Решение № 2581 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9630/2009 г.

Решение № 2581 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9630/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, против решение № 100/26.05.2009 г., постановено по адм. дело № 3981/2005 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменен данъчен ревизионен акт № 170/11.08.2005 г., издаден от данъчен орган в ТДД ГД гр. София, в частта потвърдена с решение № 2902/31.10.2005 г. на директора на РДД гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и не се е произнесъл по доводите и възраженията на касатора, не е обсъдил приложимите правни норми. В касационната жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи касационните основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Топлофикация Русе" ЕАД, чрез пълномощника си адв. Кръстева оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отменен по жалба на "Топлофикация Русе" ЕАД данъчен ревизионен акт № 170/11.08.2005 г., издаден от данъчен орган в ТДД "Големи данъкоплатци" - София, в частта потвърдена с решение № 2902/31.10.2005 г. на директора на РДД гр. София. Осъдил е дирекция "ОУИ" гр. София да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на общо на 10850 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че предмет на съдебния контрол е ДРА в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за 2004 г. в размер на 271198,61 лв. и лихва в размер на 26779,82 лв., в резултат на това че са признати разходи за амортизации по данъчно амортизационен план на дружеството в размер на 1720568,38 лв., вместо определените от дружеството 3111333 лв. Съдът е направил извода, че са оборени констатациите на ДРА за това, че финансовият резултат следва да бъде намален на основание чл. 23, ал. 3, т. 11 ЗКПО с 1720568,38 лв., вместо с 3111333 лв. В решението съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, на решение № 11130/13.11.2007 г. по адм. дело № 10350/2006 г. на ВАС, първо отделение, решение № 1109/27.01.2009 г. по адм. дело № 11773/2008 г. на ВАС, първо А отделение, както и на няколко решения на Софийски градски съд. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила. В производството по реда на чл. 121 и сл. ДПК (отм.), вр. § 5, ал. 4 ПЗР ДОПК, каквото е развилото се пред Софийски градски съд първоинстанционно съдебно производство по обжалване на ДРА, намират субсидиарно приложение разпоредбите на ЗАП (отм.) и на ЗВАС (отм.), на основание чл. 133, ал. 3 ДПК (отм.), и съответно - на ГПК (отм.), съгласно § 21 ДР ДПК (отм.). Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм., приложим процесуален закон съгласно § 2, ал. 2 ПЗР ГПК, в сила от 1.03.2008 г./, съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Според чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) съдът излага към решението и мотиви, въз основа на които то е постановено. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. От съдържанието на решението не могат да бъдат изведени разбираеми мотиви по смисъла на цитираните по-горе разпоредби. В решението, което е с обем от четири страници, съдът е изложил накратко оплакванията на жалбоподателя; на страница и половина е направил опис на извършените по делото процесуални действия на съда и страните - с посочване на страницата от делото, на която се намира съответния документ /доказателство по делото; молба, становище или искане на страните и на вещото лице; акт на съда, протокол от съдебно заседание/; цитирал е номерата на посочените по-горе решения на ВАС и на СГС. В едно изречение, състоящо се от 31 машинописни реда /на стр. 3 и 4 от решението/, съдът е изложил мотиви по правния спор, представляващи текст, който е граматически, логически и смислово неиздържан и съдържа в множество подчинени изречения цитати от заключението на вещото лице, неясен коментар на заключението, препратки към различни страници от делото. От тези мотиви не може да се установи какво съдът е приел за установено, въз основа на какви доказателства и какви фактически и правни изводи е направил. Не е извършено никакво обсъждане на доводите на приходната администрация, нито на възраженията й във връзка със събраните доказателства. Съдът не е обсъдил изслушаното по делото заключение на съдебната експертиза, съгласно чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.), заедно с другите доказателства по делото. Направените по оспорването му възражения от приходната администрация също не са обсъдени от съда, съответно не е формирано никакво становище; не е обсъдено допълнителното заключение на съдебната експертиза. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Не е изложил никакви съображения относно приложимите правни норми. Липсата на формирани фактически и правни изводи по вътрешно убеждение на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Мотивите на съда са неясни и неразбираеми, начинът на излагането им не дава възможност на касационната инстанция да провери обосноваността на изводите и съответно - правилността на решението. Изложеното се отнася и за частта от мотивите на съда, в която са цитирани двете решения на ВАС. От мотивите на съда в тази част може да се направи извод, че решение № 1109/27.01.2009 г. по адм. дело № 11773/2008 г. на ВАС, първо А, е задължително, но не е ясно защо съдът приема това. С посоченото решение, съдът се е произнесъл по законосъобразността на ДРА № 471/4.02.2005 г. на ТДД "Големи данъкоплатци", с който са определени данъчни задължения по ЗКПО на същото дружество - "Топлофикация Русе" ЕАД за 2003 г. Произнасянето е по друг ДРА, за друг данъчен период и не може да се приеме, че цитираното решение на ВАС е задължително за съда при разглеждане на спора относно определяне на данъчните задължения по ЗКПО за 2004 г., за което е издаден обжалвания в настоящото производство ДРА. Другото цитирано решение на ВАС - № 11130/13.11.2007 г. по адм. дело № 10350/2006 г. е постановено по същия правен спор като решение № 1109/27.01.2009 г., при първото разглеждане на делото от касационната инстанция, като с него делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Единственото значение на тези решения в случая е като съществуваща съдебна практика по сходен казус. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,