Решение № 1065 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3428/2007 г.

Решение № 1065 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3428/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С Решение № 229/05.03.2007 г. по гр. д. № 1783/06 г. на Варненския окръжен съд е отменено Решение № 1890/05.06.2006 г. по гр. д. № 2561/05 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което Д. А. Б., М. Р. Б., Р. С. Б. и С. Р. Б. са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на А. Н. т. и В. Н. т. владението върху недвижим имот, представляващ апартамент № 2 в незавършен вид, находящ се в жилищна сграда в гр. В., ул. "Г" № 21, построена в УПИ * 29 в кв.1, 24-ти подрайон по плана на гр. В., със застроена жилищна площ от 78 кв. м., състоящ се от хол, две спални, кухненски бокс, баня, тоалет, килер и два балкона, при граници: от север ЖСК "Д", от изток - ул. "Г", от юг - апартамент № 3 и от запад - апартамент № 1, ведно с принадлежащото избено помещение № 4 със застроена площ 8.29 кв. м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и на 2 кв. м. от дворното място. Недоволни от въззивното решение са останали ответниците Д. А. Б. и Р. С. Б., които в срока по чл. 218 ГПК (отм.) чрез своя процесуален представител адв. В. В. са подали срещу него касационна жалба. В нея са развити подробно оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на съществени процесуални правила при преценката на доказателствата и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответниците по касация не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и доказателствата по делото, приема следното: По делото е установено, че с нотариален акт № 79, т. VI, дело № 1936/95 г. ищците А заедно с други съсобственици, са продали на трети лица 1/2 ид. част от собственото си дворно място с площ от 271 кв. м., представляващо парцел **** 29 в кв.1 по плана на 24-ти подрайон на гр. В., срещу задължението на приобретателите да построят чрез договор за групов строеж върху цялото дворно място две жилищни сгради по одобрен архитектурен проект, от които да предадат на А. и В. т. процесния апартамент. На същата дата между продавачите и купувачите е сключен договор за групов строеж. На 08.11.2002 г. между В от една страна и Д. Б. от друга, е сключен предварителен договор за продажба на процесния апартамент, по силата на който продавачите предали на купувача фактическото владение върху него. Съгласно раздел II, т. 6 от договора уговорената цена от 15 500 щ.д. е следвало да бъде заплатена на две равни вноски - първата при подписване на предварителния договор, а втората - най-късно до 28.03.2003 г. В раздел V, т. 27от договора е предвидено, че при неизпълнение в срок и по размер на задълженията за вноските от страна на купувача, предварителният договор ще се счита развален по право. С анекс от 20.02.2003 г. страните договорили нов срок за плащане на втората вноска - до 20.04.2003 г. Не е спорно между тях, че втората вноска не е била платена. При така установените факти по делото и тълкувайки клаузата на чл. 27 от предварителния договор, въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че неизпълнението на задължението за плащане на втората вноска в предвидения срок има характер на прекратително условие и води автоматично до прекратяване на договора, поради което и основанието на касаторите да държат имота е отпаднало. Касационният довод за нарушение на съществени процесуални правила е за това, че въззивният съд не е обсъдил всички възражения на касаторите срещу предявения иск и е игнорирал релевантни за спора факти и доказателства. Този довод е неоснователен. Срещу предявения иск за ревандикация касаторите са противопоставили възражения, че процесният имот не е годен обект на правото на собственост, тъй като жилищната сграда не е завършена; представлява незаконен строеж, защото издаденото разрешение за строеж е изгубило действието си, не са съставяни констативни протоколи при достигане на определи проектни нива, липсва издадено разрешение за ползуването му, както и че ищците не се легитимират като негови собственици, тъй като съсобствеността върху сградата не е прекратена чрез делба. На част от тези възражения въззивният съд е дал обоснован отговор. В съответствие с доказателствата по делото е приел, че сградата е завършена до степен груб строеж и представлява годен обект на правото на собственост. Като съсобственици на дворното място, в което е изградена, ищците са съсобственици и на новопостроената сграда и могат да ревандикират общата вещ или част от нея, която се владее от трети лица без основание. Действително въззивният съд не е обсъдил заключението на съдебно - техническата експертиза, дадено от в.л. Б. т., но допуснатото от него нарушение не е съществено, тъй като дори да се приеме, че сградата е изградена в отклонение на одобрения архитектурен проект, това не означава, че се касае до нетърпим строеж и докато съществува и няма открита процедура за нейното премахване, тя представлява обект на правото на собственост. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът