Решение № 11049 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 369/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Директора на териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) гр. Варна, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Е. Лазарова, срещу Решение 339/24.10.2022 г., постановено по адм. дело 295/2022 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. С обжалваното решение съдът по жалбата на СД Извор-Г.-Х.-Йорданов-Христов , гр. Генерал Тошево е отменил Решение 2153-03-62 от 03.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ Варна и Задължителни предписания ЗД-1-03-01100331/17.03.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ-Варна. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. З от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението. Не се претендират разноски по делото. Ответникът - Извор Г.Х.-Йорданов-Христов СД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в молба-становище от 20.09.2023 г. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че за периода от м. 06.2021 г. до м. 02.2022 г. включително, СД Извор Г.Х.-Йорданов-Христов е подавало данни за издадени на Й. Николова болнични листове и документи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на Николова. Установено е още, че на наетата работничка дружеството е начислило и заплатило възнаграждение за седем отработени дни за периода от 14.05.2021 - 25.05.2021 г. като след този период поради бременност г-жа Й. Николова е била във временна неработоспособност поради поставена от лечебно заведение диагноза [диагноза]. Съобразно събраните в хода на проверката писмени доказателства се констатира, че на Николова са издадени поредица от болнични листове, предписващи домашно лечение, поради поставена при наблюдението на [заличен текст ]й диагноза. Съд Задължителни предписания ЗД-1-03-01100331/17.03.2022г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ-Варна на СД Извор Г.Х.-Йорданов-Христов , в качеството му на осигурител е разпоредено по повод сигнал от 20.12.2021 г., на основание чл. 108, ал.1, т.3 КСО и чл. 37 от инструкция 31 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ са дадени задължителни предписания на дружеството - ответник да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО, с мотив, че при проверката, приключила с констативен протокол от 17.03.2022 г. не се установява по безспорен начин, че Й. Николова е упражнявала реално трудова дейност като работник полевъд по сключения трудов договор на 13.05.2021 г. и към началото на настъпване на временната неработоспособност не се счита за осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал.1 КСО във вр. с § 1, ал.1, т.3 ДР КСО. С решение 2153-03-62 от 03.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ Варна е отхвърлена жалбата срещу издадените задължителни предписания, тъй като административният орган е приел, че реално не била осъществявана трудова дейност от Й. Николова, понеже при извършената проверка, обективирана в констативния протокол, не се установило по безспорен начин същата да е упражнявала трудова дейност като работник - полевъд. С решението Административен съд - Добрич е отменил оспорения акт, след като е установил, че той е издаден в противоречие с материалния закон. Административен съд - Добрич приема, че административният орган в случая незаконосъобразно се е позовал на недействителност на сключения между Извор Г.Х.-Йорданов-Христов СД и осигуреното лице Й. Николова трудов договор по собствени констатации въз основа на възникнали съмнения. Съдът не приема, че на базата на събраните от органа доказателства при конкретната проверка има данни, водещи до съмнения за наличие на действително трудово правоотношение, но ако органът е считал, че няма реално осъществявана трудова дейност или че сключеният трудов договор е бил фиктивен, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е този по чл.75, ал.3 от КТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се споделят възраженията в касационната жалба, че Й. Николова няма качеството на осигурено лице, тъй като не е извършвала трудова дейност. Същото не се подкрепя и от събраните по делото доказателства. От административната преписка, а и от съставения констативен протокол за проверка на дружеството ответник по касация от 17.03.2022 г. е видно, че за лицето има сключен трудов договор с Извор Г.Х.-Йорданов-Христов СД, съгласно който Й.Николова е назначена на длъжността работник полевъден , с осигурител Извор Г.Х.-Йорданов-Христов СД. Договорът е регистриран в ТД на НАП, връчена е на работника длъжностна характеристика, проведен е встъпителен инструктаж и въвеждане в работата, съставени са ведомости и са изплатени заплати, за времето, през което Й.Николова е упражнявала трудова дейност, като съответно са внесени и осигурителни вноски. Правилно съдът е установил, че подадените от осигурителя данни за посоченото лице с код осигурен 01 отразяват действителното положение съгласно сключените между страните трудови договори и изплащателните ведомости, и другите посочени по-горе документи относно трудовото правоотношение. Подписаният трудов договор е задължителен за страните, като разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение. На основание чл.74, ал.3 от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал.1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Органите на ТП на НОИ - Варна в мотивите на задължителните предписания и в констативния протокол не са възприели действителността на сключения трудов договор, но същевременно не са инициирали съдебно производство по чл.74, ал.3 от КТ. Съгласно чл.75, ал.5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена по съдебен ред и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Правилен е изводът на Административен съд Добрич, че контролният орган на ТП на НОИ - Варна не е изпълнил задължението по чл.74, ал.3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл.74, ал.5 от КТ не е признал действието на сключения между страните трудов договор, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация. Необосновани са доводите на касатора, че не се установява по безспорен начин извършването на трудова дейност от двете лица, тъй като не са изпълнявали всички предвидени в длъжностната им характеристика дейности. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в съответствие с материалния закон. Не се установяват касационни отменителни основания по чл.209, т.1 - 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,