Решение № 1995 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2023 г.

ВАСТрето отделение20.02.2024 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4641 от 11.07.2023г., постановено по адм. д. 983/2023 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуален представител против Решение 4641 от 11.07.2023г., постановено по адм. д. 983/2023 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С посочения съдебен акт е отменено Решение Ж - 686 от 01.12.2022 г., издадено от Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. II.2, с която на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на "Електроразпределение Север" АД /ЕРП Север/ са дадени задължителни указания в тридесетдневен срок след получаване на решението да издаде становище на Румида и Шери ООД с условия за присъединяване на фотоволтаична централа с мощност 100 kW, предвидена за изграждане в недвижим имот с адрес гр. Шумен, [улица], с идентификатор 83510.6650, при ясно разписани задължения на страните по изграждане на присъединителните съоръжения в съответствие с чл. 116, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗЕ. С решението КЕВР е осъдена за разноските по делото. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител подържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът но е отменил решението по съображения, които не са изтъкнати от оспорващия по делото и не е изложил съществени за решаването на спора мотиви, включително отменителни основания. Иска отмяна на оспореното решение и отхвърляне на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответникът Електроразпределение Север АД чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Ответникът Румида и Шери ООД не взема становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е Решение Ж - 686 от 01.12.2022 г., издадено от Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. II.2, с която на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на "Електроразпределение Север" АД са дадени задължителни указания в тридесетдневен срок след получаване на решението да издаде становище на Румида и Шери ООД с условия за присъединяване на фотоволтаична централа с мощност 100 kW, предвидена за изграждане в недвижим имот с адрес гр. Шумен, [улица], с идентификатор 83510.6650, при ясно разписани задължения на страните по изграждане на присъединителните съоръжения в съответствие с чл. 116, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗЕ. От фактическа страна съдът е установил, че Румида и Шери ООД е подало до ЕРП Север искане от 02.12.2021г. за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ с номинална мощност на електрическата централа 100 kW и срок за въвеждане в експлоатация до 31.05.2022г., разположена върху покрива на съществуваща сграда и в двора на посочения по-горе недвижим имот. От кореспонденцията между страните и представеното пред КЕВР становище на ЕРП Север става ясно, че електроразпределителното дружество счита, че присъединяването следва да се осъществи към мрежата средно напрежение след съгласуване с Електроенергийния системен оператор, за което Румида и Шери ООД следва да заплати сумата 7848 лв. В мотивите на оспореното пред съда решение КЕВР приема, че от компетентността на ЕРП Север е да прецени към коя мрежа следва да се присъедини централата и че това дружество е изложило съображения защо присъединяването следва да стане към мрежа средно напрежение, а не към мрежа ниско напрежение. Съдът е счел решението на КЕВР за неправилно, като се е позовал на раздел І от Глава пета на Наредба 6 и е преценил, че операторът на мрежата не е изпълнил задълженията си по чл.80, ал.7 и ал. 13 от Наредбата и не е издал становището за допустимост, а при липса на такова, срокът по чл.80, ал.13 от наредбата не започва да тече, независимо какви указания е дала комисията. По тези причини решението е отменено в частта му по т. II.2. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. При упражняване на съдебен контрол върху решенията на КЕВР съдът прилага процесуалните норми на дял III АПК. Сред тях е нормата на чл.168 АПК, която задължава съда да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, независимо дали тези основания са посочени от оспорващия или не. Това правомощие на съда е следствие от основен принцип на административния процес, а именно служебното начало, прогласено в чл.9 АПК, което КЕВР, в качеството си на административен орган, както и нейните представители, би трябвало да познават и прилагат. