Решение № 2077 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15982/2009 г.

Решение № 2077 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15982/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците/ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба от Арум Чинуи Кенет, гражданин на Нигерия, против решение № 13729/17.11.2009 г., постановено по адм. д. № 4506/2009 на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 637 от 11.12.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващия състав на ВАС не е обсъдил всички негови доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ решение. Моли същото да бъде отменено, делото решено по същество, като се дадат указания на административния орган за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В о. с. з. на ВАС лично и чрез упълномощения адвокат Тинков поддържа жалбата. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез пълномощника юрисконсулт Ичева оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС отхвърлил жалбата на Арум Чинуи Кенет, гражданин на Нигерия, против решение № 637 от 11.12.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и е прието, че лицето може да бъде върнато в Нигерия, която за него е сигурна страна на произход. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Посочил, че анализа на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за мотиви за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Допълнил, че кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт. Оттук съдът извел решаващия извод, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Предвид фактите и обстоятелствата, посочени в обясненията на търсещия закрила Арум Чинуи Кенет, съпоставени с данните от справка № 1836 от 17.06.2008 г. относно обстановката в Нигерия, представена от дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Установено е, че чужденецът напуснал легално страната си на произход Нигерия на 18.11.2007 г. със самолетен полет до гр. София. Внимателното проучване на бежанската история, посочена от жалбоподателя в молбата и интервютата води до извод, че искането е мотивирано основно с конфликт с бунтовнически формирования поради членството му в гражданско обединение за подпомагане на армията. Кандидатът е твърдял, че е живял в размирен район в щата Делта и поради подпомагане дейността на армията по охрана на петролопроводи станал обект на отмъщение на бандитите, които лишили от живот съпругата и двете му деца и опожарили жилището му и тези обстоятелства мотивирали Кенет да напусне държавата си по произход Нигерия. Съдът приел, че заявените основания са извън приложното поле на ЗУБ. По отношение на довода за убийство на неговите роднини приел за законосъобразен мотива на административния орган, че това е законен повод за сезиране на националните правозащитни органи и че спрямо него липсват опасения за сигурността и правата му по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, както и че липсват факти, въз основа на които да се приеме, че кандидатът е бил обект на дискриминация или на тежки по своето естество мерки на заплаха и принуда. Изводът за сигурния характер на страната на произход, изведен от първоинстанционния съд е обоснован, предвид официалната справка на агенцията относно обществено политическата ситуация в държавата през 2008 г. и за спазването на човешките права (политически и граждански свободи). От същата справка се налага и извода за законосъобразност на приетото от административния орган, че заявените заплахи от бунтовнически групи не представляват срещу Кенет действия на преследване по чл. 9, ал. 2 ЗУБ, и че молителят не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Обосновани са съображенията, че опасенията на кандидата не следва да бъдат приети за основателни предвид факта, че той подал молба за признаване статут на бежанец на 13.3.2008г, т. е. едва след задържането му при опит да напусне България, видно от представената на л. 74 заповед от 26.11.2007г за принудително отвеждане до границата, предвид опита на чужденеца да напусне РБ не по установения ред. Съпоставката на двете дати води до извод за правилност на извода в тази насока. Обоснован е и извода, че законосъобразно ДАБ приела, че спрямо чуждия гражданин не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ, тъй като в Нигерия не е налице въоръжен конфликт, а Конституцията на държавата гарантира независимост на съдебната система, живота, правата и свободите на гражданите на страната. Горното обосновава извода, че съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния състав на съда, че бежанската история на кандидата не се обхваща от чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ. Установените обстоятелства и наведените доводи от кандидата във връзка с исканите видове закрила не обосновават наличие на предпоставките за предоставяне на такава закрила. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. От друга страна, по силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от административния орган и от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. По останалите доводи в жалбата: Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил наведените доводи и представените доказателства . Напротив-обсъдени са доказателствата, свързани с правния спор, поради което се явява неоснователно оплакването за липса на мотиви на решението и твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на доводите за нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ следва да се посочи, че твърдението за заплахи от бунтовнически групировки правилно е прието, че не може да бъде определено като основание за предоставяне на статут по ЗУБ. Жалбоподателят не е сезирал, респ. не е поискал закрила от националните правозащитни органи, при правно гарантирана възможност за това. Не са налице изискванията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, оспорващият не е преследван от държавен орган или организация, на която държавата Нигерия не може да противостои ефективно Не е преследван заради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, напротив -самият той е посочил, че е подпомагал държавата. Неоснователен е и довода за нарушение на чл. 9 от ЗУБ, тъй като доказателствата по делото обосновават извод, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут-не е налице ситуация на въоръжен конфликт, а възникването на епизодични сблъсъци не е основание за извод, че оспорващия е изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. По аргумент от чл. 9, ал. 5 от ЗУБ не е налице основание за предоставяне на статут при наличие на възможност за безпрепятствено преместване в други части на Нигерия. Видно от представената справка, предвид голямата територия на страната, възможностите за вътрешно разселване са реални, което потвърждава правилността на извода на първоинстанционния съд, че за жалбоподателя страната му на произход е сигурна за него. Настоящото решение е съобразено с трайната практика на ВАС-напр. Решение № 7152 от 2.06.2009 г. по адм. д. № 3989/2009 г., Решение № 952 от 22.01.2009 г. по адм. д. № 13600/2008 г., - двете на 5 чл. с-ви на ВАС. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия