Решение № 5871 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2013 г.

Решение № 5871 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 239, т. 3 от АПК. Образувано е по искане на Йордан Христов Ковачев от гр. Севлиево, подадено чрез пълномощника адв. Матей Матев, за отмяна на влязлото в сила решение № 8540/15.06.2011 г. постановено по адм. дело № 7786/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила Решение № 166 от 27.04.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 971/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на Йордан Ковачев срещу РА № 070900300/5.10.2009 г. на Териториална дирекция на НАП - Габрово, потвърден с Решение № 525/26.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Велико Търново. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Поддържа се, че с влязлото в сила Решение № 5379 от 12.10.2012 г. постановено по адм. дело № 186/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отменен РА № 2001102563 от 8.07.2011 г. на ТД на НАП - София за установяване на задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 2003 - 2008 г. на Михаил Попов, се оборват констатациите и изводите изложени в решението, чиято отмяна се иска. От така приложеното по делото Решение № 5379 от 12.10.2012 г., молителят навежда аргументи в подкрепа на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 от АПК, тъй като по този начин се доказва съществуването дадената му в заем от Михаил Попов сума в размер на 150 000 лева, представляваща част от спестяванията му от възнаграждения. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново, чрез пълномощника Вася Василева, в писмено възражение оспорва искането, като излага съображения, че не е налице основание за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл. 240 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Тази хипотеза не е налице, тъй като в случая съдебното решение, чиято отмяна се претендира, не е основано нито на документ, признат по съдебен ред за подправен, нито на акт на съд или държавно учреждение, който акт впоследствие да е отменен. Развитите в тази насока твърдения са несъстоятелни, тъй като РА № 070900300/5.10.2009 г. на Териториална дирекция на НАП - Габрово, потвърден с Решение № 525/26.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - В. Търново, признат като валиден и законосъобразен със съдебното решение, чиято отмяна се претендира, не почива на предходен отменен акт - административен или съдебен такъв. Липсата на такъв отменен акт, оказал се обуславящ за съдебното решение, чиято отмяна се иска, сочи на неоснователност. В случая молителят се позовава на приложено решение по друго дело със друг жалбоподател, което не се отнася до РА № 070900300/5.10.2009 г. на Териториална дирекция на НАП - Габрово. Поддържаното сега от молителя в извънинстанционното производство, каквото е отмяната на влязло в сила съдебно решение, на практика се свежда до оспорване на този документ РА № 070900300/5.10.2009 г. на Териториална дирекция на НАП - Габрово, което обаче е следвало да се осъществи в самото инстанционно производство, а не по пътя на отмяната. Отмяната не е обжалване и средство за поправяне на процесуално поведение, а е защита срещу порочни (неправилни) влезли в сила съдебни решения, но само на изчерпателно изброените чл. 239 АПК причини и основания. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия