Решение № 12770 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2009 г.

Решение № 12770 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2500/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК и във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Образувано е по жалба, подадена от Петър Стратиев Тодоров, гр. Пловдив и Божанка Стратиева Кирчева, гр. Харманли, като наследници на Стратия Божинов Тодоров, против Решение на Министерски съвет № 857 от 30 декември 2008 г., обн. в ДВ, бр. 5/20.01.2009 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линия Пловдив-Свиленград-Турска/Гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч", на територията на община Харманли, област Хасково, в частта за размера на дължимото обезщетение за имот № 77181.31.98 по плана на гр. Харманли. Според жалбоподателите определеният размер 1008 лева е несправедлив и не е съобразен с действителната пазарна цена на отчуждавания имот. Ответникът - Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василев оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова, министърът на финансите, чрез юрисконсулт Цветанова, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез юрисконсулт Масларов и "Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез юрисконсулт Стоянова оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: От писмените доказателства по делото е видно, жалбоподателите са наследници на Стратия Божинов Тодоров, на които е възстановена собствеността върху процесния имот, по реда на ЗСПЗЗ, с решение № 01-02 от 25.06.1999 г. на ПК гр. Харманли, като към решението е приложена и скица на имота. За процесния имот е проведена процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС, като с решение № КЗЗ-7 от 31.10.2006 г. на Министерството на земеделието и горите е променено предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. По доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите е прието процесното решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за реализиране на посочения обект и от процесния имот са отчуждени 2499 кв. м. Оценката на отчуждения имот е възложена чрез сключване на договор за оценяване № 2722 от 21.07.2008 г., като същата е изготвена с дата 30.07.2008 г. Видно от същата са проучени сделки за покупко-продажби в землището на гр. Харманли, за периода от юли 2007 до юли 2008 г., като са взети предвид 40 броя сделки, цената по които варира в широки граници - от 200 лв. до 800 лв., поради което е прието, че обезщетението следва да бъде изчислено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Определена е цена като за земеделска земя от 403 лв. на декар, съответно обезщетението за отчуждената част от имота е определено на 1008 лв. За изясняване на спора по същество са изслушани две съдебно- технически експертизи. СТЕ, изготвена от вещо лице Огнян Стефанов е оспорена от страните по делото и не е приета от съда, поради което не следва да се обсъжда в настоящото решение. Експертизата на вещо лице Димитър Бошнаков е приета, като компетентно и добросъвестно дадена и неоспорена от страните по делото. От текста на тази СТЕ се установява, че вещото лице е ползвало "Сравнителния метод", като за използвани данни от сделки с имоти в земеделската територия, вписани в службата по вписвания, находящи се в землището на гр. Харманли и е определена крайна осреднена цена по тях. Изслушаният експерт Д. Бошнаков е определил обезщетение за отчуждения имот № 77181.31.98 с площ 2499 кв. м., разположен в земеделската територия на гр. Харманли в размер на 1999 лв. При така установеното, съдът приема, че жалбата е основателна, като обезщетението следва да се увеличи до посочения в експертизата размер от 1999 лв., тъй като определеният от МС на РБ размер на обезщетение не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а от ПЗР на ЗДС. За да се осъществи отчуждаването на имота, следва да са налице основанията на чл. 32, ал. 1 от ЗДС - имотът, собственост на физически лица да е предназначен за задоволяване на държавни нужди и същите да не могат да се задоволят по друг начин, да е налице влязъл в сила подробен устройствен план и предварително равностойно парично обезщетение. В случая са налице първите предпоставки, като се спори само по отношение наличието на равностойно обезщетяване. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойно обезщетение по ал. 1 на същия е текст е това, което е определено в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на устройствения план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики и намиращи се в близост до отчуждавания имот. Легална дефиниция на понятието "равностойно обезщетение" е дадена в нормата на § 1а от ДР на ЗДС - това е цената на имотите или частите от тях, определена по реда на този закон. Съответно е дефинирано и понятието "пазарна цена", която представлява осреднената цена от сделки с имоти, отговарящи кумулативно на посочените четири условия - сделките да са от вида на изброените, поне една от страните по тях да е търговец, да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и да са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съобразно нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики, поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на ППЗДС за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони, по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ за земеделските земи и по реда на наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите, за земи и гори, включени в горския фонд. Видно от приложената оценка, определена от МС на РБ, същата не съответства на цитираните изисквания, защото вместо да определи обезщетението по осреднената цена от сделките в същото землище, административният орган е приложил наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която обаче е приложима само когато липсват изповядани сделки, а в случая такива са налице, независимо от значителната разлика в цените на имотите по тях. При това положение следва да се възприеме заключението на СТЕ, изготвена от в. л. Д. Бошнаков, която е съобразена с посочените изисквания на чл. 32 от ЗДС и § 1а от ДР на ЗДС. При тези доказателства и съгласно действащата към момента на издаване на решението нормативна уредба, съдът намира, че административният акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон - порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, в частта относно определения размер на паричното обезщетение. Оспореното решение следва да бъде изменено, като се увеличи размерът на обезщетението на 1999 лв. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение