Решение № 13902 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Ф. Х., гражданин на Република Ливан, чрез адвокат Иванов, против решение 2924 от 30.04.2024 г. по адм. д. 12154/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу отказ от 20.11.2023 г. по заявление 23001971 от 27.09.2023 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"), издаден от завеждащ консулска служба към Посолството на Република България в Бейрут, Република Ливан. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Не се претендират разноски. Ответникът Завеждащ консулската служба в Посолството на Република България в гр. Бейрут, Ливанската република, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура, в съдебно заседание, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 27.09.2023 г. Ф. Ф. Х. е подал заявление рег. 23001971 за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D") до Посолството на Република България в Бейрут, Република Ливан, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - като представител на чуждестранно търговско дружество регистрирано в Българската търговско-промишлена палата/БТПП/. С обжалвания административен акт е постановен отказ за издаване на виза. Като правно основание на постановения отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл. 10, ал. 1, т.17 и т.24 ЗЧРБ. Като фактически основания за отказа е посочено недоказване на целта и условията на заявеното пребиваване. Посочено е, че са налице основателни съмнения за фиктивно изпълнение на изискванията на чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ и търговското дружество не може да докаже икономическата ефективност от разширяване на дейността си в България. Приобщена е и справка,изготвена от ОД на МВР Варна Сектор Миграция, с която е дадено отрицателно мнение, с оглед на заявените от дружеството приходи за предходните 2021 г. и 2022 г., като е направено заключение на базата представени от чуждия гражданин декларации, че дружеството не разполага с достатъчно средства, за да осъществява ефективна икономическа дейност. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и е мотивиран от фактическа и правна страна по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Мотивирал се е, че отказът е издаден след проведена съгласувателна процедура с Дирекция "Миграция" - МВР и ДАНС съобразно чл. 30а от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Направил е заключение, че оспореният отказ не страда от липса на мотиви, бланковата форма отговаря на изискванията на Визовия кодекс, съдържа изискуемите реквизити, отбелязани са и правните основания за отказа чл. 10, ал.1, т.17 и т.24 от ЗЧРБ, като са изложени и допълнителни мотиви, възпроизвеждащи в синтезиран вид становището на Дирекция Миграция, което кореспондира с анализа на декларираните лично от жалбоподателя данни за финансовите резултати от осъществяваната търговска дейност в държавата му по произход. Така постановеното решение е правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти като настоящата инстанция напълно ги споделя, поради което не следва да ги преповтаря. Правилно съдът е приел, че административният акт е мотивиран. Направеното изявление в мотивите на административния орган е дало възможност на лицето да разбере основанията за отказ срещу които е изложил съображения в жалбата. Специфичното изискване за провеждане на административна съгласувателна процедура и изразеното становище на Дирекция "Миграция" допълват мотивите на оспорения отказ, тъй като мотивите могат да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт справка с рег. УРИ 365р-56656 от 06.10.2023 г. изготвена от ОД на МВР Варна Сектор Миграция, в която е направен анализ на декларираните лично от Ф. Ф. Х. данни. Чуждият гражданин е заявил, че при извършване на превода на декларациите за търговска активност в нотариалната кантора е била посочена валута ливански лири, а не щатски долари. Тези твърдения на кандидата остават само твърдения, доколкото същите остават недоказани. Чуждият гражданин не е представил друг превод на същите декларации, доколкото твърди, че е станала грешка. Освен това тези документи като частни без достоверна дата, съгласно чл. 181 ГПК, не биха могли да обвържат съда с доказателствена сила. Във връзка с възраженията, изложени в касационната жалба, че след като БТПП е регистрирала търговското представителство, след извършване на всички необходими проверки, то следва, че кандидатът отговаря на изискванията на чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, настоящата инстанция обръща внимание, че производството по регистрация на търговско представителство в БТПП и производството по предоставяне на виза за дългосрочно пребиване, са две различни производства и всеки орган извършва собствена проверка. Издаденият от БТПП сертификат удостоверява единствено обстоятелствата осъществили се в производството пред палатата. Декларираното намерение за осъществяване на представителство само по себе си не представлява обективно реализиран проект, зад който стоят реални действия кандидатстващия за виза да изпълнява дейности в РБ. Чуждестранно лице може да регистрира търговско представителство в България, при условие, че има право да извършва търговска дейност, съгласно националното законодателство на държавата, в която е установено. Търговското представителство на чуждестранно лице не е юридическо лице. Търговският представител и представителството не могат да извършват стопанска дейност от свое име. Сделките, които се сключват с неговото посредничество, са от името на чуждестранното лице принципал. Административният орган по предоставянето на виза за дългосрочно пребиваване на собствено основание извършва проверка на заявените от кандидата обстоятелства. Не случайно в НУРИВОВР в чл. 30 е регламентирана допълнителна съгласувателна процедура със службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност", различна от регистрационния режим, поддържан от БТПП. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение,