Решение № 9953 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2018 г.

Решение № 9953 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 323, ал. 4 и чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет срещу Решение № 2752 от 01.03.2018 г. по адм. дело № 11977/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което по жалба на административния ръководител на Административен съд С.-град: 1) е отменено решение по т. 5.1 по протокол № 34 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 12.09.2017 г., с което не е потвърдено наложеното дисциплинарно наказание "забележка" на Р. Б., съдия в Административен съд С.-град; 2) отменено е решение по т. 5.2 по протокол № 34 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 12.09.2017 г., с което е върната преписката на административния ръководител на Административен съд С.-град за преценка относно издаване на заповед за "обръщане на внимание"; 3) преписката е върната на административния орган за решаване по същество в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт нарушение на материалния закон - касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Твърди се, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на мотиви на оспорените актове и такива се съдържат в изказванията на членовете на СК на ВСС на проведеното заседание. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - председателят на Административен съд С.-град представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. О. Р. Б. Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване. По същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС са решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по т. 5.1 по протокол № 34 от заседанието, проведено на 12.09.2017 г., с което не е потвърдено наложеното дисциплинарно наказание "забележка" на Р. Б., съдия в Административен съд С.-град и решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 5.2 по протокол № 34 от заседанието, проведено на 12.09.2017 г., с което е върната преписката на административния ръководител на Административен съд С.-град за преценка относно издаване на заповед за "обръщане на внимание". От фактическата страна съдът е приел за установено, че със Заповед № А3-41/06.04.2017 г. на председателя на Административен съд С.-град (АССГ) на Р. Б. Б. - съдия, председател на 21-ви едноличен състав на I отделение и чл. на III касационен състав в АССГ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ "забележка" за извършено виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и действие или бездействие, което неоправдано забавя съдебните производства. Заповедта е издадена на основание чл. 93, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 2 и чл. 210 от ЗСВ във връзка с препоръки, дадени с акт изх. № Ж-02-34/16 от 07.03.2017 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) за резултати от проверка по спазването на срока за постановяване на решения по чл. 172, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 13 от ГПК на I отделение, 21-ви състав и като съдия-докладчик в III касационен състав, с оглед установени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ. В Заповед № АЗ-26/13.03.2017 г. на и. ф. председател на АССГ, с която е образувано дисциплинарното производство, са възприети изцяло резултатите от проверката на Инспектората на ВСС. В. от писмо изх. № 383/04.07.2017 г. от председателя на АССГ до Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към СК на ВСС, материалите по преписката за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Р. Б. се съдържат изцяло в Акт за резултати от извършена проверка на ИВСС с изх. № Ж-02-34/16 от 07.03.2017 г. Със същите съдия Б. е запозната на 09.03.2017 г. На 16.03.2017 г. й е връчена Заповед № А3-26/13.03.2017 г. на и. ф. председател на АССГ, с която се открива дисциплинарно производство и на основание чл. 313, ал. 1 от ЗСВ й е предоставена възможност в 7-дневен срок от връчването на заповедта да представи писмени обяснения. В срока, който й е предоставен, както и до момента на издаване на Заповед № А3-41/06.04.2017 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание "забележка", съдия Р. Б. не е представила нито писмени, нито устни обяснения. На основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ препис от Заповед № А3-41/06.04.2017 г. на председателя на АССГ ведно с цялата преписка по издаването й е изпратена на СК на ВСС. Н. заседание на 23.08.2017 г. Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към СК на ВСС излиза с предложение за решение, с което да се потвърди наложеното със Заповед № А3-41/06.04.2017 г. на административния ръководител - председател на АССГ дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на Р. Б. Б. - съдия в АССГ. Предложението на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към СК на ВСС е внесено за обсъждане на заседанието на СК на ВСС на 12.09.2017 г., на което след проведено явно гласуване поради липсата на 8 (осем) гласа, при резултат 7 (седем) гласа "за" и 5 (пет) гласа "против", СК на ВСС приема решение по т. 5.1 от протокол № 34/12.09.2017 г., с което не потвърждава наложеното със заповед на административния ръководител дисциплинарно наказание и решение по т. 5.2 от протокол № 34/12.09.2017 г., с което връща преписката на административния ръководител на АССГ за преценка относно издаване на заповед за "обръщане на внимание". При извършената проверка за законосъобразност на основанията по чл. 168, вр. чл. 146 от АПК, тричленният състав е приел, че оспорените решения са незаконосъобразни поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Съдът е счел за основателни възраженията за липса на мотиви, което препятства установяването на фактическите и правните основания за постановяване на оспорените решения. При проверка на представения по делото пълен стенографски протокол № 34 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 12.09.2017 г., съдът е констатирал, че не са изложени ясни и конкретни мотиви. Установява се единствено, че е налице предложение на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на ВСС" за потвърждаване на заповедта на административния ръководител, което не е подкрепено с необходимите осем гласа на членовете на СК на ВСС съгласно чл. 320, ал. 6 от ЗСВ. Приобщените на основание чл. 320, ал. 7 от ЗСВ мотиви, съдържащи се в изказванията на членовете на СК на ВСС, не сочат конкретни факти и не навеждат доводи, опровергаващи обстоятелствата, мотивирали издаването на заповедта и предложението на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към СК на ВСС. Н. са обсъдени подробните данни, съдържащи се в посочения акт за резултати от извършената проверка и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В акта на ИВСС са посочени както броят, така и видът на съдебните производства (първоинстанционни и касационни), по които съдията системно не спазва сроковете по чл. 172, ал. 1 от АПК, както и разумния срок за постановяване на съдебните актове по чл. 13 от ГПК. Тричленният състав е обсъдил резултатите от проверката на ИВСС и е приел за установено, че за периода от 16.06.2014 г. до 31.12.2016 г. съдия Б. е постановила 75 решения по първоинстанционни дела извън законоустановения едномесечен срок по чл. 172, ал. 1 от АПК. По 70 дела решенията са постановени извън разумния срок, като просрочията надвишават три месеца. По 18 дела решението е забавено над 1 г. след изтичане на 1-месечния срок. По 24 дела решенията са постановени от 5 до 8 месеца след срока по чл. 172, ал. 1 от АПК. Обявени за решаване са 35 дела, по които към момента на проверката не са постановени решения и същите са просрочени. Забавянето на тези дела е в рамките от 3 месеца до 22 месеца. В хода на съставяне на акта на ИВСС е установено, че към 23.02.2017 г. обявените за решаване дела, по които не е постановен съдебен акт и същият е просрочен, са 28 броя. Съгласно данните на обстоятелствената част на акта 36 касационни дела са постановени извън разумния срок и просрочието надвишава 2 месеца. Съдът е констатирал, че при постановяване на оспорените решения от СК на ВСС не са обсъдени не само фактите, установени от ИВСС при извършената проверка на дейността на 21-ви състав на АССГ, но и изводите, изложени в предложението на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към СК на ВСС. В заключение съдът е приел, че решенията на колективния орган са издадени в нарушение на процесуалното изискване за мотивиране и в противоречие с материалния закон, поради което подлежат на отмяна. Преписката е върната на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за вземане на ново решение по същество съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174 от АПК съдът е определил едномесечен срок за приемане на ново решение, считано от влизане в сила на съдебното решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Тричленният състав е достигнал до правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на процесните решения на СК на ВСС поради липса на мотиви. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, решенията на пленума или на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението (чл. 34, ал. 3, изр. последно от ЗСВ). Изрично изискване СК на ВСС да мотивира решението си за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат се съдържа в чл. 320, ал. 7 от ЗСВ. Съгласно чл. 320, ал. 7, изр. 2 от ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. Гласуването е способ за приемане на решения от колективния орган. Вотът на мнозинството има правната сила на валидно решение на органа. Излагането на съображенията за приемане на решението е гаранция за упражняване правото на защита на магистратите и за проверка на законосъобразността му от съда. Мотивиране на административните актове на Висшия съдебен съвет се дължи във всички случаи и съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 34, ал. 3, изр. последно от ЗСВ неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. В процесния случай изказванията на членовете на ВСС не могат да послужат като мотиви за приемане на решението, тъй като те съдържат конкретни съображения само относно качеството на работата на магистрата, а именно, че през проверявания период са обжалвани 18 съдебни акта, от които изцяло са оставени в сила 16 съдебни акта. Изказванията относно натовареността на магистрата са общи, а данните по преписката относно това каква част от съдебните му актове са постановени извън разумния срок и конкретния размер на просрочието не са обсъдени. Тричленният състав на ВАС правилно е установил, че в протокола от проведеното заседание на СК на ВСС липсват съображения за фактите и обстоятелствата, които са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение и за вида на съответстващото му дисциплинарно наказание. Неизлагането на фактически и правни съображения относно наложеното от административния ръководител дисциплинарно наказание прави невъзможна преценката на материалната законосъобразност на взетото решение. С оглед изложеното, като е отменил решенията на ВСС и е върнал преписката на административния орган, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно съдебно решение, което при установената по-горе липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,