Решение № 5950 от 6.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), със седалище гр. София, [улица], представлявана от председателя доц. д-р И. Иванов, подадено чрез процесуалния представител юрк. Р. Методиева, за отмяна на влязлото в сила Решение 10491/18.11.2022 г., постановено по адм. дело 7733/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение 2456/11.05.2020 г., постановено по адм. дело 13177/2018 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове от Валидекс ЕООД против КЕВР за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени по съдебен ред административни актове, както и в частта за разноските. В искането се поддържат твърдения за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. В подробно изложение искателят излага аргументи за противоречие на решението, чиято отмяна се иска, със следните съдебни актове: Решение 5129/23.07.2019 г., постановено по адм. дело 4506/2019 г. по описа на АССГ; Решение 13785/12.11.2018 г., постановено по адм. дело 12851/2017 г. по описа на ВАС; Решение 7410/25.07.2022 г., постановено по адм. дело 693/2022 г. по описа на ВАС; Решение 11733/17.11.2021 г., постановено по адм. дело 4352/2021 г. по описа на ВАС; Решение 4307/02.04.2021 г., постановено по адм. дело 5510/2020 г. по описа на ВАС; Решение 689/19.01.2021 г., постановено по адм. дело 906/2020 г. по описа на ВАС; Решение 480/13.01.2020 г., постановено по адм. дело 12918/2015 г. по описа на ВАС; Решение 4783/06.07.2015 г., постановено по адм. дело 2450/2014 г. по описа на АССГ; Решение 3620/30.03.2016 г., постановено по адм. дело 7329/2015 г. по описа на ВАС; Решение от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело 6139/2014 г. по описа на АССГ и Решение 646/04.02.2020 г., постановено по адм. дело 13157/2018 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на атакувания съдебен акт, като прилага цитираната съдебна практика. В открито съдебно заседание от 11.05.2023 г. като писмени доказателства са приети Решение 5129/23.07.2019 г., постановено по адм. дело 4506/2019 г. по описа на АССГ и Решение 13785/12.11.2018 г., постановено по адм. дело 12851/2017 г. по описа на ВАС, а останалите приложени от искателя съдебни решения са приети за сведение. Ответникът по искането за отмяна Валидекс ЕООД, чрез адв. И. Церовски, в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно. С Решение 10491/18.11.2022 г., постановено по адм. дело 7733/2020 г. по описа на ВАС, поправено с Решение 2194/01.03.2023 г., чиято отмяна се иска, е отменено частично Решение 2456/11.05.2020 г. по адм. дело 13177/2018 г. на Административен съд София-град, като е постановено друго по съществото на спора, с което КЕВР е осъдена да заплати на Валидекс ЕООД обезщетение за причинените от отменени по съдебен ред Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. вреди, както следва: 58 715,63 лв. от действието на т. 7 от Решение Ц - 010/30.03.2011 г. за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; 186 891,60 лв. от действието на Решение Ц - 5/20.02.2015 г. за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.12.2018 г. до изплащане на задължението; 29 777,83 лв. лихва за забава върху сумата от 58 715,63 за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г.; 1 713,31 лв. лихва за забава върху сумата от 186 891,60 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г.; законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 14.12.2018 г. до пълно изплащане на дължимите суми, както и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 023 лв. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Съгласно Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. 4/2010 г., за да е налице тъждество, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание, така и с оглед времето, за което се претендира. Законът поставя като изрично условие съвпадение в субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. Под обективни предели се разбира предметът, за който силата на пресъдено нещо важи, т.е. това, което придобива качеството на пресъдено нещо, спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. В настоящия случай и след извършена съпоставка между страните, исканията и основанията, при които са постановени съдебните решения, посочени от искателя, се налага извод, че не е налице изискуемият от чл. 239, т. 4 от АПК идентитет на субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на постановените съдебни актове. Според искателя Решение 10491/18.11.2022 г., постановено по адм. дело 7733/2020 г. по описа на ВАС, е в противоречие с Решение 5129/23.07.2019 г., постановено по адм. дело 4506/2019 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 492/14.01.2021 г., постановено по адм. дело 13432/2019 г. по описа на ВАС. Колизия между двата акта не е налице обаче, тъй като с последното е обявена нищожността на Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за определяне, считано от 01.04.2011 г., на преференциална цена в размер на 112,48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания от административния съд по прилагане на закона, като е определен едномесечен срок за издаване на акта, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението. Цитираният диспозитив на решението по адм. дело 4506/2019г. сочи, че негов предмет е законосъобразността на оспореното решение на КЕВР, а не основателността на предявените искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на КЕВР. Както исканията, така и основанията по които са постановени двете коментирани решения са различни, с оглед на което не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на неправилния съдебен акт. Не следва различен извод и по отношение на Решение 13785/12.11.2018 г., постановено по адм. дело 12851/2017 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение 4039/15.06.2017 г., постановено по адм. дело 2596/2015 г., в частта, с която е отменено Решение Ц-5/20.02.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне на КЕВР, тъй като предмет на съдебен контрол е било решение на административния съд за отмяна акт на КЕВР. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице противоречие между Решение 10491/18.11.2022 г., постановено по адм. дело 7733/2020 г. по описа на ВАС, и Решение 7410/25.07.2022 г., постановено по адм. дело 693/2022 г. по описа на ВАС, тъй като с последното е оставено в сила Решение 5193/16.08.2021 г., постановено по ад. дело 13158/2018 г. по описа на АССГ, с което е оставена без уважение претенцията на Центриом ООД за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. страна в производството не е било Валидекс ЕООД, поради което липсва субективен идентитет. Аналогично страна в производството по дело 4352/2021 г. по описа на ВАС, завършило с Решение 11733/17.11.2021 г.. е Ветос ЕООД; с Решение 4307/02.04.2021 г., постановено по адм. дело 5510/2020 г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение 646/04.02.2020 г. на АССГ по адм. дело 13157/2018 г., като ищец е Черна места ООД; с Решение 689 от 19.01.2021г. по адм. дело 906 от 2020г. на ВАС е оставено в сила Решение 6849 от 14.11.2019 г. по адм. дело 3003/2019 г. по описа на АССГ, образувано по искова молба на Победа ООД; с Решение 480/13.01.2020 г., постановено по адм. дело 12918/2015 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение 4783/06.07.2015 г., постановено по адм. дело 2450/2014 г., на АССГ, образувано по искане на Ариел ТН ЕООД. По отношение на Решение 3620/30.03.2016 г. по адм. дело 7329/2015 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение от 29.04.2015 г. по адм. дело 6139/2014 г. по описа на АССГ, следва същият извод, доколкото, макар КЕВР да е в процесуалното качество на ответник, ищец е Райтър ЕООД, като отново липсва тъждество на страните. Аргументите, изложени в искането за отмяна за противоречие на атакувания акт с мотивната част на цитираната съдебна практика, са ирелевантни и също не са в състояние да обосноват отмяна на решението на основание т. 4 от чл. 239 АПК, тъй като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито обвързват със задължителна сила решаващия състав по други съдебни производства. С оглед изложеното искането за отмяна на соченото основание чл. 239, т. 4 от АПК се явява неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено. По разноските: При този изхода на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника се следва разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, фактура и банково извлечение, претендираният и заплатен размер възлиза на 50 000 лв. без ДДС. От процесуалните представители на КЕВР, в съдебно заседание, е направено възражение за прекомерност, което се явява основателно. Присъдените суми за имуществени вреди и адвокатско възнаграждение, с решението, чиято отмяна се иска, възлизат на 279 121,37 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният предвиден размер възлиза на 14 003,93 лв. Настоящата инстанция, с оглед характера на производството, неговата фактическа и правна сложност, както и при съобразяване осъществения обем на защита, намира, че адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, следва да се редуцира до размера 14 003,93 лв. без ДДС на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия