Решение № 655 от 2.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 641/2008 г.

Решение № 655 от 2.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 641/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда постановена по внохд. № 745/2008 г. на Апелативен съд гр. С. са подадени касационни жалба от подсъдимите Б. Д. Н. и В. М. В., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона, явна несправедливост на наложените наказания и завишен размер на присъдените обезщетения.

Жалбите се поддържат в съдебно заседание лично и от защита.

Частния обвинител и граждански ищец и повереникът му са на становище присъдата да се остави в сила, като правилна и законосъобразна.

Представителят на Върховната касационна прокуратура също намира жалбите изцяло неоснователни, а атакуваната присъда законосъобразна и справедлива.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 1.10.2008 г.постановена по внохд.№ 745/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е отменена оправдателна присъда по нохд. № 66/2007 г. на Окръжен съд гр. М. и вместо това подсъдимите Б. Д. Н. и В. М. В. са признати за виновни в това на 10.01.2004 г.в гр. С. и гр. Б., в съучастие като съизвършители с цел да принудят св. Г да се разпореди с вещи и да поеме имуществено задължение в размер на 20 000 лв. са го заплашили с убийство, причинили са му лека телесна повреда, отнели са вещите, били са въоръжени и от деянието са настъпили значителни имуществени вреди, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 6 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по пет години, при общ първоначален режим на изтърпяване и глоба в размер на по 5000 лв.

С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалия за имуществени вреди в размер на 7800 лв. и за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., дължими от подсъдимите солидарно.

По жалбите на подсъдимите Б. Н. и В. В.:

Основното оплакване поддържано и от двамата подсъдими е за съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивната присъда:

• осъдени са по не предявено обвинение, нарушен чл. 303 НПК, тъй като присъдата почива на предположения, обвинението не е доказано по несъмнен начин

• претендира се изменение на обвинение в описателната част на присъдата, където вместо свое движимо имущество било изписано вещи

• твърди се, че неправилно е дадена вяра на една част от свидетелите и е отказана такава на други свидетели

• възразява се и по оценката на доказателствата, като тезата на защитата е че изводите на съда по фактите се основават единствено на показанията на св. Г.

• в подкрепа на довода за съществени процесуални нарушения защитата е направила "собствен" анализ на доказателствата по делото и е изложила съображения кои "обстоятелства са установени" и кои не.

Доводите са неоснователни, в голямата си част голословни и неотносими, както към предмета на касационната проверка, така и към предмета на делото.

Напълно неоснователен е довода, че двамата подсъдими са осъдени по не предявено обвинение. Обвинението срещу двамата подсъдими е за това, че на 10.01.2004 г. в кв. П. и в гр. Б. в съучастие като съизвършители, с цел да принудят и т. н. и е формулирано още в обвинителния акт. Обвинението е не само конкретизирано, но е излишно детайлизирано в диспозитива на обвинителния акт и от там в диспозитива на присъдата. Мястото на което следва да се изложат установените обстоятелствата, подробно и детайлно съобразно чл. 305, ал. 3 НПК са мотивите, а не диспозитива на присъдата.

За да постанови осъдителната си присъда въззивния Съд е приел, че по делото по предвидения в НПК процесуален ред са събрани необходимия обем доказателства и доказателствени средства установяващи обстоятелствата от кръга на доказване очертан в чл. 102 НПК.

Събраните от първоинстанционния Съд доказателства са обсъдени изключително внимателно и подробно, изложени са съображения кои обстоятелства се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Посочено е на кои от гласните доказателства следва да се даде вяра и в коя тяхна част, както и причините за това.

Изводите на въззивния Съд по фактите не са произволни, не почиват на предположения и не са вътрешно противоречиви. Съобразявайки всички събрани поделото доказателства законосъобразно въззивния Съд е приел за установено, че на инкриминираната дата 10.01.2004 г. в кв. П. на гр. С., св. Г. бил насила заставен да се качи в автомобил от седем осем въоръжени мъже, сред които били и двамата подсъдими, по време на пътуването в автомобила бил заплашван и бит, от което били обективно установени телесни повреди, отведен в кантора на нотариус в гр. Б., където прехвърлил нотариално собствеността на два автомобила, подписал запис на заповед с която се задължил да плати 20 000 лв. и два броя пълномощни за реекспорт и представителство и за двата автомобила, а автомобила "О" му бил отнет.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона.

При правилно установените факти въззивния Съд е приложел закона който е следвало да бъде приложен. В тази връзка Върховният касационен съд на РБ споделя изцяло изводите на въззивния Съд за осъществяване на престъпния състав на чл. 213а, ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 вр.с чл. 20, ал. 2 НК и от двамата подсъдими, поради което не ги преповтаря.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един от двамата подсъдими Съда е съобразил всички обстоятелства от значение, участие на всеки и приноса му за постигане на престъпния резултат, обществената опасност на деянието и дейците, характеристичните данни и съдимостта им. Наказанието и за двамата е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

Неоснователни са и оплакванията за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди причинени на пострадалия. За репариране на болките и страданията на гражданския ищец от виновното поведение на двамата подсъдими съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, Съда е определил сумата от 5000 лв., която е достатъчна и справедлива.

Поизложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда правилна и законосъобразна, а подадените жалби изцяло неоснователни.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първонаказателно отделение