Решение № 23 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2012 г.

Решение № 23 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 ÷ чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно÷осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, при ЦУ на НАП срещу решение № 150/03.02.2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 349/2010 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 200900398/10.11.2009 г. /погрешно посочен в решението с № 200800398/, поправен с РА № 902840/11.11.09 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърдени с решение № РД-10-330/29.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, поправено с решение № РД-10-20/25.01.2010 г. на същия. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неспазването на срока по чл. 134, ал. 3 от ДОПК не е съществено процесуално нарушение и не опорочава РА до степен на незаконосъобразност. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта за разноските и постановяване на ново решение по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "АЛПО" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Свети Иван Рилски" № 18 - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Илиева по съображения, изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 200900398/10.11.2009 г. Със същия е изменен влезлият в сила необжалван по съдебен ред РА № 800084/22.05.08 г. относно данъчния период м. септември 2007 г. и вместо признатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 138 854.85 лв. е определено нулево задължение по ЗДДС. Основанието е по чл. 133, ал. 2, т. 4 от ДОПК - с решение на ВАС № 6661/21.05.09 г. е отменен РА № 2000325/08.02.07 г. в частта му относно определените данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.01.07 г. - 31.08.07 г., което оказва влияние върху констатациите по РА № 800084/22.05.08 г. относно данъчния период м. септември 2007 г. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за възлагане на ревизията - № 900398 е издадена от директора на Териториалната дирекция на НАП - Сливен на 05.10.09 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 134, ал. 3 от ДОПК, а решението на директора на Дирекция "ОУИ" е постановено в нарушение на чл. 155, ал. 8 от ДОПК. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 134, ал. 3 от ДОПК изменението по чл. 133, ал. 1 от същия кодекс на задължение за данъци, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменението и до изтичането на срока по чл. 109. Сроковете за възлагане на ревизия по реда на чл. 133 - 134 от ДОПК, респ. за подаване на искане от ревизираното лице за това, са преклузивни и с изтичането им се погасява възможността да се образува такова ревизионно производство. Касае се за извънреден способ за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл в сила ревизионен акт, което пряко въздейства върху стабилитета на акта и именно поради това е несъстоятелна тезата на касатора, че неспазването на срока не е съществено процесуално нарушение и не води до незаконосъобразност на издадения в това производство РА. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, също така, че съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК на съдебен контрол подлежи РА в частта му, в която не е отменена с решението по чл. 155. В случая с решението си № РД-10-330/ 29.12.2009 г., поправено с решение № РД-10-20/25.01.2010 г., директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП е изменил РА във вреда на жалбоподателя, като вместо определеното с него нулево задължение е определил ново в размер на 138 854.86 лв., което е в противоречие с изискването на чл. 155, ал. 8 от ДОПК. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено в размер на 3/4 на основание чл. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/03.02.2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 349/2010 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП да заплати на "АЛПО" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Свети Иван Рилски" № 18 разноски за касационното производство в размер на 4140 лв. /четири хиляди и сто и четиридесет лева/. Решението не подлежи на обжалване.