка, като същественото е, че такава проверка обективно не е могло да бъде извършена нито при ревизията, нито в съдебното производство, поради ненамирането на доставчика. Поради изложеното обоснован се явява изводът на органите по приходите, че не е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респективно - не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС и не е налице облагаема доставка по чл. 32, които от своя страна представляват основание за начисляване на данъка от доставчика и за приспадане на данъчен кредит от получателя съгласно определението по чл. 63 ЗДДС. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за несъобразяване на обжалваното решение с практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, по-конкретно с решението по делото "Булвес" АД срещу България". Във връзка с така наведените доводи в касационната жалба следва да се има предвид, че според мотивите на това решение въпросът относно реалното осъществяване на доставката изобщо не е бил спорен, тъкмо обратното - безспорно е било, че доставката е осъществена, данъчната основа и ДДС са платени, а данъкът е начислен в счетоводството на доставчика в по-късен данъчен период; получателят по фактурата е приет за добросъвестен получател, който не е могъл да знае за късното начисляване на ДДС от страна на своя доставчик, поради което и не следва да понася неблагоприятни последици от това. В решенията си съдът в Страсбург е акцентирал относно обстоятелството, че не може изправната страна по сделката да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика. Затова решението по това дело е неотносимо към случая. По изложените съображения, като е стигнал до извода, че не е доказано реалното осъществяване на доставката от "Стил Ивел" ЕООД по издадената от него фактура към ЕТ "Георги Козарев", съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответната страна е представлявана от юрисконсулт в касационната инстанция, но юрисконсултско възнаграждение вече й е присъдено с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,