Решение № 12811 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6776/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници , подадена чрез юрк. Гелова, срещу Решение 3194/22.04.2024 г., постановено по адм. дело 1714/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на Лидикар ООД е отменено Решение 32-215810/08.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници , потвърдено с Решение Р-447/32-497218 от 31.07.2023 г. на директора на Агенция Митници , и делото е изпратено като преписка на компетентния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че няма правно основание за допускане поправка на процесната митническа декларация относно вида на посоченото в нея представителство, противно на мотивите на съда. Сочи се, че представеното от ответната страна пълномощно за пряко представителство не е нотариално заверено и е с дата, много по-късна спрямо подадената декларация. Оспорва се твърдението на Лидикар ООД, че се касае за допусната техническа грешка. Изложени са доводи за приложимост на чл. 173, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013, която не допуска поправки в подадените митнически декларации след вдигане на стоките и поставянето им под съответния режим, а не разпоредбата на чл. 173 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, на която се е позовала решаващата инстанция в оспореното съдебно решение. В писмено становище касационният жалбоподател, чрез юрк. Гелова, моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Лидикар ООД, чрез адв. Василева, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било Решение 32-215810/08.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници , потвърдено с Решение Р-447/32-497218 от 31.07.2023 г. на директора на Агенция Митници , с което, на основание чл. 173, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, е отказано извършване на поправка в ел. д. 3/21 Код на статуса на представителя и в ел. д. 3/18 Декларатор в МД с MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г. Установено е, че на 17.10.2020 г. в МП Пристанище Бургас център е приета посочената по-горе МД с вносител Г. Т. К. и декларатор в ел. д. 3/18 Лидикар ООД и косвен представител в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 Лидикар ООД за режим допускане за свободно обращение на стока катастрофирал автомобил . На 09.02.2023 г., по повод постъпило искане от митническите власти за предоставяне на допълнителна информация за осъществения внос, от Лидикар ООД е постъпило искане за корекция в митническата декларация на основание чл. 173, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Заявена е корекция на ел. д. 3/21 код на статуса на представителя 3 да бъде променен на 2 , както и в ел. д. 3/18 Декларатор Лидикар ООД/BG, със съответните идентификационни данни на дружеството, да бъде поправено на Г. Т. К. . Към искането е приложено пълномощно от 09.10.2020 г. за осъществяване на пряко представителство по смисъла на чл. 18 и чл. 19 от Регламент (ЕС) 952/2013. Спорният отказ на митническите органи е мотивиран с обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за поправка по отношение на декларираната стока е било разрешено вдигането ѝ, като същата е била предоставена на вносителя за целите, за които е внесена. Прието е, че според чл. 173, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките не се разрешават поправки в подадените митнически декларации, независимо от вида на заявените корекции. Аргументирана е неприложимост на разпоредбата на чл. 173, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като не може да се приеме, че исканото изменение е с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. Според митническите органи по същество се цели единствено освобождаване на Лидикар ООД от отговорността за изпълнение на възникнали задължения от този режим, в т.ч. и евентуални задължения, установени в рамките на последващ контрол. По отношение на представеното пълномощно е прието, че същото не е описано в процесната МД, както и че съдържа общи клаузи, което не позволява да бъде обвързано с конкретната декларация или стока. Поради липсата на нотариална заверка е препятствана и възможността за преценка относно действителната дата на пълномощното, като в заключение е прието, че не отразява реалното правно положение между вносителя Г. Т. К. и декларатора Лидикар ООД. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречието му с приложимите материални разпоредби. Според съда от съвкупната преценка на доказателствения материал по спора следва еднозначен извод, че към момента на подаване на спорната МД на 17.10.2020 г. между страните е било налице пряко представителство по смисъла на чл. 18, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Изводът на съда е формиран въз основа на пълномощното от 19.04.2023 г., според което Г. Т. К. потвърждава, че Лидикар ООД е упълномощен пряк представител с право от негово име и за негова сметка да подаде процесната МД, както и с оглед становище на К. (л. 55), подадено до директора на ТД Митница Бургас по повод получено съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според административния съд приложимото митническо законодателство не съдържа изрична забрана за извършване на корекции от процесния вид, при положение че същите съответстват на действителното фактическо положение, поради което митническият орган следва да допусне заявената поправка. Решението е правилно. Административният съд е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 18, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, всяко лице може да определи свой митнически представител. Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице. Според чл. 19, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, във взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява, че действа за сметка на лицето, което представлява, и посочва дали представителството е пряко или косвено. В случая е установено, че към подадената МД с MRN 20BG001007024450R3/17.10.2020 г. не е представено пълномощно, както и че е отбелязан вид на представителството косвен. По делото обаче се съдържа потвърждение на извършените действия от Лидикар ООД, обективирано в пълномощно от 19.04.2023 г., в което изрично вносителят К. заявява, че дружеството е упълномощено и е действало в качеството му на пряк представител от негово име (на лицето) и за негова сметка. От К. е представено и становище в този смисъл до директора на ТД Митница Бургас. Следва да се отбележи, че по преписката не са налични данни, че вносителят К. е осъществявал друг внос на стоки в МБ Свободна зона Бургас и МП Пристанище Бургас преди датата на регистриране на процесната декларация, т.е. не са били налични доказателства, че Лидикар ООД е упълномощавано редовно от това физическо лице, вписано като вносител по МД, по която се иска корекция, за да може да се приеме, че дружеството действа като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности по смисъла на чл. 19, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Такива не са ангажирани и в рамките на съдебното производство, нито се поддържа системност в представителството по отношение на конкретното физическо лице. В този смисъл неоснователно в касационната жалба се прави оплакване, че митническите органи не са имали задължение да изискат пълномощно, тъй като в случая не се касае за извършване редовно действия и формалности от Лидикар ООД по отношение на вносителя К.. Неоснователно касаторът поддържа, че приложимост спрямо процесния случай намира разпоредбата на 173, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013, която не допуска поправки с подадените митнически декларации след вдигане на стоките и поставянето им под съответния режим. Действително, при подаване на митническата декларация, Лидикар ООД неправилно е посочило себе си като косвен представител, а от там и като декларатор. Според чл. 173, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, по заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните. Съгласно чл. 173, § 2 не се разрешават поправки, когато заявлението е направено след като митническите органи са: а информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките; б установили, че данните в митническата декларация са неверни; в разрешили вдигането на стоките. В мотивите на митническото решение, за да постанови отказ, органът е приел, че е налице хипотезата на чл. 173, § 2, б. в от Регламента. Съгласно чл. 173, § 3 от Регламента има възможност за поправка на декларацията и след вдигане на стоките, като в този случай заявлението следва да е подадено в срок от три години от датата на приемане на митническата декларация и поправката да е с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. В конкретния случай липсва спор относно спазването на тригодишния срок, като преценката за допустимост на корекцията се свежда до това дали поправката цели деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. Според първоначално декларираното косвено представителство Лидикар ООД и Г. Т. К. биха били солидарни длъжници, каквато волята на страните, установено и доказано по делото, не е. Правилно административният съд е съобразил и практиката на СЕС, обективирана в т. 34 от Решение на СЕС от 16.07.2020 г. (Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG) по дело C-97/19, според която при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейния текст, но и контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част, т. е. както административните органи в производствата пред тях, така и съдът следва да се съобразяват с духа на закона, което в контекста на разглеждания казус означава митническата процедура да бъде съобразена с действителното положение. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 000,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,