Решение № 11908 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. М. С., [ЕГН], против Решение 3755/02.12.2024 г., постановено по адм. дело 32/2024 г. на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Областна дирекция на МВР - Стара Загора, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд - Стара Загора се е развило по предявения от М. М. С. против Областна дирекция на МВР - Стара Загора иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес и уплаха, лишаване от правото му на свободно придвижване, уронване на доброто му име и чувство за унижение и срам, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника по задържането и отвеждането му в Първо районно управление - Стара Загора без издадена заповед за арест, ведно със законна лихва от датата увреждането 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Не се претендират разноски. Съдът е установил, че на 23.09.2022 г. в 9:00 ч. ищецът бил незаконно задържан и отведен от служителите на ОД на МВР Стара Загора в Първо РУ - Стара Загора, без издадена заповед за арест и без посочване на основанието за ареста. Установено е, че ищецът е бил задържан поради обявяването му за общодържавно издирване с телеграма 10011 от 21.04.2022 г. с цел превеждането му в Затвора в гр. София като подсъдим по НОХД 9804/2020 г. на Софийски районен съд, като в периода 15.06.2022 г. 17.10.2022 г. издирването на С. било прекратено. Ищецът е освободен още същия ден в 9:30-9:40 ч., тъй като при извършена на място в сградата на Първо РУ на МВР Стара Загора проверка е установено отпадането на обявата за общодържавно издирване на ищеца. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения иск поради липсата на кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице незаконни действия на служителите на ответника липса на правно основание за отвеждането и задържането на ищеца в Първо РУ на МВР - Стара Загора, но не са налице причинени вреди, които да са в пряка причинна връзка с тях. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Решението е неправилно следва да бъде отменено, като на негово място бъде постановено ново решение. По делото няма спор, че С. е бил задържан и отведен в сградата на Първо РУ на МВР от служителите на ОД на МВР - Стара Загора, където е престоял в периода 9:00-9:30/40 ч. на 23.09.2022 г. Няма спор и че тези действия са предприети от служителите на ОД МВР - Стара Загора на отпаднало правно основание телеграма 10011 от 21.04.2022 г. за общодържавно издирване, а издирването на М. С. прекратено в периода 15.06.2022 г. 17.10.2022 г. Спорът се състои в това, претърпял ли е ищецът вреди от незаконното задържане и съответно дължи ли му се обезщетение за това и в какъв размер. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. В тази връзка, съдът правилно е приел, че отвеждането и задържането на М. С. в сградата на Първо РУ на МВР Стара Загора са предприети без правно основание. Основанието за тези действия чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, съгласно който полицейските служители могат да задържат лице, което е обявено за издирване /в случая - с телеграма 10011 от 21.04.2022 г./, с цел задържане като мярка за неотклонение, е отпаднало още на 15.06.2022 г. /до 17.10.2022 г./ Следователно към 9:00 ч. на 23.09.2022 г. основанието за задържане не е съществувало и действията на служителите на ответника при и по повод дейността им се явявали незаконосъобразни. Необосновани и неправилни са обаче изводите на първоинстанционния съд, че от факта на незаконното задържане не са породени неимуществени вреди на ищеца. Самият факт на незаконно задържане поражда неимуществени вреди, защото нарушава основното право на свобода и защото може разумно да се приеме, че всяко лице би изживяло стрес и уплаха при незаконосъобразно задържане. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. В този смисъл е налице основание за уважаване на иска. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. В правната теория и съдебната практика се приема, че в понятието неимуществени вреди" се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Както се посочи вече, самото фактическо задържане и ограничаване на основни права на ищеца, предпоставят основателността на претенцията за обезщетение. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, за да се намери паричният еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Настоящата инстанция, като съобрази константната съдебна практика по подобни дела и размера на присъжданите по тях обезщетения, както и фактът, че касаторът е освободен още същия ден, като е престоял в ареста около 30 минути (в периода 9:00-9:30/40 ч.) на 23.09.2022 г., намира, че присъденото обезщетение следва да се определи в размер на 300 /триста/ лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. От друга страна, размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, поради което исковата претенция над сумата от 300 лева до пълния претендиран размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева е неоснователна и правилно е отхвърлена, като в тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за сумата 300 лева, като вместо него бъде постановено друго, с което ОД на МВР - Стара Загора бъде осъдена да заплати на М. М. С. сумата 300 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 28.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение