Решение № 13327 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фератум България ЕООД, чрез процесуални представители адв. П. Цанов и адв. З. Чобан, подадена срещу Решение 1485 от 30.07.2025г. на Административен съд - Сливен (АС-Сливен), постановено по адм. дело 339/2025 година. Касаторът иска обезсилване на решението като недопустимо, но навежда и доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Н. И. Б., чрез процесуален представител адв. П. Павлов в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Представя и писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-Сливен е обявил за нищожен отказ на Фератум България ЕООД, ЕИК 200599406, в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в писмо по електронна поща от 06.06.2025г., да предостави на лицето Б. копия от договори за потребителски кредит, съдържащи лични данни, ведно с информация за извършените във връзка с договорите плащания, по подадено от него заявление на 07.05.2025 година. С решението делото е изпратено като преписка на Фератум България ЕООД за ново произнасяне в едномесечен срок, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за безспорно, че между Н. Б. са налице договорни правоотношения, възникнали по силата на сключени между страните договори за кредит, като жалбоподателят е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник и в това си качество има право на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента). Съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като същият е нищожен. Изложил е съображения, че администраторът на лични данни е постановил оспорения отказ в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК, доколкото в представеното от органа писмо липсват име и подпис на издателя на документа, което е съществен порок, тъй като посочването на име и полагането на подпис свидетелстват за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване дали актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против акт, за който в закон изрично е предвидено, че подлежи на оспорване по реда на АПК. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства. Обосновано решаващият съд е приел за доказано, че Н. Б. в качеството на субект на данни по чл. 4, § 1 от ОРЗД е поискал от "Фератум България ЕООД предоставяне на копие на личните данни, които са в процес на обработване във връзка със сключените от него договори за потребителски кредит и други документи, свързани с лицето. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В случая отказът на администратора на лични данни Фератум България ЕООД е обективиран в писмо, с непосочен в него автор (име), неподписано, съдържащо отбелязване, че документът изхожда от служител по защита на данните. Същото е изпратено от електронен адрес до електронен адрес и е получено на 06.06.2025 година. Правилен е извода на АС-Сливен за невъзможност за установяване издателя (авторството) на акта и съответно съдържанието на неговото волеизявление, а това означава че в случая не е налице компетентен орган, издал оспорения отказ. При липсата на компетентен орган верен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице основание за нищожност на оспорения акт, която трябва да се обяви - чл. 172, ал. 2, предл. първо вр. чл. 146, т. 1 от АПК, както правилно е сторил АС-Сливен. Обстоятелството, че не е било оспорено нито авторството, нито получаването на отговора от страна на Б., е ирелевантно. Съдът извършва цялостна проверка на оспорения административен акт, включително по всички основания, посочени в чл. 146 АПК, независимо от доводите, изложени в жалбата. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, видно от Разпореждане 1239/24.06.2025 г. по адм. дело 339/2025 г. на АС-Сливен. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. По делото не е спорно, че Фератум България ЕООД е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, до който е адресирано искането на основание чл.15 от ОРЗД от субект на данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Видно обаче от съдържанието на процесното писмо същото не е подписано ръкописно, а предвид характера му на електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, не е подписано с квалифициран електронен подпис, съдържащ електронно изявление по смисъла на чл. 2 от същия закон от представляващия това юридическо лице, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АС Сливен е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение. При отсъствие на касационни основания за отмяна същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски. Претенцията е в размер на 1200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност се преценява от съда като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение