Решение № 8916 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2009 г.

Решение № 8916 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Климентина Величкова Кунова против решение № 300 от 28.1.2009 г., постановено по адм. дело № 93 по описа за 2008 г. на Административен съд-В. Търново, с което отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 1501215 от 15.10.2007 г. на ТД на НАП, потвърден с решение № 856 от 20.12.2007 г. на директора на Д "ОУИ" -В. Търново при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено като се присъдят разноските за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП я оспорва в представен по делото отговор, счита, че е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Допуснати са от съда съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 1501215 от 15.10.2007 г. на ТД на НАП, потвърден с решение № 856 от 20.12.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП, с който са били определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗОДФЛ - ДДС за периода 1.11.2005 г. - 31.1.2007 г. в размер на 31570,22 лв. и лихви 4492,39 лв. и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 година в размер на 15646,80 лв. и лихви 2967,26 лв. За да отхвърли жалбата съда е приел, че по делото не са събрани доказателства, въпреки изготвената по делото експертиза, които да оформят извод за надлежно водено счетоводство и счетоводно отчитане на суми, поради което данъчните основи по ЗДДС и ЗОДФЛ били правилно определени. Предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК не били оборени констатациите на органите по приходите, които се считали за верни до доказване на противното. Решението е постановено при допускане на съществени процесуални нарушения - касационно основание за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Основателни са възраженията в касационната жалба относно необсъждане на представени по делото писмени доказателства и липса на преценка на данните, дадени от вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза. В съдебното заседание от 1.7.2008 г. са приети представени от касатора писмени доказателства и е изслушана експертизата. В това съдебно заседание не са оспорени нито данните от експертизата (посочено е от представителя, че оспорва експертизата като необоснована, без никакви уточнения), нито представените писмени доказателства (представителя на ответника не е възразил срещу приемането на доказателствата). В решението си съда изобщо не ги обсъжда, но посочва, че ги намира за "новосъздадени" и изцяло не ги кредитира нито заключението на вещото лице. Това е нарушение на процесуалния закон. Едва в решението е повдигнат този въпрос. Действително в чл. 124, ал. 2 от ДОПК е предвидена вярност на фактическите констатации на органите по приходите, когато те са подкрепени с доказателства. Следователно на общо основание доказателствената тежест е за данъчно-задълженото лице. След като върху него лежи тази тежест следва да му се даде възможност да докаже твърденията си. В подкрепа на тях то представя писмени доказателства относно аналитично счетоводно отчитане и възможност за проверка на счетоводството по начин, който не би обосновал прилагането на чл. 122 и сл. от ДОПК. Както и изисква назначаването на експертиза. Такава експертиза е допусната. Наистина няма пречка писмени доказателства и заключение на съдебна експертиза да не бъдат възприети от съда, но това трябва да ставане обосновано, надлежно мотивирайки се. Още повече, че в случая спорният въпрос е изключително счетоводен. Което не е направено в съдебното решение. Без оспорване и без да се обоснове съдът пренебрегва събраните в производството доказателства, възприема само тези събрани в производството по извършване на ревизията и повтаря изводите на органите по приходите. След като липсват надлежни изводи и преценка на събрани доказателства, без да е откривано производство по оспорване, без дори да има такова оспорване, и като не е дал възможност на страните да се ползват или оспорят тези доказателства, а е направил едностранна преценка, съдът е лишил настоящата инстанция за възможност за проверка и е допуснал нарушение, което е съществено и решението следва да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да се имат предвид изложените по-горе мотиви. Преценката на разноските следва да се направи при повторното разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение