Решение № 405 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12065/2011 г.

Решение № 405 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12065/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Главния архитект на Столична община и на Елена Бориславова Антонова-Баракова от гр. Божурище и Мариана Бориславова Недялкова от гр. София, срещу решение № 1932/26.04.2011 г., постановено по адм. д. № 2189/2007 г. на Административен съд - София-град, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, с което се отхвърлят жалбите на Пламен Георгиев Николов, Красимир Георгиев Николов, Лиляна Илиева Тодорова, Йордан Георгиев Йосифов, Валентин Георгиев Станоев, Елма Григорова Илиева, Татяна Михайлова Жаблянска и Ваньо Недев Вълов, всички от гр. София, срещу Заповед № РД-09-50-1555/12.12.2006 г. на главния архитект на София. Ответниците, Пламен Георгиев Николов и Красимир Георгиев Николов, в писмена защита и Ваньо Недев Вълов от гр. София в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните основания и провери решението, счита, че са основателни. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалби на Пламен Георгиев Николов и Красимир Георгиев Николов, двамата от гр. София, Лиляна Илиева Тодорова, Йордан Георгиев Йосифов, Валентин Георгиев Станоев, Елма Григорова Илиева, Татяна Михайлова Жаблянска и Ваньо Недев Вълов, Заповед № РД-09-50-1555/12.12.2006 г. на главния архитект на София, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ е одобрено изменение на план за регулация на м. "Овча купел" гр. София, което от УПИ ХVII-106; ХV-103; ХIV-102; ХIII-101; ХII-100; ХI-99; Х-98 се създават УПИ ХIХ-101, ХХ-101, Х-98, ХI-99, ХII-100, ХIII-101, ХIV-102, ХV-103, ХVII-106; създава се задънена улица от о. т. 280д до о. т. 280г по зелените и кафявите линии, цифри и букви, съгласно приложения проект; одобрено е изменение на плана за застрояване за новосъздадените УПИ с корекцията в лилав цвят. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта не отговаря на изискването за форма съгласно чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като в същата не са посочени фактическите основания за издаването й, като нарушението не се преодолява на формалното посочване на правното основание - чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ /отменена, действувала към момента на издаването на заповедта/, както и че при издаването на заповедта са нарушени материалноправни норми, като планът за регулация е изготвен без за района да е налице одобрен кадастрален план, което води до незаконосъобразност на процесната заповед. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Необосновано и в противоречие на доказателствата, съдържащи се в административната преписка, съдът е приел, че процесната заповед не отговаря на изискуемата се форма, тъй като в същата не са изложени фактическите основания за издаването й. Последните могат да се съдържат във всеки документ или извършени писмени действия в хода да производството по издаването на административния акт, включително и от правилното разчитане на чертежите, представляващи графичната му част. Видно от данните за инвеститорите и приложените тях писмени доказателства - скица на имота и нот. акт № 4А, том I, рег. № 548, д. 29/1999 г. на нотариус, вписан в регистъра на нот. камара, касационните жалбоподателки /л. 147 и 148/ са собственици на празно място с площ 2880 кв., придобито от тях по наследство, отказ от наследство и на основание Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени имоти, съставляващ част от бивши парцели III, IV и V от кв. 34 по плана на кв. "Овча купел", гр. София. Видно от посочената скица на л. 147, имотът по нот. акт е идентичен с имот планоснимачен № 101, като в същата е записано, че е издадена на 07.04.2003 г., въз основа на одобрения план с Решение № 111 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет. Освен това след посоченото задание е изготвено разрешение за допускане на устройствена процедура по заявление на касационните жалбоподателки от 11.04.2003 г. до главния архитект на София /л. 158/ и след изготвянето на проекта са подали ново заявление от 23.09.2004 г. /л. 157/ за издаване на заповед за одобряване на проекта за изменение на ЗРП, като и в двете заявления са посочили, че представят описания по-горе нотариален акт. С оглед изложеното налице са фактическите основания за издаването на заповедта с правно такова по чл. 134, ал. 2, т. 8 ЗУТ /точката отменена, действувала към момента на издаването на заповедта/, съгласно която влезлият в сила ПУП може да се изменя, когато правото на собственост върху поземления имот е възстановен по реда на реституционните закони. В конкретния случай издадената заповед е за регулирането и предвиждане на застрояване на такъв имот, поради което заповедта е издадена в съответствие на посоченото правно и фактическо основание в нея. Необосновано и в противоречие на материалния закон съдът е приел, че към момента на издаване на заповедта не е било налице действуващ одобрен кадастрален план. Видно от Решение № 111 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, прието на основание § 6, ал. 3 ПР на ЗУТ, чл. 6, т. 6 ЗТСУ (отм.), чл. 20, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм.) и съответно посочени текстове от Наредба № 5/1995 г. на ПНТСУ (отм.). Съгласно § 6, ал. 3 ПР на ЗУТ, проекти за териториалноустройствените планове, общи и подробни градоустройствени планове и кадастралните планове към тях, които са внесени за обявяване до 31.05.2001 г., се съобщават, съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния ред, като актовете за одобряването им се издават до 31.12.2001 г. Употребеният израз "досегашен ред", има предвид реда по отменените със ЗУТ, ЗТСУ и ППЗТСУ. Съгласно чл. 20, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), когато кадастралният план не е одобрен до изработването на застроителния и регулационния план, той се обявява, разглежда и одобрява от органите при условията и реда, предвидени за ЗРП, т. е. едновременно с тях. В конкретния случай за кв. 34, не е било налице одобрен кадастрален план, с оглед обжалване на Заповед № РД-09-315/13.10.1997 г. на кмета на район "Кв. Овча купел" по адм. д. № 403/1998 г. на Софийски градски съд, за попълване на кадастъра за този квартал, по което е било налице висящо производство, която впоследствие е била отменена. Видно от съдържанието на посоченото решение на Столичен общински съвет, се одобрява проект за 1. застроителен план за м. "Овча купел - актуализация", 2. регулационен план на същата местност и 3. кадастрален план в обхвата на ЗРП и 4. възложено е на кмета на Столична община да подпише одобрените проекти и да изпълни процедурите по чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). Това решение е обнародвано в "Държавен вестник" бр. 97/15.10.2002 г., като по делото не са правени възражения, че решението е обжалвано, поради което, същото е влязло в сила на 29.10.2002 г. С оглед изложеното, както и становището на ОЕСУТ по протокол № ЕС-Г-45 от 11.04.2006 г., по решение по т. 15 /л. 55/ следва изводът, че към момента на издаване на процесната заповед за кв. 34, респ. за имотите, предмет на заповедта е имало влязъл в сила кадастрален план. Писмо № АБ-11-00-56/14.06.2010 г. на кмета на СО - район "Овча купел" /л. 432/ не може да се приеме като доказателство за липса на попълване и поправка на кадастъра в района и на посоченото и влязло в сила решение на Столичния общински съвет, поради което е неотносимо за спора. Превратно се тълкува от съда и т. 4 на решението на общинския съвет. Процедурата е завършила с приемане на решението по т. 1, 2 и 3 за одобряването на ПРЗ и кадастралния план за м. "Овча купел", а подписването на плановете е не с оглед довършване на тази процедура, а последица от приключването й и има техническо значение и касае изпращането на решението за обнародване в ДВ, съгласно изискването на чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). При съмнение, че решението на общинския съвет не обхваща кв. 34 м. Овча купел, и с оглед жалбата в тази насока срещу процесната заповед, съдът е следвало да доизясни този факт с оглед правомощията му и задълженията по чл. 171, ал. 2 и 4 АПК. С оглед изложеното посочените по-горе констатирани от съда нарушения на материалния и процесуален закон за незаконосъобразност на заповедта, не почиват на съответните и посочени по-горе материално правни норми, както и на събрания доказателствен материал, поради което решението е необосновано, постановено е при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Следва решението да се отмени изцяло, поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и делото се върне за ново разглеждане от друг състав. В тази връзка делото е останало недоизяснено по отношение на факти, имащи релевантно значение за спора. Не е изяснен въпросът Решение № 111 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, обхваща ли одобряване на регулационен, застроителен и кадастрален план касаещ кв. 34 и процесните имоти и ако кадастралният план ги обхваща, то да се изиска представяне на скица на същия, като част от административната преписка или да се постави допълнителна задача на вещото лице, което да ги изясни. Освен това вещото лице следва да отговори и на въпроса регулационните линии по процесната заповед на новообразуваните УПИ минават ли по имотните граници по одобрения кадастрален план с решението на общинския съвет, ако то ги обхваща, като съответно приложи и скица за това. Освен това недостатъчно е изяснен и въпросът какво е окончателното предвиждане на застрояването в УПИ ХVII-106 и УПИ ХIХ-101 по процесната заповед, тъй като от представените скици по делото не е достатъчно ясно това. Следва вещото лице да се произнесе и по въпроса - свързано ли е застрояването и с каква височина, както и да приложи скица, от която ясно да се вижда това за посочените УПИ, както и съществуващата сграда в УПИ-106 на имотната граница ли е построена. След изясняване на посочените по-горе факти би могло да се отговори законосъобразна ли е процесната заповед изцяло или отчасти. При новото разглеждане следва да се изпълни и процедурата по чл. 218 ЗУТ. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 2 АПК,