Решение № 4139 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2015 г.

Решение № 4139 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на против решение № 1112/24.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2299/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД с ЕИК - 812114069, със седалище и адрес на управление - гр. Бургас 8104, против решение № 5873 от 29.09.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център", с което е определено тарифно класиране по ЕАД МРН 12ВG001007Н0001995/20120123 - код ТАРИК: 2707 999900; определен е размерът на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и видът и размерът на дължимите суми за плащане по ЕАД, както следва: Мито/А00/ - 98493.19 лева, Акциз/100/: 0.00 лева и ДДС/В00/ - 19698.64 лева, определен е длъжникът на възникналите по посочения ЕАД задължения и дължими държавни вземания и е определен срок за плащане. Съдът е отменил решение № 5873 от 29.09.2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център" като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията по назначените и приети експертизи, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Мотивите на обжалвания съдебен акт са обосновани, както от събраните доказателства, вкл. заключенията на Съдебно-химическата експертиза - основно и допълнителни, така и от дадените от експерта устни обяснения при изслушването му в съдебно заседание. Вярно е прието от решаващия съд, че не е налице соченото в оспорения митнически акт основание за промяна на декларираната тарифна позиция на процесната стока, представляваща "тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка", от 2710 1971 на 2707 9999. Този извод се налага от резултатите от извършените анализи, които не разкриват наличието на основния релевантен факт за определяне на код 2707, а именно, че ароматните съставки в продукта преобладават тегловно спрямо неароматните и съответно, наличието на фактическо и правно основание за определяне на нов размер на възникналото митническо задължение. Този извод е съобразен и с Решение на СЕС от 12.06.2014 г. по дело С-330/2013 г., постановено по преюдициално запитване по аналогичен казус, в което е дадено тълкуване на двете позиции - 2710 и 2707. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски и изхода на делото - на ответника "Лукойл Нефтохим Бургас" АД следва да бъде заплатено ю. к. възнаграждение 2702 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав