Решение № 7873 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2018 г.

Решение № 7873 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1343/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, против решение № 7132 от 28.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6799/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 1356, 00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отмяната на наказателно постановление № НП-337/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2017 г. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-Про Мрежи" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума като адвокатско възнаграждение в целия й размер, която съобразно протеклото производство по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прекомерно завишена. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по частната жалба - "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ чрез процесуалните си представители оспорва същата и моли определението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 1356, 00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отмяната на наказателно постановление № НП 337/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /НП/, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2017 г. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР. Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано канд № 524/2015 г. по описа на Районен съд Г.. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е представен и договор за правна защита и съдействие № 3544/19.01.2015 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. За сумата от адвокатското дружество е издадена фактура от същата дата. Плащането е осъществено в пълен размер на 22.01.2015 г. с платежно нареждане. В платежното нареждане и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка е посочено, че паричният превод е направен за правна защита по договор № 3544/19.01.2015 г. и фактура № 3840/19.01.2015 г. С решение № 573 от 09.12.2015 г. на Габровски районен съд по анд № 524/2015 г., наказателното постановление е отменено. Решението е оставено в сила с Решение № 73 от 28.03.2016 г. по анд 53/2016 г. по описа на Административен съд Г.. Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните /дати, наредител, получател, основание/ в посочените по-горе писмени доказателства – фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, както и с датата на подаване на жалбата срещу оспореното НП. Поради това съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд, договорът за правна защита и съдействие касае именно това производство. По доводите на ответника за намаляване на размера на обезщетението, АССГ е счел, че те са неоснователни, тъй като претендираният размер отговаря на изискванията за справедливост. Касационната жалба е частично основателна. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд, договорът за правна защита и съдействие касае именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Настоящият състав обаче счита за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Както и касационният жалбоподател е посочил, производството по обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства обикновено приключват с едно съдебно заседание, въпреки че в процесния случай по делото на районния съд е имало три открити заседания, но това се е наложило поради искания за отлагане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя - ищец в производството по ЗОДОВ. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнагражданието трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. З. да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата за възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума над 300 лв за разликата до 1356 лв, като в посочената сума се включва и ДДС. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора и частен жалбоподател не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, при липса на възражение за прекомерност, в размер на 87, 61 лв с включен ДДС. П. изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,