Решение № 6105 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2017 г.

Решение № 6105 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Б. Ж., чрез пълномощника му адв. В. Д., против решение № 1632 от 22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 551/2016 г. на Административен съд (АС) - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 807 от 12.07.2016 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че обжалваната заповед е законосъобразна, като се твърди, че същата не съдържа посочване на съществен елемент от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. "д" от Закона за горите (ЗГ), а именно няма данни мястото, от което е станал добива на процесната дървесина да е извън регистрирания технологичен план, не се посочва къде според плана е следвало да се извърши валидно издаването на превозен билет. Издаденото наказателно постановление, послужило за издаване на оспорената заповед не съдържа такива данни, съответно липсва фактическо основание за нарушението и заповедта. Неправилно съдът е счел, че не е налице нарушение относно неуведомяването на Ж. за започване на производството по издаване на обжалваната заповед. Съдът не е обсъдил и възражението за различното качество в което е наказан жалбоподателя - по реда на ЗАНН като горски стражар, и качеството му на физическо лице по оспорения акт. Иска се отмяна на решението на АС - Б. и отмяна на обжалваната заповед, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е заповед № 807 от 12.07.2016 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 9, б. "д" и чл. 240, ал. 2 от ЗГ, жалбоподателят П. Ж. е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно издаденото удостоверение, ведно с произтичащите от него права. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Установено е, че по сигнал е извършена проверка на 09.10.2015 г., като над с. М., община С. са спрени два товарни автомобила, подробно индивидуализирани, натоварени с букови дърва, с посочено количество, като за същите са представени документи, съпровождащи дървесината, сред които и два превозни билета, в които е отразено, че дървесината е добита от отдел 153, подотдел "х" на територията на Държавно горско стопанство (ДГС) С.. Същите са издадени от горски стражар Ж. - служител на ДГС С.. При проверката е установено, че дървата не са добити от посоченото място, а сеч е извършена в отдели 34 "а" и 34 "г", намиращи се в териториалния обхват на ДГС П.. Съставен е констативен протокол, снети са писмени обяснения от Ж., в които същият признава, че билетите са издадени на около два-три километра от отдел 153, подотдел "х", както и че към момента на издаване на билетите не е знаел, че дървесината е добита от територия на ДГС П.. Посоченото е установено от представените протокол № 078530 от 09.10.2015 г. и протокол от 10.10.2015 г., отразяващи констатациите от извършената проверка. За деянието - издаване на позволителни билети извън временния склад на отдел 153, подотдел "х" е съставен и акт за констатиране на административно нарушение № 823/18.11.2015 г. и е издадено наказателно постановление (НП) № 813 от 10.12.2015 г., влязло в сила на 23.12.2015 г. като необжалвано. С НП на Ж., в качеството му на длъжностно лице, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание глоба в размер на 350 лв., която е заплатена. Посоченото е взето предвид от назначената от наказващия орган комисия, която е обективирала дейността си в протокол № 8 от 22.106.2016 г., като същата е взела решение по т. 3 и е предложила на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите да издаде оспорената заповед за отписване от публичния регистър на жалбоподателя. При тези категорично установени данни, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалноправни разпоредби при издаването й. Приел е, че са налице материалните предпоставки на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. "д" от ЗГ, тъй като Ж. като длъжностно лице по смисъла на чл. 211 от ЗГ е издал превозен билет извън временния склад на отдел 153, подотдел "х" на ДГС С. и наложената принудителна административна мярка е законосъобразна. Съдът е отхвърлил възражението за липса на посочване на фактически основания в заповедта, както и за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяване на жалбоподателя за започване на производството по отписването му от регистъра. В решението е посочено, че действително е допуснато нарушение, но същото не е съществено, тъй като не се е отразило на съдържанието на акта, както и на правата на засегнатото лице. По тези мотиви жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба, че в заповедта липсва посочване на съществен елемент от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. "д" от ЗГ, а именно няма данни мястото, от което е станал добива на процесната дървесина да е извън регистрирания технологичен план и не се посочва къде според плана е следвало да се извърши валидно издаване на превозен билет. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 9, б. "д" от ЗГ, физическо лице, вписано в регистъра за лесовъдска практика се отписва, когато с влязъл в сила акт на компетентен огран е установено нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано - издаден е превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. Правилно съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата. Жалбоподателят, като физическо лице е вписан в регистъра за лесовъдска практика, извършил е нарушение на ЗГ, установено с влязъл в сила акт на компетентен огран - издадено наказателно постановление за извършено нарушение на ЗГ, изразяващо се в издаване на позволителен билет, извън временния склад на отдел 153, подотдел "х". Издавайки позволителен билет за дървесина, която не е добита от отдел 153 - подотдел "х", от който отдел в позволителния билет е посочено, че е извършена сечта, съответно дървесината не е била на временен склад за този отдел, то добивът правилно е прието, че не е от временен склад, който е регистриран в технологичен план за добив на дървесина на ДГС С.. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 6 от ДР на ЗГ, временен склад е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. В касационната жалба се спекулира с различната формулировка на деянието в наказателното постановление и оспорената заповед, но в случая става дума за даване на позволителен билет за дървесина, за която самият жалбоподател е признал, че не е знаел, че е от терен, находящ се на територията на ДГС П., който терен не представлява временен склад, утвърден с технологичния план, относим към ДГС С.. Неоснователно е и възражението, че съдът неправилно е приел липса на извършено нарушение на административнопроизводствените правила, относно неуведомяването на жалбоподателя за започване на административното производство по отписване от регистъра. Правилно съдът е приел, че в случая е налице нарушение, но същото не е съществено процесуално нарушение, което да е в състояние да опорочи издадения акт. Едно нарушение е съществено, ако съдържанието на акта би било друго, ако нарушението не би било допуснато. В случая нарушението не се отразява на съдържанието на акта, а от друга страна не се е отразило и на защитата на правата на адресата на акта, тъй като в рамките на съдебното производство същият е имал възможност да се защити, в това число да ангажира доказателства, чрез които да се опита да обори констатациите от фактическа страна, както и изводите по приложението на закона. Несъстоятелно е възражението, че съдът не е обсъдил несъответствието в качеството на лицето в административнонаказателното производство и това, посочено в издадения административен акт, с който е наложена принудителната административна мярка - с НП жалбоподателят е наказан в качеството си на длъжностно лице, а в оспорената заповед като физическо лице. Разликата е обусловена от приложимите норми на закона - във фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. "д" от ЗГ е посочено приложение по отношение физически лица, вписани в регистъра за упражняване на лесовъдна практика, което качество на жалбоподателя съдът е изследвал, докато в нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ е посочено, че наказанието се налага на длъжностно лице или на лице, упражняващо лесовъдска практика, като няма спор по делото, че жалбоподателят е служител на ДГС С. - горски стражар - длъжностно лице по смисъла на закона и упражняващо лесовъдска практика. Съдът правилно е приложи процесуалния и материалния закон и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,