Решение № 5479 от 25.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ), подадена чрез процесуален представител- адвокат М. Войнова от САК, насочена срещу Решение 5502 от 27.09.2022г., постановено по адм. дело 4939/ 2022г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). В жалбата се излагат аргументи, че решението е недопустимо. При условията на алтернативност се счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него да се отхвърли предявеният иск. Ответникът Г. Русев в писмен отговор, подаден чрез адв. Г. Панайотов от ХАК, моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира разноски по делото. По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка чрез адв. Войнова, насочена срещу Определение от 02.11.2022 г. по адм. дело 4939/ 2022г. по описа на АССГ, за допълване на Решение 5502 от 27.09.2022г. в частта за разноските. Моли се за отмяна на определението и да се присъдят сторените разноски. Ответникът Г. Русев в писмен отговор, подаден чрез адв. Г. Панайотов, моли да се остави без уважение частната жалба, като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на Г. Русев, чрез адв. Г. Панайотов, срещу Българска народна банка за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С обжалваното решение на АССГ Българска народна банка е била ОСЪДЕНА да заплати на Г. Русев сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г., относно схемите за гарантиране на депозити и забавено плащане на гарантираното вземане от ФГВБ, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба на 17.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В производство по чл.248 от ГПК с Определение от 02.11.2022 г. по адм. дело 4939/ 2022г. по описа на АССГ е била ОТХВЪРЛЕНА Молба от 18.10.2022 г. на БНБ за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение 5502 от 27.09.2022г. по адм. дело 4939/ 2022г. в ЧАСТТА за разноските. Според решаващият съд от доказателствата по делото е установено, че ищецът е бил титуляр на банкова сметка по безсрочен депозит в евро в КТБ АД, открит на 11.11.2010г. Посочил, че на 20.06.2014г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с влязло в сила Решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор. На 06.11.2014г., с Решение 138, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 3 от ЗКИ, УС на БНБ отнема издадения лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ. Посочил е, че с Решение 82/ 30.06.2014 г., прието с Протокол 14 на УС на БНБ на основание чл. 116, ал. 2, т. 1 от ЗКИ, лихвите по депозитите в КТБ са били намалени до средния им пазарен размер. Гарантираният размер на вземанията за сумата от 195 988 лева е преведена на Г. Русев с банково нареждане от 04.12.2014г. С решение 664/ 22.04.2015 г. по т. д. 7549/ 2014 г. на Софийския градски съд била обявена неплатежоспособността на Корпоративна търговска банка АД, с начална дата 06.11.2014г. С решение 1443/ 03.07.2015 г. по т. д. 2216/ 2015г., Софийският апелативен съд отменил решение 664/ 22.04.2015 г. на Софийския градски съд в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като за такава била определена датата 20.06.2014г. По делото пред първата инстанция били изслушани свидетелските показания на Я. Трифонов и С. Русева, които съдът кредитирал като обективни и непротиворечиви. Съдът достигнал извод, че БНБ е надлежен ответник в производството по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ, тъй като е държавен орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. Позовал се на т. 2 от ТП 2/2014 от 19.05.2015г. на ОС на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС относно основния характер на дейността на органа от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите и приложимия правен ред за ангажиране на отговорността за вреди. От правна страна съдът приел, че Българската народна банка проявила незаконосъобразно бездействие да бъде приложена ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година. При формиране на преценката си административният съд се позовал и на издадените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. За да се открие производство за изплащане на гарантираните депозити съгласно Директива 94/19/ЕО, било необходимо: първо, компетентният орган да се увери, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябвало да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; схемата за гарантиране на депозити трябвало да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Според решаващият съд, при действащото към 2014г. законодателство, за ищеца липсвал ефективен способ за защита при приложението на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК относно наличието на предварителна отмяна на акта. Според практиката на СЕС по дело С-571/16 във връзка с невъзможността за отмяна на акт, затрудняваща получаването на обезщетение за вреди и решението на СЕС по дело С-429/09 относно приложението на принципа за ефективност, че на вложителите не може да се противопоставя изискването на чл. 204, ал. 1 АПК, поради което приел иска за допустим. Посоченият от Директива 94/19/ЕО, 5 дневен срок за преценка на нейното финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е въведено като изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза, т. е. актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. БНБ, като не била взела решение в императивния 5 дневен срок нарушила правото на Съюза, с което било изпълнено първото условие за ангажиране на отговорността на държавата. Това нарушение било преценено като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата. Съдът преценил, че има основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца. От събраните гласни доказателства било установено, че Г. Русев преживял тежък шок, предизвикал депресия в ищеца, която лекувал повече от година. Доказани били твърдените негативни емоции, притеснения, несигурност, емоционален дискомфорт, отчаяние. Съдът приел, че била налице и причинно следствена връзка между бездействието на БНБ и претърпените неимуществени вреди, тъй като неосигуряването на достъп до депозита на ищеца довело до нарушаване на правото му на собственост, респективно до настъпилите негативни емоционални последици. С мотив, че обезщетението за негативните преживявания на ищеца трябвало да бъде равностойно на претърпяната вреда, за да се осигури ефективна защита на нарушеното право и при спазване на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съдът присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Съдебното решение е НЕПРАВИЛНО. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. В случая е предявен иск за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в резултат на фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 1,ал.1 и чл. 2в от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за неимуществени вреди от бездействието на държавен орган. Приложимият ред за искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от нарушения на правото на ЕС следва да се разглеждат по реда на чл.203 АПК и чл.2в ЗОДОВ. Следва да се отчете и приетото в т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/ 16, че макар само по себе си изискването- за предварителна отмяна на акта да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. Правилни са изводите на административния съд относно възможността нарушенията на правото на Европейския съюз да породят неимуществени вреди. Претърпените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се установи наличието им заедно с останалите елементи от фактическия състав на отговорността достатъчно съществено нарушение, пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между нарушението и вредата. В случая обаче не може да се направи категорично заключение, че притесненията и безпокойството, преживени от ищеца, са били причинени пряко и непосредствено от допуснатото от Българската народна банка нарушение на правото на Европейския съюз. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е изпитвал притеснения по отношение на всички свои вложения в банката, но те са надвишавали гарантирания размер от 196 000 лева. Не са ангажирани доказателства, подкрепящи твърденията, че преживените негативни емоции, следват единствено и еднозначно от административната дейност на БНБ. При сериозните ликвидни проблеми с "Корпоративна търговска банка" АД, свързани с исковия период, вероятно е именно те да са причинили безпокойство на ищеца, а не конкретно забавата на Българската народна банка да приеме решение, което да открие за изплащането на депозитите от вложителите. Дори със закъснение, депозитите със сигурност биха били изплатени, тъй като плащането е гарантирано от държавата, а това изключва настъпването на твърдените от ищеца морални вреди като пряка и непосредствена последица на допуснатото от централната банка нарушение. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен. По изложените съображения, касационната жалба е основателна. Частната жалба на БНБ е неоснователна. Определението на съда относно разноските е правилно. Обоснован е извода на съда, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 17.06.2019г. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при отхвърляне на иска му. Правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство. Същият мотив определя, че при този изход от спора на БНБ не се дължи присъждането на съдебни разноски. Искането за присъждане на разноски на касационния ответник е неоснователно, доколкото към момента на завеждане на исковата молба разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ не е предвиждала възстановяване на разноски за ответника при частично или пълно отхвърляне на иска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,