Решение № 8941 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12799/2018 г.
ВАСII отделение12.06.2019 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1471/20.07.2018 г. по адм. дело № 1263/2018 г. по описа на Административен съд-Б., в частта, с която е отменена заповед № 694/10.05.2018 г. на кмета на Община Несебър относно записването "и достъпа" и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "БРИЛЯНТ - С. Б." ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. Влас против заповед № 694/10.05.2018 г. на кмета на Община Несебър, в частта, с която е забранен достъпа до самостоятелен обект с идентификатор 61056.50.12. 1. 2 по КККР на с. Р., Община Несебър, с площ 164, 41 кв. м., на първо ниво на кота 0. 00, част от невъведения в експлоатация строеж "Складова база и офиси", съставляващ сграда с идентификатор 61056.50.12. по КККР на с. Р., община Несебър. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8941 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12799/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Несебър, чрез ст. юрк. Николова срещу решение № 1471/20.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1263/2018 г. по описа на Административен съд-Б., в частта, с която е отменена заповед № 694/10.05.2018 г. на кмета на Община Несебър. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна в обжалваната част и произнасяне по същество с потвърждаване на заповедта, в частта с която е забранен достъпа до обекта, като постановена в съответствие с нормата на чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. Ответникът "БРИЛЯНТ - С. Б." ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. Влас, в писмено възражение по жалбата, чрез управителя Р. С. взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в обжалваната му част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на частично обжалваното решение, поради постановяване при неправилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С решението на Административен съд-Б., в обжалваната му част, е отменена заповед № 694/10.05.2018 г. на кмета на Община Несебър, в частта, с която е разпоредена забрана на достъпа до самостоятелен обект с идентификатор 61056.50.12. 1. 2 по КККР на с. Р., Община Несебър, с площ по документи 164, 41 кв. м., разположен на първо ниво, на кота 0, 00, съставляващ част от невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж "Складова база и офиси", представляващ сграда с идентификатор 61056.50.12. по КККР на с. Р., община Несебър. С решението в необжалваната му част е отхвърлено оспорването на "БРИЛЯНТ - С. Б." ООД срещу заповедта, в частта, с която е забранено ползването на същия обект, поради невъвеждане в експлоатация по реда на чл. 178 ЗУТ. За да отмени частично заповедта, административният съд е приел, че с постановената забрана на достъпа до обекта, заповедта налага допълнително ограничение, което не е предвидено в закона /ЗУТ/. Прието е, че нормата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ визира единствено забрана ползването на строежа, но не съдържа предписание да се забрани достъпа до обекта, като тази забрана е относима само по отношение на незаконен строеж. Така постановеното решение, в обжалваната му част, е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на относимите материално-правни норми на чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗУТ. Изводите от правна страна, административният съд е базирал единствено на разпоредбата на чл. 178, ал. 6 ЗУТ, визираща забрана ползването на строеж, невъведен в експлоатация от органите по чл. 177 ЗУТ, без да съобрази ал. 6, чл. 178 и то във връзка с изрично разписаното правомощие на кмета по т. 7, ал. 1, чл. 223 от ЗУТ, а именно: "забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си.... ". Следователно, разпоредената забрана на достъпа до обекта, описан в процесната заповед, по отношение на който е постановена забрана на ползването /т. 6, ал. 1, чл. 223 ЗУТ/, се явява законосъобразна и неправилно заповедта е отменена в тази част. Предвид изложеното, обжалваното частично решение следва да бъде отменено и вместо това постановено друго по реда на чл. 222, ал. 1 АПК, с което се отхвърли оспорването на заповедта с частта, с която е забранен достъпа до обекта. Разноски не се претендират от касатора. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение