Решение № 1250 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2008 г.

Решение № 1250 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК. Образувано е по подадени касационни жалби от Професионална гимназия "Т." - Б., чрез законния й представител директора Я. К. И., М. НА О. И Н., чрез процесуалния му представител Й. И. Й. - старши експерт в дирекция "Държавна собственост и инвестиционна политика" и ДЪРЖАВАТА, представлявана от областния управител на област Б., упълномощен от министъра на р. р. и благоустройството срещу решение № 289 от 22.01.2007 г. по гр. д. № 1138/2005 г. по описа на Б. окръжен съд. В касационните жалби се излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необосноваността му и в постановяването му в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че изводите на съда, според които процесната сграда не е публична държавна собственост, не съответстват на ПМС № 44/19.03.1991 г. и ПМС № 5/10.01.1992 г., обнародвани преди ПМС № 201/25.10.1993 г., от което ищцовото дружество черпи права, както и на Конституцията на РБългария, не са съобразени с обстоятелството, че разпоредбите на чл.чл. 94 и 97 НДИ (отм.) в случая са неприложими, противоречат на чл. чл. 2 и 7 ЗДС, чл. 10 ЗНП и чл. 17а ЗППДОП (отм.), а изводите за неоснователност на направеното при условията на евентуалност възражение за придобиване на имота от държавата по давност не съответстват на доказателствата по делото и противоречат на ЗС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Ответната страна по касационните жалби "С." АД, чрез процесуалните си представители адв. М., адв. М. А., изразява становище за правилност на решението и оставянето му в сила. Поддържа се, че изводите на съда за придобиване на процесната сграда от ищцовото дружество са законосъобразни, съответни на ПМС № 201/1993 г. и на чл. 17а ЗППДОП (отм.). Твърди се, че последното е придобило сградата на основание построяването й през 1988 г. със средства на държавно предприятие, преобразуване на последното в търговско дружество, апортирането й в капитала му като непарична вноска, преобразуването му от еднолично дружество с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество, а след приватизация на част от акциите - в акционерно дружество. Забраната за разпореждане с публична държавна собственост в случая е неприложима, тъй като към включване на имота в активите на дружеството същият не е бил публична държавна собственост, такава законова забрана не е съществувала, не е действал ЗДС и към влизане в сила на Конституцията на РБ сградата вече е била предоставена на фирма "С". Поддържа се, че няма акт по чл. 101 НДИ (отм.) за предоставяне на процесната сграда за стопанисване и управление на учебното заведение, че в случая разпоредбите на чл.чл. 94 и 97 НДИ (отм.) са приложими според § 4 от наредбата, както и, че ПМС № 5/92 г. не е породило придобивно действие, тъй като не е последвано от вторичен индивидуален акт по прилагането му. Възражението за придобиване на сградата по давност е недоказано, тъй като не е установен началния момент на владението и няма основание за прилагане на кратката петгодишна давност. Иска се оставяне на атакуваното решение в сила. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и са допустими. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбите срещу решението касационни основания, приема следното: С обжалваното решение № 289 от 22.01.2007 г. по гр. д. № 1138/2005 г. по описа на Б. окръжен съд е оставено в сила решение № 512 от 31.10.2001 г. по гр. д. № 310/2000 г. по описа на Б. районен съд, с което е прието за установено по отношение на Т. по т. и о. - Б. и държавата, при участието на М. на о. и н. като трето лице, че "С" АД е собственик на пететажна масивна сграда, находяща се в Б., на ул. "В" № 60, изградена върху имот пл. № 6* в кв.2 по плана на ПЗ - Б. и учебното заведение е осъдено да предаде на търговското дружество фактическата власт върху същата. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е осъдена държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, да предаде на търговското дружество фактическата власт върху описаната сграда. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесната сграда е построена през 1988 г. върху държавен имот, от Т. комбинат "Г", с инвеститор СО "П" (ТК "Г" е било поделение на последното). Включена е била в баланса на ТК "Г" и записана в инвентарната книга на дълготрайните материални активи. Същата е била предоставена на СПТУ по т., Благоевград - професионално училище към предприятието "П" (фирма "П" е утвърдила бюджета на учебното заведение за 1990 г.). С ПМС № 44/19.03.1991 г. е постановено от 1.01.1991 г. професионалните учебни заведение, изброени в приложението, да преминат на финансиране към МНП, като под № 58 в приложението фигурира и професионалното учебно заведение към фирма "П". Със заповед от 28.06.1991 г. ДФ "П" е прекратена и е образувана по У. 56 ФДИ "С" - Б., приемник на всички активи и пасиви на ТК"Г". Със съдебно решение от 15.10.1991 г. е вписано преобразуването на ФДИ "С" - Б. в "С" ЕООД. С ПМС № 5/10.01.1992 г. е постановено, че материално-техническата база, ползвана от изброените в ПМС № 44/91 г. учебни заведения, се предава на МОН и за нуждите на тези заведения. По делото няма представен приемо-предавателен протокол между училището и "С" ЕООД, има данни за водена по този повод кореспонденция между С по т., областните управители на Софийска и Б. област, МОН, МФ. Няма съставен акт за държавна собственост за сградата - има такъв за терена и в същия е посочено, че е предоставен за ползване на "С" АД. На 5.01.1996 г. "С" ЕООД се преобразува в ЕАД и е открита процедура по приватизацията му. В информационния меморандум и в правния анализ процесната сграда не фигурира. На 29.05.1998 г. министърът на финансите е издал заповед за намаляване капитала на "С" ЕАД и предаване на БКК на терен, площ и кабинети на текстилното училище. В съставения на 11.09.1998 г. акт за държавна собственост процесната сграда не фигурира. На 20.11.1998 г. е подписан приватизационен договор за продажба на пакет акции от капитала на "С" ЕАД на "С" АД, в точка 9.9 на който е посочено, че е подадено заявление за намаляване на капитала с 9247 бр. акции, които не са предмет на приватизационния договор. Със съдебно решение от 2.06.1999 г. е вписано преобразуването на "С" ЕАД в "С" АД. През 1989 г. - 2000 г. ищцовото дружество и праводателите му са плащали данък сгради и такса смет, без 1998 г. и 1999 г., през които години сградата не фигурира в инвентарната книга. От правна страна е прието, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен. "С" АД е правоприемник на ТК "Г". Процесният имот не е публична държавна собственост, тъй като разделението на държавната и общинска собственост на публична и частна се въвежда едва със Закона за държавната собственост от 1996 г., § 39 е обнародван и изменен съответно 1998 г. и 2005 г. Съгласно ПМС № 201/1993 г. и чл. 17а ЗППДОП (отм.) ищцовото дружество е станало собственик на процесната сграда - предоставена за стопанисване и управление на държавното предприятие и внесена в капитала на дружеството след преобразуване на предприятието в търговско дружество. Не е спазена предвидената в НДИ (отм.) процедура за предаване на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни организации. Прието е, че възражението за придобиване на имота с изтичане на кратката петгодишна давност е неоснователно, тъй като не е доказано фактическата власт да е осъществявана с намерение за своене и липсват предпоставките на чл. 70 ЗС. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Делото има за предмет предявен от "С" АД против ПГ "Т" - Б. (към подаване на исковата молба "Т." - Б.) и държавата иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху пететажна масивна сграда, находяща се в Б., на ул. "В" № 60, изградена върху имот пл. № 6* в кв.2 по плана на ПЗ - Б. Като придобивни основания ищцовото дружество сочи построяването на сградата през септември 1988 г. от Т. комбинат "Г" - Б. и завеждане той на 30.09.1988 г. в активите на комбината, придобиване на всички активи и пасиви на комбината от държавна фирма "П.", преименувана на "С.", преобразуване на последната в ЕООД през 1991 г., при което процесната сграда се включва в капитала на дружеството, действието на ПМС № 201/25.10.1993 г., преобразуването на "П" ЕООД в "П" ЕАД, а на последното - в АД (след приватизация на част от акциите му). Твърди се, че сградата се ползва като учебна база от професионалната гимназия без основание и се иска осъждането й да предаде владението на ищцовото дружество. Изводът на въззивната инстанция, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска - установено придобиване на имота от "С" АД на твърдяните основания и упражняване на фактическа власт върху същия от ответното учебно заведение без основание, е незаконосъобразен. Събраните по делото доказателства налагат извода, че процесната сграда е собственост на държавата и е със статут е на публична държавна собственост. Правото на собственост е придобито от държавата чрез изграждането й от държавно предприятие, върху държавна земя, с държавни средства, с цел задоволяване на значими обществени потребности, свързани с образование и професионално обучение и предоставена за ползване от изграждането й през 1988 г. до настоящия момент на държавно професионално учебно заведение за осъществяване на възложените му функции, т.е. ползвана непрекъснато за задоволяване на обществени потребности. По-конкретно, касае се за сграда, построена през 1988 г. върху държавна земя, от държавно предприятие - Т. комбинат "Г", поделение на СО "П". След построяването й, същата е предоставена за ползване на СПТУ по т. Благоевград - професионално училище към ТК "Г". По силата на чл. 18 от постановление № 44/19.03.1991 г. на МС и т. 58 от приложението към цитираната разпоредба, СПТУ по т. - Благоевград преминава на финансиране към М. на народната просвета, считано от 1.01.1991 г. По силата на чл. 1 от постановление № 5/17.01.1992 г. на МС за собствеността върху материалната база на професионалните учебни заведения и реда за нейното изграждане, реконструкция и модернизация, материално-техническата база, ползвана от професионалните учебни заведения по приложението към ПМС № 44/1991 г., се предава на М. на о. и н. за нуждите на тези заведения. Към обнародването на ПМС № 5/1992 г. е била в сила Конституцията на Република България, според която собствеността е публична и частна (чл. 17). Носители на право на публична собственост могат да бъдат само държавата и общините предвид обстоятелството, че публичната собственост се упражнява в обществен интерес и предполага властнически правомощия. Разграничението на държавната собственост на публична и частна се детайлизира с влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 г., а до тогава като критерии за определяне на държавната собственост като публична са служили качеството на субекта, упражняващ правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество и предназначението на обекта (В този смисъл решение № 313/14.03.2005 г. по гр. д. № 2740/2003 г. на ВКС, IV г. о.). Настоящият случай е за сграда, предоставена за ползване на държавно учебно-професионално заведение за изпълнение на функциите му и предназначена да задоволява значими обществени потребности, поради което следва да се приеме, че с влизане в сила на Конституцията същата се определя като обект на публична държавна собственост и фактически е ползвана като такъв обект. Без значение е дали през 1991 г. е извършено предаване на обекта по реда на чл. 94 и 97 от Наредба за държавните имоти (отм.). Цитираните разпоредби никога не са били приложима за случаите, при които се извършва предаване на държавни имоти между държавни стопански организации или междудържавно учреждение и държавна стопанска организация, тъй като съгласно редакцията на чл. 94 ЗДИ (отм.) в периода 1975-1989 г. (алинея 3 от същата) предаването на държавни имоти между държавни стопански организации се извършва по установения за тях ред, а според редакцията й от 1989 г. (алинея 2) - предаването на държавни имоти между фирми, създадени върху държавна собственост, се извършва по установения за тях ред. Неоснователен е доводът на ищцовото дружество-ответник по касационната жалба за придобиване на сградата на посочените в исковата молба основания. Съгласно постановление № 201 от 25.10.1993 г. на МС за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества в капитала им се включва само имуществото, предоставено им за стопанисване и управление с акта за образуването им. В случая, към 1993 г. процесната сграда е била предоставена за стопанисване и управление на М. на о. и н., а и не е представен акт за образуване на дружеството, с който сградата се предоставя на дружеството и се включва в капитала му. Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.), обнародвана 1994 г., тъй като към 1994 г. процесният имот вече е бил предоставен от държавата на М. на о. и науката. Няма данни и за последващо (след учредяване на ЕООД "С.") апортиране на правото на собственост върху същата в капитала на дружеството. Следва да се отбележи, че процесната сграда не фигурира като собственост на дружеството и в информационния меморандум и правния анализ, изготвени в процедурата по приватизация на част от акциите му, както и в съставения на 11.09.1998 г. акт за частна държавна собственост на сгради и недвижим имот, включени в капитала на "С." ЕАД. С оглед на горното, постановеното от Б. окръжен съд решение ще следва да бъде отменено и предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС - отхвърлен. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение