Решение № 1258 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2007 г.
ВКСIII гражданско отделение04.02.2009 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръженgrtursa съд от 23.05.2007 г. по гр.д. № 511/2007.
Мотиви
Решение № 1258 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Варненския окръжен съд от 23.05.2007 г. по гр.д. № 511/2007, с което е обезсилено решението на Варненския районен съд от 27.12.2006 г. по гр.д. № 5720/2005, с което е уважен предявеният иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. Недоволни от решението са касаторите Б. Т. И. и Ц. А. И., коиирил Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като считат, че неправилно въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, приел е, че въззивната жалба на ответниците по предявения иск е била редовна, и го е обезсилил, въззивният съд не може да се произнесе по оплакването и че в тяхна тежест е да докажат отрицателния факт, че не са узнали по-рано за прехвърлителната сделка. Ответницата по жалбата Н. П. К. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че в тежест на ищците е да докажат, кога са узнали за прехвърлителната сделка. Останалите ответници по жалбата не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск за изкупуване на 1/4 от УПИ ХХI-* който е образуван от реалното поделяне на УПИ ХVII-* на два отделни имота. Ответниците са притежавали половината от делбения имот, продали са 1/4 на ищците, след което на 3.06.2004 г. са се поделили с другите съсобственици и на 10.08.2004 г. са продали реално обособения при делбата имот. Искът за изкупуване е предявен на 21.11.2005 г. след изтичането на преклузивния двумесечен срок. Ищците обаче не са представили доказателства, кога се узнали за прехвърлителната сделка. Срокът е преклузивен, съдът следи служебно за него и в тежест на ищците е да докажат момента на узнаването. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че правото на изкупуване е преклудирано. След като ищците твърдят, че са узнали за прехвърлителната сделка по-късно, в тяхна тежест е да докажат положителния факт, кога е станало това. В исковата молба те твърдят, че са узнали за прехвърлянето по-малко от един месец преди предявяването на иска, но нито са посочили при какви обстоятелства е станало това, нито са представили каквито и да било доказателства. Двумесечният срок за предявяването на иска е преклузивен и съдът следи служебно за спазването му. След като ищците не са представили доказателства за спазването му, правилно съдът е приел, че срокът е изтекъл. След преклудирането на правото на изкупуване, за ищците остава възможността да прекратят с иск за делба съсобствеността върху двата съсобствени новообразувани имота с участието на приобретателите. Без значение за редовността на въззивната жалба на ответниците по предявения иск е дали тя е съдържала посочване, в какво се състои неправилността на първоинстанционното решение, тъй като въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение. За правилността на обжалваното решение въззивният съд не следи служебно съгласно чл. 269 ГПК, само по дела, образувани по искови молби, постъпили след 1.03.2008 г. (§ 2, ал. 1 ПРЗ ГПК). След като е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо и го е обезсилил, въззивният съд не може да се произнесе по оплакванията на ищците срещу правилността на обжалваното решение. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липсата на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касацията не претендират разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение