Решение № 10176 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2019 г.

Решение № 10176 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Панов" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2483/20.12.2018 г. по адм. д. № 613/2018 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000317000393-091-001/14.11.2017 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 3638, 55 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000317000393-091-001/14.11.2017 г. на ТД на НАП-Варна, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. общо 40 000, 25 лв с 8953, 55 лв лихви общо, определено е задължение по ЗДДС за м. 9 и 12.2015 г. и м. 1 и 12.2016 г. общо 52 054, 66 лв с 9846, 93 лв лихви общо. В РА в частта по ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Стройрент-Тони" ЕООД, "Ино строй комерс БГ "ЕООД и "Групо лайт" АД, предишно ЕАД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС, а за последната фирма и на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени. В РА в частта по ЗКПО е увеличен финансовия резултат за 2013 г. с разходите по фактури на "КММ трейд"ЕООД за доставки, които не са осъществени на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е увеличен финансовият резултат с разходите по фактури на "Пламимпекс" ЕООД и "Вип строй инженеринг" ЕООД на същото основание и по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, за които с влязъл в сила РА №Р-03000315002417-091-001/29.10.2015 г. на ТД на НАП-Варна, съставен на жалбоподателя, са определени задължения по ЗДДС за 2013 г. – 2015 г. и е прието, че доставките по техните фактури не са осъществени. Направена е корекция по чл. 54 от ЗКПО на начислени данъчни амортизации за активи по фактура № 97/29.06.2013 г. на "Вип строй инженеринг" ЕООД, за която в цитирания влязъл в сила РА от 29.10.2015 г. е прието, че доставката на 2 бр. полеви палатки и 4 бр. складови палатки не е осъществена. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. След като "Стройрент-Тони" ЕООД е посочил изпълнение на спорните доставки с предмет СМР и монтаж от подизпълнител "Алекс 10" ЕООД е признал, че не е изпълнил доставките. Подизпълнителят е издал на прекия доставчик само фактури за доставка на целулоза, дървени трупи и товаро-разтоварни работи, при които данни обосновано органите по приходите и съдът са приели, че доставките по спорните фактури не са осъществени. По фактурите на "Групо лайт" АД с предмет "изготвяне на документи" правилен е изводът на съда за неустановен предмет на доставката, както в договора от 5.01.2015 г., така и в приложения отчет, в който са изброени обществени поръчки, в които жалбоподателят е участвал, без да са посочени дати на предаване на документацията от доставчика, с което не се установява дата на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС и основание за начисляване на данъка. Правилен е изводът на съда, че за получателя по фактурите не възниква право на приспадане на данъчен кредит поради неизпълнено изискване по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС да се посочи вида на предоставяната услуга. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно преценени свидетелски показания от съда. Показанията на свидетелите са противоречиви. Според свидетелите Ангелов и Попов са извършвали само комплектоване на представени от жалбоподателя документи, а според свидетелката Попов е изготвял строителни програми за поръчките за строителство, каквито твърдения липсват в показанията са свидетеля Попов, както и в писмените му обяснения, приложени в преписката. Свидетелката, която е служител на ревизираното лице е поддържала, че са подавали документите за обществени поръчки, което се отрича от останалите свидетели. Показанията са неконкретни и не установяват дати на предаване на документацията и настъпване на данъчни събития в изпълнение на договора от 5.01.2015 г. По фактурите на "Ино строй комерс БГ" ЕООД е доказано наемане на 5 лица по трудови договори, по които не са плащани осигуровки, а вещото лице не е установило изплащане на възнаграждения, поради непредставени счетоводни доказателства от доставчика. От петимата работници един е дал обяснения, неподписани от орган по приходите, както изисква чл. 57, ал. 5 от ДОПК, че е работил на двата обекта спортна зала в гр. Костенец и монтаж на кухненско и барово оборудване в хотел "М.". Съдът е дал указания по чл. 171, ал. 4 от АПК на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за осъществяване на доставките. След като работникът, дал обясненията, не е посочен като свидетел, съдът в съответствие с процесуалните правила по чл. 158, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от ДОПК е решил спора по събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице. Правилен е изводът на съда, че приемо-предавателните протоколи, съставени по спорната доставка са с дати, последващи на приемо-предавателните протоколи, съставени между жалбоподателя и неговите възложители за тези два обекта, не са подкрепени от останалите доказателства и не обосновават извод за осъществени доставки по фактурите на този доставчик. Несъответствието в датите на предаване на обектите потвърждава извода на съда за изпълнение на доставките от ревизираното лице, което е регистрирано в Камарата на строителите и има значителен кадрови и технологичен ресурс за извършване на фактурираните доставки. Съдът е съобразил изводите си с относимата практика на СЕО и СЕС, която подробно е цитирал. В жалбата няма конкретни доводи за неправилност на решението в частта по ЗКПО. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват нарушения на закона, допуснати от съда и в частта по ЗКПО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника 3638, 55 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,