Решение № 13773 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение север АД против решение 2382 от 16.07.2024 г., постановено по адм.д. 190/2024 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът началникът на РДНСК гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците И. А. А. и С. И. Б., в писмен отговор, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като провери служебно допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен намира същото за недопустимо по отношение на С. И. Б. и И. А. А., като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане, Административен съд гр. Велико Търново, отхвърля жалбата на Електроразпределение север АД против заповед ДК-02-ВТ-1/28.02.2023 г. на началника на РДНСК гр. Велико Търново, с която на основание чл. 225, ал.1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: Разпределителна касета и ел. проводник НН от разпределителна касета до стълб в уличната регулация на [улица], намиращ се: разпределителна касета - на северната фасада на сграда с идентификатор 10447.508.214.1 по КККР на гр. Велико Търново, с административен адрес: [улица] трасе на ел. проводник от касетата по северната и западната фасада на сградата, въздушно през [улица], до стълб в уличната регулация. Решението, постановено по отношение на конституираните като заинтересувани страни С. И. Б. и И. А. А., е недопустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за премахване на незаконен строеж като адресат на заповедта е Електроразпределение север АД. В производството по обжалване на заповеди по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, страни са административният орган, издал акта и адресатът на административния акт. В настоящия случай, както бе посочено, адресат на заповедта е Електроразпределение север АД, в чиято правна сфера рефлектират негативните последици от премахване на незаконния строеж с което дружеството е пряко и непосредствено засегнато. Конституираните като заинтересувани страни са податели на сигнали за незаконно строителство. Същите не са нито извършители, нито собственици на незаконния строеж. Надлежни страни в производството по премахване на незаконен строеж са адресатът на акта и административният орган, който го е издал. Адресат на акта може да бъде собственикът или извършителят на строежа. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституирани заинтересовани страни по административния спор. Като недопустимо в тази му част, същото следва да се обезсили по отношение на С. И. Б. и И. А. А., а производството по делото в тази му част да се прекрати. В останалата му част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства, както и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице работен проект на кабелна мрежа НН по [улица], гр. Велико Търново, одобрен от директора на Енергоснабдяване през 1966 г., скица на мрежата, одобрена на 03.05.1966 г. от директора на Енергоснабдяване през същата година, проектосметна документация на основен ремонт на кабелна мрежа на [улица]в гр. Велико Търново от 1984 г., които доказателства са подробно описани от първоинстанционния съд, но не са обсъдени в тяхната съвкупност. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че разпределителната касета и част от кабелна линия ниско напрежение са част от проекта от 1984 г., за който има издадено разрешение за строеж, но проекта не включва трасето на ел. проводника, което е изпълнено на място и е отразено в оспорената заповед. Следователно строежът на разпределителната касета е законен. След като част от строежа е законен, то се налага извода, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значения за случая чл. 35 АПК. Предвид факта, че част от строежа е законен, то следва, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Освен това заповедта е и в противоречие с целта на закона. Целта на заповедта с правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ от една страна е да се защита живота и здравето на хората, а от друга страна да се спазват правилата и разрешителния режим на строежите, който е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, както и да се възстанови върховенството на закона. В случая след като част от строежа е законен, то при изпълнението на заповедта с правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ биха се засегнали права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От изложеното следва, че административният акт е издаден и в нарушение на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл.143, ал.1 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди Дирекция за национален и строителен контрол да заплати на Електроразпределение север АД сумата 200 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,