Решение № 13641 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2012 г.

Решение № 13641 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Немечек" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Индустриална" № 11, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ралица Ковачева, против решение № 298 от 17.01.2012 г., постановено по административно дело № 4024/2011 г. по описа на Административен съд София - град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Главна дирекция "Европейски фондове по конкурентноспособност" към МИЕТ, който е правоприемник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия - издател на оспорения в първоинстанционното производство административен акт, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата "Немечек" ООД, гр. София, срещу решение № ЗНС-01-1/14.04.2011 г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с което проектното предложение на търговското дружество по процедура BG 161РО 003-2.1.08 "Покриване на международно признати стандарти" по приоритетна ос 2 "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда" на Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г. е отхвърлено на етап "допустимост" на кандидатите и проектните предложения и е осъдил "Немечек" ООД да заплати на ИАНМСП сумата от 150 лева - представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Процедурата по издаване на оспорения административен акт е проведена изцяло по правилата на ПМС № 121/2007 г., в административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да имат за последица незаконосъобразност и отмяна на оспореното решение. Издаденият акт- решение в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 1 от ПМС № 121/2007 е мотивиран от издателя - ръководителя на Договарящия орган - фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е счел, че отстраняването на касатора от по-нататъшно участие в процедурата е законосъобразно, с оглед правилото на т. 84 от Приложение № 2Б "Списък на проектните предложения, тъй като същият не отговаря на изискванията за допустимост на кандидатите и проектните дейности" - представил е невярна информация по отношение на декларираните обстоятелства в Декларацията за държавни помощи. В Декларацията за получени държавни помощи /Приложение Д/ към формуляра за кандидатстване, представителят на търговското дружество е декларирал само безвъзмездна финансова помощ по проект "Олекотено разработване на софтуер за хардуерни устройства Agile" по договор ИФ-02-25/25.10.2005 г. и чуждоезиково обучение. По делото са представени договор № 38-11-5-237/25.09.2008 г. и договор № МС-02-86/2.09.2008 г., по които не се спори, че жалбоподателят е страна, респективно получател на договорена финансова помощ, която представлява държавна/минимална помощ по Регламент (ЕС) № 1998/2006. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е получил договорената помощ реално. Приел е, че по силата на приложимия Регламент (ЕС) № 1998/2006 "минималната помощ се счита за предоставена в момента, когато на предприятието бъде предоставено в съответствие с националния правен режим, юридическото право на получаване на помощта", следователно в момента на сключване на договора. Предвид цитираната разпоредба, според съда, абсолютно несъстоятелни се явяват доводите, изложени в жалбата, че жалбоподателят не е получавал финансиране, тъй като договорите не са изпълнени и финансовата помощ реално не е получена, а само уговорена. В заключение АССГ е приел, че недекларирането на всички относими факти и обстоятелства, касаещи получена или предстояща за получаване държавна/минимална помощ, в случая и по горепосочените два договора, представлява деклариране на невярна информация, което има за законосъобразна последица отстраняването на жалбоподателя от по-нататъшно участие в процедурата. Решението е правилно. По делото не се спори, че касаторът е страна по договори с № 38-И-5-237/26.09.2008 г. и договор № МС-02-86/02.09. за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г., както и че тези договори не са декларирани от него при подаване на проектното му предложение за получаване на нова безвъзмездна финансова помощ. Спорните въпроси между страните са два. Първият е дали държавната помощ, получена по договор № 38-И-5-237/26.09.2008 г. е държавна минимална помощ по смисъла на Регламент № 1998/2006 г. на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора за създаване на европейската общност към минималната помощ, а вторият е - как следва да се тълкува разпоредбата на регламента, според която минималната помощ трябва да се счита за предоставена в момента, когато на предприятието бъде предоставено юридическото право за получаване на помощта. Съгласно чл. 1 от Регламент № 1998/2006 г. настоящият регламент се прилага към помощите, предоставяни на предприятия от всички сектори, с изключение на: помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност в отрасъл "рибарство и аквакултури" съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета; помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в приложение I към Договора; помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност по преработка и търговия със селскостопански продукти, посочени в приложение I към Договора, в следните случаи: когато размерът на помощта е определен въз основа на цените или количествата на продуктите, които биват изкупувани от производителите или предлагани на пазара от съответните предприятия, когато условие за предоставяне на помощта е същата да бъде прехвърлена частично или изцяло на първичните производители; помощите за дейности, свързани с износ за трети страни или държави-членки, по-конкретно - помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност; помощите, поставени в зависимост от използването на местни вместо вносни стоки; помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност във отрасъл "въгледобив", както е дефиниран в Регламент (ЕО) № 1407/2002; помощите за придобиване на товарни автомобили, предоставяни на предприятия, които осъществяват сухопътни превози на товари за други лица или срещу възнаграждение; помощите за предприятия в затруднение. Според § 13 от преамбюла на регламента, за целите на прозрачността, равнопоставеността и ефективния мониторинг, настоящият регламент трябва да се прилага само към тези минимални помощи, които са прозрачни. Прозрачна е помощта, за която брутният еквивалент на помощта може да бъде изчислен точно и това може да стане предварително, без необходимост от извършване на оценка на риска. Съгласно чл. 2, § 2 от регламента Общият размер на минималната помощ, предоставена на всяко едно предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR за период от три данъчни години. Общият размер на минималната помощ, предоставена на всяко едно предприятие, осъществяващо дейност в сектора "сухопътен транспорт", не може да надхвърля 100 000 EUR за период от три данъчни години. Разпоредбата на § 17 от преамбюла на регламента предвижда задължение за държавите-членки да създадат необходимите механизми, които да не допускат общият размер на минималната помощ, предоставяна на едно и също предприятие по правилото de minimis, да надхвърля тавана от 200 000 EUR за период от три данъчни години. За тази цел, при предоставяне на минимална помощ, държавите-членки трябва да уведомяват съответните предприятия за размера на помощта и за нейния минимален (de minimis) характер. Освен това, преди предоставяне на такава помощ, съответната държава-членка трябва да получи от предприятието декларация относно получаването на други минимални помощи през съответната данъчна година и през двете предшестващи данъчни години, и внимателно да провери дали с новата минимална помощ няма да бъде надхвърлен тавана за помощта de minimis. По силата на § 6 и § 7 от преамбюла на регламента същият не се прилага към минималната експортна помощ или минималната помощ за предпочитане на местни пред вносни продукти. В частност, той не трябва да се прилага към помощта за създаване и функциониране на дистрибуторски мрежи в други страни. Помощта за разходи по участие в търговски изложения или за проучвания и консултантски услуги при лансиране на нови или съществуващи продукти на нови пазари по принцип не представлява експортна помощ. Настоящият регламент не трябва да се прилага към предприятия в затруднение по смисъла на Насоките на Общността относно държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на фирми в затруднение, предвид трудностите, свързани с определяне на брутния еквивалент на помощта, предоставяна на предприятията от тази категория. Анализът на цитираните по горе разпоредби води до следните изводи: предоставената държавна помощ на касатора по договор с № 38-И-5-237 от 26.09.2008 г. в размер на 3 345 лева, която е отпусната за участие на предприятието в търговско изложение в Дубай, не попада, в някое от изключенията, изброени в регламента, по отношение на които същия не се прилага. От обхвата на неговото приложение е изключена експортната помощ. Но в регламента изрично е посочено, че помощи за разходи по участие в търговски изложения по принцип не непредставляват експортна помощ. Следователно получената от дружеството помощ, попада в обхвата на регламента и касаторът е следвало да я декларира при подаване на проектното си предложение за получаване на нова държавна минимална помощ. Като не е сторил това кандидатът е представил невярна информация по отношение на декларираните обстоятелства в Декларацията за държавните помощи. Съгласно нормата на § 10 от преабюла на регламента в съответствие с принципите, които регламентират помощта, попадаща в приложното поле на чл. 87, § 1 от Договора, минималната помощ трябва да се счита за предоставена в момента, когато на предприятието бъде предоставено, в съответствие с националния правен режим, юридическото право за получаване на помощта. Настоящата инстанция споделя изцяло направеното от АССГ тълкуване на цитираната по-горе разпоредбата, отнасяща се до момента, в който минималната помощ се счита за предоставена - моментът на предоставяне на юридическото право за получаване на помощта. Правилно съдът е приел, че това е моментът на сключване не договора за предоставяне на безвъзмездна помощ, тъй като именно тогава възниква правото на страната по договора да получи договорената помощ. Не може да се приеме за основателно възражението на касатора, че релевантният момент в случая е моментът на реално изплащане на помощта, тъй като в регламента е посочен моментът за получаване на юридическото право, а не моментът на реално изплащане на помощта. Юридическото право да се получи помощта и реалното и изплащане са два различни етапа от процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова държавна помощ. Следователно касаторът е следвало да декларира и помощта по този договор при подаване на своето проектно предложение. Като не е направил това той е представил отново невярна информация в Декларацията за държавните помощи Изводът на АССГ за законосъобразност на обжалвания административен акт се споделя и от настоящата инстанция. Решението е валидно допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложените обстоятелства и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,