Решение № 6761 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2017 г.

Решение № 6761 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Я. А., гражданин на Ирак, срещу решение № 594 от 25.08.2017 г., постановено по адм. дело № 746/2017 г. от Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 11048 от 31.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), обективиращо отказ за предоставяне на хуманитарен статут. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Х. Я. А. се явява лично, като заявява, че поддържа касационната жалба. Ответникът - председателят на ДАБ, представляван в открито съдебно заседание от юрк. Петровска оспорва касационната жалба. Иска обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба на Х. Я. А. срещу решение № 11048 от 31.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Актът е постановен след като с решение № 1204 от 31.01.2017 г. по адм. дело № 897/2016 г. Върховният административен съд е отменил решение от 20.11.2015 г. по адм. дело № 497/2015 г. на Административен съд - Х. в частта му, с която е била отхвърлена жалбата на Х. Я. А. срещу решение № 3646/13.05.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ в частта му, с която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е обективиран в писмена форма и е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Административният орган изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Не се установявало и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. Органът подробно обследват всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, като и подробно анализирал същите, като въз основа на тях е възприел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по см. на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му на произход - Ирак. Установил е също, че с оспореното решение не се засягали права и интереси на адресата в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, поради което не бил нарушен прокламираният в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел за правилна преценката на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В случая не се твърдяло, а и и не се установявало в държавата по произход оспорващият да е изложен от страна на властите в Ирак на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Тъй като обаче търсещият закрила обосновавал страха си от завръщане в Ирак с това, че там бил изтезаван и преживял нечовешко и унизително отнасяне от групировката ДААШ, която държавата не можела да контролира, съдът е обследвал подробно представената от кандидата бежанска история, като е стигнал до извода, направен и от административния орган за нейната недостоверност и нелогичност. Не били налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В тази връзка съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съдът е отчел, че органът е направил преценка на ситуацията в държавата на произход, като се е позовал на справка с вх. № МД-270/02.03.2017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Ирак, като е стигнал до извод, че действително в страната има конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, като са налице региони, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там, което е основание за отказване на статут по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Решението е правилно. Обосновано първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Х. Я. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора, развити лично от него в съдебно заседание пред ВАС за това, че ситуацията в Ирак била достатъчно напрегната, за да създава за него заплаха при връщането му обратно. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Ирак. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕС по тълкуване на чл. 15, б. "в" посочената директива, за прилагане на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/83. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. От представената от дирекция "Международна дейност" на ДАБ пред настоящата инстанция справка относно актуалното положение в Ирак и И. К. от 05.04.2018 г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. На следващо място от доказателствата по делото и с оглед на данните в горепосочената справка, се установява, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак и гр. М., откъдето идва касаторът, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulment- забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Х. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,