Решение № 6010 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. Б., [ЛНЧ], гражданин на Русия, депозирана чрез пълномощник адв. Илиев, против Решение 7239/02.03.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 2807 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на А. Б. срещу Решение 4243/28.02.2023 г. на заместник- председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по спора. Счита, че съдът е следвало да разшири преценката си по отношение продължителния престой на Б. в България. По подробни съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на административния акт. Ответникът по касация Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Б. срещу Решение 4243/28.02.2023 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т.4 вр. чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда решението на административния орган е мотивирано с фактическите и правни основания за отхвърляне на молбата чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК вр. чл. 9, ал. 2, изр.1 от Директива 2013/32/ЕС. Обсъдени са били, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата му по произход по § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не са налице твърдения, които да обосноват извод за преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В тази връзка е прието, че кандидатът е заявил, че не е бил задържан, не е водено срещу него криминално разследване поради политическите му виждания или убеждения. Заключил е, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ. Приел е, че лицето не е навело като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд София-град, съобразявайки изложените факти от чужденеца в проведеното интервю и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Б.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Лицето е посочило, че не е членувало в политически партии и организации, не е било арестувано и осъждано. В проведеното интервю Б. е заявил, че качеството на живот в страната му на произход не е високо. Молителят е пребивавал нелегално в България от 1993 г. до задържането му от полицията през 2022 г., като едва тогава е подал молба за международна закрила. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват данни и твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената история и на личното положение на кандидата за закрила. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в държавата на произход. В настоящия случай не е установено, по отношение на жалбоподателя да е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускането на Руската федерация. Следователно не следва да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си на произход, чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 6 ЗУБ, доколкото жалбоподателят не декларира членове на семейството му да имат предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. С оглед изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение