Решение № 3462 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9049/2018 г.

Решение № 3462 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9049/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Областна Дирекция на МВР - Пловдив (ОД на МВР), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1274 от 8.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1107 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив. С него ОД на МВР-Пловдив е осъдена да заплати на Й. Начев сума в размер на 300, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0273-000213 от 20.07.2017 г., издадено от Началник на РУП на ОД на МВР – Пловдив, отменено с Решение № 376 от 27.02.2018 г., постановено по нахд № 8214 по описа на Районен съд – Пловдив за 2017 г., ведно направените разноски за производството по ЗОДОВ в размер на 610 лв. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Решението се обжалва в частта относно присъдените разноски по производството по ЗОДОВ в размер на общо 610 лева. Поддържа се становище, че АС - Пловдив неправилно е присъдил разноските така както са поискани без да се съобрази с направеното възражение за редуцирането им. Първоинстанционният съд е следвало да намали размера на разноските, тъй като видно от делото също не е сложно от фактическа и правна страна, а и възнаграждение от 600 лева за адвокатска помощ не съотвества на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По подробно изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на съдебно решение в обжалваната му част и постановяване на друго по същество на спора, с което да се намалят разноските още повече, че делото е приключило в едно заседание. Ответникът – не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по отношение на уважения от съда размер на присъдените разноски. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административния съд - Пловдив е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ОД на МВР гр. Пловдив, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 300, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 8214 по описа на Районен съд – Пловдив за 2017 г., изразяващи се в размера на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по това дело, образувано по искане за отмяна на издаденото срещу ищеца отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Обезщетението е претендирано ведно с разноските по воденето на делото пред административния съд. Установеното по делото от фактическа страна, не се оспорва от страните. Първоинстанционният съд е приел, че Й. Начев е претърпял имуществени вреди като е заплатил възнаграждение на адвоката, осъществил защитата му в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Приел, че е налице изискуемата от закона причинна връзка, тъй като доказаните разноски в размер на 300, 00 лв., които той е заплатил на адвоката не биха били заплатени в случай, че незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено. По тези съображения съдът приел, че искът е основателен и следва да се уважи, като сумата на обезщетението се присъди. Предвид изхода на спора, е осъдил ОД на МВР-Пловдив да заплати на Начев сума в размер на 610, 00 лв. за сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред АС – Пловдив иск от Й. Начев за обезщетяване на претърпени имуществени вреди е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Безпорно е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства - договор за правна помощ и пълномощно приложени по дело № 8214/2017 г. на РС-Пловдив, са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната сума в размер на 300, 00 лв. за ползваната адвокатска помощ. Няма спор, че сумата е заплатена в брой при подписването на договора. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд факти по делото. При установеното по делото, правилно и обосновано съставът на АС – Пловдив е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до размер на 300. 00 лева. Определения, размер на обезщетението от първоинстанционния съд е съобразен с доказателствата по делото. При това положение с оглед на изложеното искът правилно е бил уважен, ведно направените разноски за производството по ЗОДОВ в размер на 610 лева - 10 лв. ДТ и 600 лв. за ползваната правна помощ в производството пред административния съд. (л. 7 от делото.) Неоснователни са доводите, въведени с касационната жалба във връзка с приложението на чл. 78, ал. 1 ГПК, субсидирано приложим в настоящото производство по силата на препратката на чл. 144 АПК. Съгласно тази разпоредба заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субектът, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. В конкретния случай искът по ЗОДОВ е бил уважен изцяло и правилно са присъдени и направените разноски за производството в размер на 610 лв. По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. В настоящия случай е безспорно, че до приключване на устните състезания по делото процесуалният представител на ответникът – ОД на МВР-Пловдив е направил искане в представеното по делото писмено становище за присъждане на по-нисък размер на направените разноски при уважаване на иска от съда т. е. налице е една от предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Касае се до производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези дела по своето същество са искови производства и за разлика от становището на касатора, се отличават с фактическа и правна сложност, тъй като в тези производства ищецът следва да докаже исковата си претенция по основание и размер т. е. доказателствената тежест е изцяло негова. В настоящия случай, с активното си процесуално поведение, пълномощникът на ищеца е положил усилия и труд които надхвърлят минималните такива (изготвил е исковата молба, представил е доказателства, осъществил е процесуално представителство и защита в с. з.) и му се следва договореното възнаграждение, а не определеното минимално такова. Предвид изхода на спора в касационното производство разноски не се следват на страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение