Решение № 394 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2009 г.

Решение № 394 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. С решение от 18.05.2010 г. по гр. д. № 1045/2009 г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., е отменил решение от 16.12.2008 г. по гр. д. № 1056/2008 г. на Софийски градски съд и е осъдил Й. Т. С. да заплати на А. Г. Ф. сумата над 1419,68 лева до 2 129,86 лева, обезщетение за ползуване на съсобствен имот, ведно с лихва за забава, считано от 23.01.2007 г. С молба от 27.05.2010 г. А. Г., чрез процесуалния си представител, е поискал да се поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка при определяне размера на дължимото му се обезщетение, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответницата Й. С. в писмено становище поддържа, че в решението не е допусната очевидна фактическа грешка при определяне размера на обезщетението, както и че не се дължат разноски по делото пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърт г. о., прие следното: Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване по материалноравен въпрос, касаещ дължимостта на обезщетение от съпруга, на който жилището е предоставено за ползуване при развода, на неползуващия го съпруг, съобразно разпоредбата на чл. 31 ЗС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Настоящия съдебен състав е намерил за правилно, разбирането застъпено от състави на ВКС в определение от 25.03.2004 г. по гр. д. № 94/2004 г. на ВКС и решение от 27.11.2002 г. по гр. д. № 2119/2001 г. ВКС, в които е прието, че лишаване от ползата от общата вещ включва не само пряко ползуване, но и ползуване чрез трети лица. Прието е, че съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. С оглед на така възприетото за правилно тълкуване на правната норма по поставения въпрос настоящия съдебен състав е приел, че ответницата по жалба и по иск дължи обезщетение на бившия си съпруг за ползата, от която е лишен, от деня на писменото поискване - в случая исковата молба, дори и когато предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване е съсобственото имущество да се ползва не само лично от нея, но като се вземе предвид и предоставеното от нея ползуване на трети лица. Дължимото се обезщетение е определено съобразно частта на ищеца - 1/2 идеална част от съсобствения апартамент и с оглед прието по делото заключение на тройна съдебно - техническата експертиза от 15.09.2007 г., в размер на е 2 129,86 лева, равняващи се на 1 352,30 ЩД. Постановено е, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати разликата над 450,76 ЩД, с левова равностойност 1 419,68 лева до сумата 2 129,86 лева и законната лихва, считано от 23.01.2007 г. При така установените данни по делото настоящия състав намира, че не е допуснал очевидна фактическа грешка при определяне размера на дължимото се обезщетение за ползуване на съсобствен имот само от единия съсобственик. Същото е определено при съобразяване със заключение прието по делото и неоспорено от страните. Искането на страната следва да е насочено към отстраняване допусната в решението техническа грешка при пресмятането, за да може да се обезпечи правилното му прилагане, а не трябва да съдържа искане за нова преценка на доказателствата и може да се отнася само до изявената воля на съда, изразена в диспозитива на решението, а не и до нова преценка на факти или правни норми. В случая молителят чрез молбата си за поправка на очевидна фактическа грешка на решението по същество искат ново тълкуване на доказателствата по делото. Постановявайки решението си Върховният касационен съд, тричленен състав, не е допуснал очевидна фактическа грешка в същото и е уважил предявения иск в обема на заявената искова претенция. Що се касае до искането за присъждане и на направените разноски от жалбоподателя пред настоящата инстанция същото е основателно. Искането за присъждането им е било направено своевременно и е представен договор за правна помощ, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Заплатена е и държавна такса в размер на 30 лева. Ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 380 лева разноски по делото пред настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, съдът