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът е посочил изрично, че причина за отмяна на решението е неправилно приложение на материалния закон. Крайният извод на съда е правилен, но касационната инстанция следва да внесе корекция в мотивите за отмяна на решението на КЕВР. Същото е неправилно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително поради неприлагане на принципа на служебното начало, посочен по-горе. В резултат на това фактическата обстановка не е била изяснена, което е довело до невъзможност за преценка на правилното приложение на материалния закон. Жалбата на Румида и Шери ООД е срещу определените условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа средно напрежение, вместо към мрежа ниско напрежение. Спорните въпроси между страните пред КЕВР касаят реда и начина за присъединяване на заявената ФЕЦ. На тези въпроси Комисията не е отговорила, както и не е посочила за присъединяването на какъв обект става въпрос и дали за него следва да се прилага или не, изключението на чл. 81, ал. 1 от Наредба 6/24.02.2014 г. в относимата редакция, съгласно §69 Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИД ЗЕВИ (Обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Видно от заявлението е, че ФЕЦ е с мощност 100 kW, а носещите конструкции ще се монтират и върху земята, а не само върху фасада или покрива на сграда за производствени или складови дейности. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗЕВИ в относимата редакция КЕВР одобрява ежегодно до 30 юни и публикува на интернет страницата си предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. Респективно, ако присъединяването на въпросният обект се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ, липсват съображения на КЕВР, какви са одобрените предвиждания в тази насока за района и за нивата напрежение, в който се предвижда изграждането на въпросната ФЕЦ. Необосновани са изводите на Комисията и по същество. Не става ясно, защо Комисията приема, че не подлежи на фактическа и правна проверка становището на ЕРП за присъединяване на ФЕЦ към мрежата средно напрежение. Един от доводите на електроразпределителното дружество, а именно, че няма достъп до най-близкия трафопост, е очевидно несъстоятелен, тъй като трафопостът следва да е собственост именно на ЕРП. В решението на Комисията липсва и анализ, конкретно за електрическата мрежа ниско напрежение, обслужваща района на селището, в което ще се изгражда въпросната ФЕЦ и дали тя обективно има техническата възможност за обратни енергийни потоци, и ако съществува такава възможност, съществува ли опасност за сигурното й функциониране при допълнителното повишаване на мощността в посока средно напрежение. Комисията е следвало да провери и дали становището за присъединяване към мрежа средно напрежение е в съответствие със задължението на лицензианта да осъществява присъединяването с минимални икономически обосновани разходи и да прилага принципа на равнопоставеност за потребители от една и съща група, както и да отчита интересите на потребителите. Това се налага още повече предвид масовия подход на ЕРП Север при подобни казуси, който масов подход е ясно висим, предвид броя дела по тези казуси, висящи за разрешаване пред съдилищата. Впрочем проблемът е бил установен от КЕВР, видно от обсъжданията при приемане на решението, като член на комисията е посочил, че явно е необходимо изясняване на техническите параметри за присъединяване в тези случаи. Посочените относими към спора обстоятелства са останали без изясняване и обсъждане от страна на КЕВР, което прави решението й немотивирано, а изводите й необосновани. Отсъствието на съображения по важни за разрешаването на спора въпроси, е пречка за преценката на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Неизясняването и необсъждането от страна на КЕВР на тези относими за спора обстоятелства, прави решението й немотивирано и изводите й необосновани. Липсата на съображения по важни за решаването на спора въпроси се явява пречка и за преценката на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Посочените относими към спора обстоятелства са останали без изясняване и обсъждане от страна на КЕВР, което прави решението й немотивирано, а изводите й необосновани. Отсъствието на съображения по важни за разрешаването на спора въпроси, е пречка за преценката на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, при проверка на подадена жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Доказателство е и експертиза (чл. 49 АПК), за обстоятелства, за изясняването на които са необходими специални знания, в случай, че Комисията прецени, че има нужда от такива. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че освен отмяната на решението на КЕВР, съдът е следвало да върне преписката на Комисията за ново произнасяне, във връзка с което тя да извърши необходимото проучване, включително на място, за това налице ли са условия за присъединяване на ФЕЦ на ниво ниско напрежение и дали предложеното от ЕРП Север присъединяване на ниво средно напрежение отговаря на изискванията на закона в случая. Тъй като обаче нито ЕРП Север, нито ответникът Румида и Шери ООД са подали касационна жалба, а съдът не може да влошава положението на касатора, решението на АССГ следва да бъде оставено в сила във вида, в който е постановено, а страните по спора следва да преценят необходимостта от неговото допълване. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят разноски. Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 650 лева. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1200 лева за касационната инстанция, ведно с ДДС, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение