Решение № 5434 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2013 г.

Решение № 5434 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Якимов, пълномощник на Николай Кръстев Желев, против решение № 2850/23.11.12 г. по адм. д. № 2655/12 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Началник РДНСК Североизточен район и Тодор Кръстев Желев, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по повод оспорване по жалба на касатора Николай Кръстев Желев и ответника по касация Тодор Кръстев Желев срещу Заповед № ДК-02-СИР-79/17.05.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е наредил да се премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Търговски обект и барбекю", находящ се в УПИ ХI-745, кв. 44 по плана на гр. Суворово, обл. Варна. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. Решаващият съд е приел, че административния акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Мотивите на решението съдържат анализ на събраните по делото доказателства относно вида на строежа, категорията му, извършването му без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, изискуеми и по Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ - отм./, действал към периода на изграждане. Обсъдено е качеството на оспорващите като възложители на строежа, предвид данните, че са собственици по силата на приложен по делото нотариален акт от 2004 г. Изложени са съображения и относно несъответствието на строежа с предпоставките на § 16, ал. 2 ПРЗУТ, при което е поставен акцент на обстоятелството, че строежът не е деклариран пред одобряващия орган. Касационната претенция за отмяна на така постановеното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК е неоснователна. Единственият касационен довод е мотивиран с нарушение на § 16, ал. 2 ПРЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата е неприложима, тъй като е налице установяване единствено относно периода на извършване на строежа - около 1993 г. Търпимостта на строеж, започнат в периода 08.04.1987 г. - 30.06.1998 г. и неузаконен до влизане в сила на ЗУТ обаче е обусловена от конкретни допълнителни изисквания, а именно - строежът да е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или по ЗУТ и да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Установявания относно тези предпоставки по делото липсват, липсват и конкретни доказателствени искания в тази насока. Строежът не само не е деклариран, а и допълващо застрояване за конкретния УПИ не е предвидено по действащия ЗРП. Изложеното налага извода, че обжалваното решение като постановено в отсъствие на касационни основания за отмяната му се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение