Решение № 534 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1906/2008 г.

Решение № 534 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1906/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК /отм./, във вр. с § 2, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. Я., М. Л. Б., Н. Л. К., Л. Л. К. против решение № 470 от 08.01.2008 г., постановено по гр.д. № 951/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 29.05.2007 г., поправено с решение от 11.07.2007 г. и двете по гр.д. № 306/2002 г. на С. РС. С потвърденото решение допуснатия до делба имот, съставляващ дворно место, находящо се в гр. С., съставляващо УПИ * от кв. 151 с площ 378 кв. м. без изградените в него сгради е изнесен на публична продан, като неподеляем и не съставляващ жилище. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК /отм./ и необоснованост. Ответниците по касация В. П. А., А. П. П., Т. П. Я. оспорват жалбата и доводите в нея и молят да се потвърди решението. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимиранастрана, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че допуснатото до делба дворно место, съставляващо УПИ * от кв. 151 с площ 378 кв. м. без изградените в него сгради е неподеляемо, съобразно влязлото в сила решение по адм.д. № 1/2004 г., с което е отменена заповед № ЛС- 01942/19.09.2003 г. за разделянето му на два УПИ. Претенциите на К. Я. по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 от ГПК /отм./ и на останалите касаторки М. Л. Б., Н. Л. К., Л. Л. К. по чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./ не е уважена поради това, че до делба е допуснато само дворното место, което не съставлява жилище, като този извод не се променя от факта, че построената в местото жилищна сграда е индивидуална собственост на К. Я. Изложени са съображения и относно това, че възлагането по чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./ е неприложимо когато допуснатият до делба имот е съсобствен между страните не само на основание наследяване, а има смесена съсобственост, каквато се установява по делото, че е процесното дворно место. Решението е правилно. На възлагане по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 от ГПК /отм./ подлежи само "неподеляемо жилище". Дворно место, в което се намира жилищна сграда, която не е предмет на делбата, съставляваща индивидуална собственост на един от съделителите, или съсобствена между някои от тях не е жилище така както това понятие е описателно дефинирано в чл. 40 от ЗУТ. Идеята на законодателя е то да се ползва за жилище и да представлява такова. Затова допуснатото до делба дворно место не може да бъде възложено на касаторките на основание чл. 288, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Хипотезата на чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./ е неприложима и защото касаторката К. Я. не упражнява родителски права върху не навършило пълнолетие дете, а тази предпоставка се изисква кумулативно с останалите. Възлагане по чл. 288, ал. 3 от ГПК на касаторките по отделно, или на М. Л. Б., Н. Л. К., Л. Л. К. в общ дял е невъзможно защото съсобствеността върху допуснатото до делба дворно место е възникнала не само на основание наследяване, а като смесена съсобственост - на основание наследство и сделка. Видно от доказателствата, приложени по делото, Л. С. Я. и П. С. Я. са купили при равни права дворно место с къща. Любен Я. е починал на 17.07.1985 г., но преди това с н.а. № 20, т.III/27.12.1982 г. дъщеря му дарява на родителите си Л. и К. 1/2 ид.ч. от дворното место с къщата. Така К. Я. се лигитимира като съсобственик на идеална част от имота на основание дарение. С влязло в сила решение по гр.д. № 207/1998 г. е признато за установено по отношение на К. А. Я., че ответниците по иска за делба В. П. А., А. П. П., Т. П. Я. и Т. Д. Я. /починала в хода на производството - на 11.11.2002 г., са собственици на 1/2 ид.ч. от дворното место. Те са придобили тази идеална част по наследство от П. Я., а не на основание осъдителното съдебно решение по чл. 108 от ЗС, което установява, но не създава собственост. От изложеното следва, че съсобствеността не е възникнала между страните само на основание наследяване, тъй като К. Я. е придобила част и по дарение през 19982 г. от дъщеря си. Наличието на смесена съсобственост е пречка за възлагане на имота по чл. 288, ал. 3 от ГПК, в какъвто смисъл е задължителната практика на ВКС - ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, с която се е съобразил въззивния съд. Обстоятелството, че в хода на процеса с н.а. № 70, т.Iа/23.04.2001 г. касаторките М. Л. Б., Н. Л. К., Л. Л. К. са продали на своята майка К своите квоти от делбеното дворно место не е основание за противен извод, а напротив сочи също на невъзможност то да бъде възложено на касаторката Я. на някоя от хипотезите по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 от ГПК /отм./ Т. прехвърляне не е основание за прекратяване на производството по отношение на продавачките, тъй като имота остава съсобствен с ответниците, а и защото разпореждането е станало в хода на процеса при влязло в сила решение по допускане на делбата, с което са определени квотите между страните. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение