Решение № 17307 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2011 г.

Решение № 17307 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2300/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Йорданов Тодоров от гр. Свищов против Решение № 538/29.12.2010 г., постановено по адм. дело № 607/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 194/21.07.2010 г. за изземване на ВВООБ и отнемане на разрешение за дейности с тях на Началника на РУ "Полиция" гр. Свищов. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на РУ "Полиция" гр. Свищов, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Тодор Йорданов Тодоров от гр. Свищов против Заповед № 194/21.07.2010 г. за изземване на ВВООБ и отнемане на разрешение за дейности с тях на Началника на РУ "Полиция" гр. Свищов, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, отменен, (ЗКВВООБ отм.) му е отнето разрешение образец 3 за съхраняване на огнестрелно оръжие № 0102054 от 2009 г. и са иззети числящите се оръжие и боеприпаси, както следва: пистолет "Зиг-зауер" SP-202, калибър 9 х 19, с фабричен № SP-0121748 и боеприпаси, кал. 9 х 19 - 45 броя. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че посочените като основания за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените в закона предпоставки за отнемане на издаденото разрешение и изземване на ВВООБ. Изложени са мотиви, че предотвратяването на евентуални или потенциални посегателства не може да мотивира издаването на разрешение, нито продължаването на действие на вече издадено такова, а ползването на оръжието за охрана сочи наличието на служебна необходимост. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм., разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящия случай, в административният акт се сочи основанието "отпаднала необходимост". Според чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗКВВООБ отм. с оглед на предназначението му, субектите, които го използват, и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Цитираната нормативна уредба налага извода, че юридическите лица и търговците могат да притежават огнестрелно оръжие за служебни цели или за граждански цели. В случаите, когато оръжието се използва за охрана, то е за служебни цели, ако е предназначено за охрана на собствеността или за защита на живота и здравето, но на други лица. Т. е. огнестрелното оръжие е за служебни цели когато охраната, за която е предназначено, се осъществява като търговска (стопанска) дейност. Когато огнестрелното оръжие е предназначено за самоотбрана, т. е. за защита на собствеността, живота и здравето на физическите лица и търговците, респ. на съответните служители в юридическите лица, то е за граждански цели. В чл. 40 и чл. 41 от ППЗКВВООБ законодателят е регламентирал условията, при които се издават разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, съответно от юридически лица и търговци, независимо дали са за служебни или за граждански цели, и от физически лица за самоотбрана. Случаите на отпаднала необходимост по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм. представляват самостоятелно и различно основание за отнемане на издаденото разрешение, преди да е изтекъл срокът на действието му, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват (т. е. констатирани са новонастъпили правопогасяващи факти). От друга страна, за да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Следователно, за да е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ отм., по отношение на жалбоподателя трябва да е отпаднала необходимостта той да съхранява, носи и употребява личното си огнестрелно оръжие, за което има надлежно разрешително. Основният въпрос е каква необходимост е съществувала при издаването на сега отнетото разрешително и кои обстоятелства сочат на извода, че тя е отпаднала. Тежестта за доказване на тези обстоятелства е на административния орган, издал заповедта. Това той не е сторил нито в административното, нито в съдебното производство. Видно от събраните по делото доказателства, с писмо рег. № 3614/02.07.2010 г. Тодоров е поканен да се яви в РУ "Полиция" гр. Свищов, в едноседмичен срок от получаване на писмото, за да представи мотиви относно необходимостта от носене и съхранение на късо нарезно оръжие, закупено като физическо лице за самоохрана. Писмото е получено от адресата на 20.07.2010 г., а оспорената заповед е издадена на 21.07.2010 г., преди да е изтекъл визирания в писмото срок. При това положение се налага извода, че жалбоподателят не е имал възможност да съобрази и изложи мотиви и да изпълни дадените му с писмото указания. От своя страна административният орган е постановил акта си, без да е събрал и представил на лицето доказателства за наличието на "отпаднала необходимост" и без да съобрази доказателствата на последното, установяващи необходимостта от носене на оръжие. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Административният съд неточно е приложил нормите на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм. и чл. 40 и чл. 41 от ППЗКВВООБ и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което Заповед № 194/21.07.2010 г. за изземване на ВВООБ и отнемане на разрешение за дейности с тях на Началника на РУ "Полиция" гр. Свищов бъде отменена, а делото изпратено като преписка на Началника на РУ "Полиция" гр. Свищов, за решаване на въпроса по същество, при съобразяване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение